Цял екип от прокурори се труди да изпере корпулентния фактор Делян Пеевски. Не един, а цели трима уж държавни (а всъщност Пеевски) обвинители бачкат денонощно да загробят делото за полетите му, за това с какви пари са платени, произход и (не)легалност на средствата. И същевременно да се саморазправят с полицаите, дръзнали да го проверяват.

Нов източник се свърза с нас след публикацията ни от сряда и освети поръчковите магистрати, които иззеха делото от ГДБОП и го прибраха в черната прокурорска кутия. Оказва се, че не е само Андрей Андреев – по делото „работят“ също така Радост Бошнакова и Антоанета Софрониева. Именно те „тричат“ (т.е. разпитват) полицейските служители, осмелили се да разследват Корпулентниях олигарх. И двете госпожи са силно неслучайни персонажи в магистратурата.

За Бошнакова е известна от над 10 години. Тогава тя вдигна тежък служебен купон в ресторанта на Пламен Помориеца, ортак на обозепочившия Бай Миле. Сред скъпите гости са Ясен Тодоров от ВСС и висши полицаи, като охраната се осигурява от НСО, МВР и… от частните гардове на Божо Козела – култова фигура от бургаския ъндърграунд. Началник на Козела е всъщност именно Помориеца. Броени дни по-късно тежко-въоръжената групировка на Козела влезе в зрелищна престрелка с автоматични оръжия насред „Слънчев бряг“ с групата на Митьо Очите. Единствено бронежилетката на Очите тогава му спаси живота – на косъм.

Бащицата от Банкя (т.е. тогавашният премиер Бойко Борисов) се опита пак да обърне всичко на тъпи шеги, като заяви, че спорът бил за паркомясто. Още на следващия ден Сотир Цацаров го опрoверга, казвайки „Не. Спорът е бил за наркомясто.“ Бошнакова се считаше тогава за част от кохортата на Борислав Сарафов – като се счита за такава и до ден-днешен.

Антоанета Софрониева е още по-интересен кадър. Заедно с култовия Иван Гешев, тя беше прокурор по делото КТБ – където, въпреки многобройни доказателства, тя успя да не види и грам Пеевски. Разбира се, не видя нито Путин, нито Обама – както каза шефът и (по-късно Главен каскет) Иван Гешев. Написаният от тях двамата обвинителен акт, в който няма и помен от Пеевски, вече десета година цикли на първа инстанция – като очевидно идеята е да погине по давност още там.

Софрониева обаче е известна и с друго. По време на Апартаментгейт, когато осветихме необяснимите имотни придобивки на 20-годишния син на Сарафов, именно тя беше спец-прокурорът, който отказа да образува досъдебно производство по темата. Въпреки данните – вкл. и от НАП – за сериозни разминавания в имуществото на младия Сарафов и на баща му, тя отново възприе гешевия подход „много обичам да се пра‘им на луд“.

В заключение можем да кажем, че и делото срещу Пеевски явно го чака съдбата на делото срещу Еми „Еврото“ Русинова за ортаклъка и с Петьо Еврото. Потънат ли веднъж папките в черната прокурорска дупка, никой никога няма да разбере какво/как/дали се работи. А тези, които само посмеят да питат, са нарочени за врагове от държавното – всъщност пеевското – обвинение. Или както казват софийски наказателни адвокати – за Корпулентния „най-добрата адвокатура е родната прокуратура.“