Българинът е консервативен, влага парите си в банка и губи от инфлацията, а не инвестира във фондове. Това е свързано най-вече с непознаването на техните продукти, казва Наталия Петрова, председател на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), член на Съвета на директорите на EFAMA – Европейската асоциация на управляващите дружества (European Fund and Asset Management Association).

„Само три процента от спестяванията на българите са в инвестиционни фондове, което е много малък процент в сравнение с останалите страни от Европа, където той е около 20 на сто и трябва да се стремим да го повишим и в България, а това става най-вече чрез повишаване на финансовата грамотност и информираност на населението“, коментира тя.

„Въпреки многото възможности, като цяло у нас хората масово не са запознати с основните идеи на фондовете и поради тази причина избягват да инвестират в тях“, обобщи тя и добави, че трябва да се повиши финансовата грамотност.

„Всяка инвестиция, както може да донесе много ползи, така крие и рискове и инвеститорите трябва да се запознаят с тях, за да знаят как да си определят бюджета, колко свободни средства могат да отделят, за какъв период от време“, предупреждава Петрова.

Иван Димитров, главен икономист и портфолио мениджър на голяма банка също коментира, че българинът е консервативен инвеститор и затова обича да инвестира в активи, които са лесни за разбиране и управление. С нарастването на финансовата култура на потребителите обаче се забелязва, че все повече се търсят възможности за спестяванията, които са отвъд традиционните депозит и покупка на недвижим имот.

Такъв модел е и „телефонният маркетинг”.

„Мобилният маркетинг е една от най-новите области в интерактивния маркетинг. Той включва технологии като SMS, MMS, мобилен интернет, приложения, услуги за местоположение и Bluetooth proximity marketing (маркетингова комуникация с помощта на Bluetooth технология в непосредствена близост от целевата аудитория). Тези кампании се предлагат както на мобилни устройства, така и заедно с други медии, включително онлайн, по електронна поща, директна поща и посредством излъчвани канали”. Това пише в официален сайт на ЕС – osha.europa.eu.

Сайтът изтъква безукорните ползи от новата форма на търговия. „Това е бърз и все по-популярен начин да достигнете до широка аудитория. Този клон на маркетинга непрекъснато се развива и предлага нови възможности”, пишат в сайта.

В мобилното инвестиционно пространство са активни стотици регулирани приложения за търговия с акции. Една от забележителните характеристики на повечето платформи е, че не начислява комисиони за покупко-продажба на акции. Това ги прави едно от най-достъпните приложения за търговия с акции на пазара.

В България мобилната търговия на фондовите борси успешно си пробива път поне от десетина години. КФН взема мерки, за да я регулира стриктно като поддържа „бял” списък на лицензираните инвестиционни посредници и „черен” на тези, които работят нелегално. Регулаторът редовно праща предупреждения за опасни незаконни схеми.

Не е ясно защо обаче този модел – традиционен за САЩ, уседнал в Западна Европа, и дори в някои държави от Централна Европа като Полша и Чехия, е тотално отричан у нас. Моделът, който условно можем да наречем „Глобал маркетс” от 11 г. е под атака от надзорните, силовите и правораздавателните институции на България.

До момента няма осъдени – има само съмнения и жалби от загубили. Има и спечелили, според справките на Комисията за финансов надзор, но те се пазят от публичност. Защото в България завистта е със застрашителни размери, дори имаме и Паметник на Завистта в Хасково.

Делата затъват на фаза оформяне на теза на прокуратурата за пред съда, който ги връща, след което се прекратяват. Този мач се играе и доиграва непрекъснато.

От полицията разясняват какви са признаците, по които може да разпознаете, че платформите не са легитимни и ще станете жертва на измама. Обикновено това включва липса на подписан договор с инвестиционния посредник, никога не са се срещали с негов представител. Също така комуникацията с другата страна е единствено през различни онлайн платформи (Telegram, WhatsApp, Gmail/Google Chat) или по телефон. Притеснителни сигнали също така са, ако доходността е нереално висока, липсва реално получена печалба, а при отказ за нови инвестиции комуникацията рязко спира.

От дирекция „Киберпрестъпност“ съветват хората да бъдат мнителни към всякакви предложения за инвестиции, получени по телефона или онлайн.

Вече има и прецедент. Арест и обвинения за организирана престъпна група застигнаха в началото на 2025 г. младите инвестиционни посредници Йордан Моллов и Кирил Джабаров. Те бяха задържани отново заради съмнения в легитимността на техния маркетингов подход. Фирмата „Глобал Маркетс” беше нашумяла с агресивно търсене на потенциални клиенти по телефона.

При първото им задържане, през 2021 г., ръководителката на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова и зам.-директорът на ГДБОП Димитър Брайков описаха заподозрените като „харизматични и изключително интелигентни хора“. Според разследващите, обвиняемите са заблуждавали жертвите си, че след като купят голямо количество акции, книжата бързо ще станат ликвидни и ще им донесат двойна или тройна печалба.

Джабаров тогава заяви, че фирмите им от години работят на три континента – Европа, Америка и Африка. Част от свидетелите определи като „семейно свързани“, които са получавали „неколкократно“ дивиденти от същата дейност, „която сега твърдят, че е незаконна“.

Моллов пък посочи, че като парламентарен съветник е работил за усъвършенстването на законодателството във финансовия сектор и дори за промяна на квалификацията за финансова измама в Наказателния кодекс, която сега била несъвършена. Обясни също, че преди да се върне в България, е работил в чужбина, където е упралявал финансови портфейли и не е имало никога случай на липси на клиентски активи.

Градски съд обаче прекрати делото срещу тях през 2023 г. с мотивите, че не е ясно какво е престъплението. Това обаче не спря намесата на службите в дейността им. Наскоро обаче те отново бяха клиенти на ареста в нов опит да се докаже нарушение.

Наблюдатели коментират, че има нещо изначално погрешно още в началото на процесуалните действия срещу тях. Някои подозират поръчка, други говорят за неразбиране на начина по който функционират новите инструменти за инвестиране в старт-ъп компании.

Адвокат Костадин Костадинов, защитаващ Моллов, сравнява сигналите на сочените за жертви с хора, играещи хазарт, чиито залагания или игра на рулетка са се оказали неуспешни. И те след това търсят вината не в себе си, а в посредника, организатора.