Доц. д-р Антоний Гълъбов е социолог. Практикува професията от 32 години. Завършил е Софийския университет. В момента е преподавател в Департамент „Политически науки“ в Нов български университет. Потърсихме го за коментар на проведеното вчера Национално събрание на партия ГЕРБ. 

– Доц. Гълъбов, нормално ли е най-висшият партиен форум на една партия да протича за по-малко от час, както се случи с Националното събрание на ГЕРБ вчера?

– Това е административен стил на една партийна организация. По-голямата част от решенията, които гласува всъщност националният форум, са взети предварително. Част от тези решения по Устава на организацията не се гласуват и не се обсъждат. Така че от тази гледна точка експедитивността не е проблем. Не е сигнал за липса на някаква вътрешно-партийна дискусия, тъй като изпълнителният орган на политическата партия беше взел по-голямата част от решенията, които бяха необходими. Това е стил и тази партия се изгражда и се развива по този начин от самото начало – с много ясни вътрешни правила, с много ясно структуриран процес на взимане на решения. Онова, което е много интересно според мен оттук нататък, са променените ангажименти на изпълнителния орган на партията и най-вече как новата, етична комисия ще създаде някаква вътрешна динамика в партийната организация.

– Вие казвате, че по Устав решенията се гласуват, но не се обсъждат?

– Да. По принцип заявленията за оставка и на Цветан Цветанов, и на Румяна Бъчварова по Устав не се обсъждат. В смисъл, те влизат в сила от момента на подаването си, а националният форум само утвърждава това. Това трябваше между другото да се случи и на форума на БСП, ако г-жа Нинова беше достатъчно последователна и след като пред Изпълнителното бюро беше подала оставка, беше я потвърдила пред Конгреса. Това е стил, който се наложи през последните години в партийните организации – тогава, когато има подадена оставка, тя да не се обсъжда и да не се гласува по същество, а просто да се приема за сведение.

– Всъщност Нинова изобщо не подаде оставка реално.

– Тя я е подала пред Националния съвет.

– Тя просто заяви, че ще я подаде, но…

– … в това отношение имаше нарушение на логиката на самата партийна организация. Националният съвет на БСП беше приел този акт, но той не се продължи със санкция на Конгреса. И в това отношение наистина остана усещането за много дълбока непоследователност и непознаване на правилата на една партийна организация.

– Споменахте за етичната комисия в ГЕРБ, но нали в партиите по принцип има по устав контролни комисии? Защо е нужно да има и такъв орган сега?

– Те са малко по-различни като функции. Контролната комисия по принцип наблюдава действията на административните структури, финансирането, процеса на взимане на решения и т.н. Етичната комисия би трябвало да обсъжда казуси, в които, да кажем, няма нарушение на закона, но има морално осъдимо поведение. А това са много деликатни теми, към които обикновено партиите трудно пристъпват. Ако си спомняте, преди много години СДС избра такава комисия. Тя веднага получи публичното прозвище „Страшният съд“. Тогава, ако не ме лъже паметта, я оглави Йордан Соколов. Въпросът беше да се разглеждат точно такива случаи, в които няма нарушения на закона, няма основания институциите на съдебната власт да се намесят, но е налице неприемливо поведение, което уронва престижа на партията.

– Сега с изваждането на Цветан Цветанов от ръководните постове очаквате ли да се засили едноличният контрол на Бойко Борисов върху ГЕРБ? Цветанов беше ли отделен център на власт в ГЕРБ?

– Не, аз не смятам, че той, когато и да е било, е бил самостоятелен център на власт. Той беше изключително активен двигател на партийната организация, но всяко негово действие беше съгласувано с Борисов. Той е изключително лоялен към Борисов и продължава да бъде. Между другото, на националния форум това, което направи впечатление на всички, беше, че Цветанов бе седнал до Бойко Борисов – това не бе така на последните партийни форуми. В началото на предизборната кампания за европейските избори Борисов дори не покани Цветанов на сцената. Цветанов остана в салона, а Борисов направо излезе на сцената. Докато сега то не бе така и самият Борисов поради това каза, че е тежък ден от тази гледна точка. Цветанов винаги е бил изключително лоялен към Борисов и в това отношение той може би би могъл да се превърне в някакъв алтернативен център в ГЕРБ, но никога не е потърсил такава възможност.

– Борисов настоя в речта си водачите в ГЕРБ да са подобни на обикновените граждани. Това обаче не означава ли ниско качество на партийния и управленския елит?

– Не, аз мисля, че той си дава сметка за това колко чувствителни са хората към наглото и дебелашко демонстративно поведение, към демонстрирането на благосъстояние, към демонстирането на връзки с властта. Той си дава сметка, че хората са изключително чувствителни и точно затова, например, когато обсъждаше състоянието на плевенската организация, използва много твърд и много решителен речник в това отношение. Ясно е, че ГЕРБ е народна партия. Като всяка народна партия е много широко структурирана политическа формация, в която винаги търсят възможност за реализация обикновени службогонци и хора, които се стремят към властта просто за да се облагодетелстват. Този тип широки дясно-центристки формации, т. нар. народни партии, обикновено са застрашени от подобен тип кариеристи. Така че Борисов си дава сметка за тези рискове и точно затова демонстрира много последователно… В интерес на истината това е единствената формация в съвременния политически живот на България, която толкова последователно и толкова категорично се е разделяла с всеки, който е нарушавал общоприетото поведение. Това е добър сигнал, защото ГЕРБ можеше да бъде изключително агресивна и безпардонна партия. Факт е, че през всичките тези години тя задържа подкрепата на около един милион български граждани. Това не се е случвало през изминалите години. Много хора смятаха, че ГЕРБ е временно явление, но всъщност се оказа, че не е така. Оказа се, че един милион български граждани автентично разпознават тази политическа партия като свой представител. Така че Борисов е абсолютно прав в това отношение, защото предстоят местни избори. На местно равнище партийните функционери винаги са риск. Те биха могли да се опитат да кадруват, да се облагодетелстват и т.н.

– Затова ли Борисов отново им размаха пръст?

– Да, и предупреждението е много сериозно. Между другото, Борисов е изучил много добре опита на СДС. СДС имаше сходен профил – на потенциална народна партия. Тогава всъщност ръководството на средно равнище, т.е. областните координатори на СДС унищожиха партията. Областните координатори, които се възприемаха като местни феодали, които могат да кадруват на местно равнище и които могат да обясняват на бизнеса на кого да дава пари и на кого не и т.н. Точно затова, когато възникна партия ДСБ, тя се опита да избегне негативния опит на СДС и достигна до една много странна и неочаквана за българските условия структура, в която имаше национално ръководство и местни ръководства – нямаше средно равнище точно заради негативния опит на СДС с областните функционери. Тъй като всъщност на много места в страната СДС беше подкопан отвътре и беше компрометиран именно от тези окръжни ръководства.

Лъчезар Лисицов, „Флагман“