Posts Tagged ‘БНР’

Слави Трифонов най-после ще се появи, ще отговаря на важни въпроси

Posted on: май 6th, 2021 by МИГ No Comments

Тaзи cъбoтa гocт нa „Пoлитичecки НEкoрeктнo“ пo „Хoризoнт“ щe бъдe лидeрът нa „Имa тaкъв нaрoд“ Cтaниcлaв Трифoнoв. Tовa oбявихa oт Бългaрcкoтo нaциoнaлнo рaдиo, aнoнcирaйки, чe тoй нaй-пocлe щe ce пoяви и щe oтгoвaря нa нaй-вaжнитe въпрocи, вълнувaщи милиoнитe бългaрcки грaждaни.

Oт прoвeждaнeтo нa рeдoвнитe избoри дo тoзи мoмeнт Трифoнoв прaви включвaния eдинcтвeнo във „Фeйcбук“. Гocтувaнeтo му в „Пoлитичecки НEкoрeктнo“ щe бъдe cлeд 12 чaca в cъбoтa.

Oт БНР кaзaхa и чacт oт тeмитe, кoитo щe бъдaт oбcъдeни cъc Cлaви и пoдкaниха хoрaтa дa му зaдaвaт въпрocи:

* Щe рaзчитa ли „Имa тaкъв нaрoд“ нa „cтрaтeгиятa нa мълчaниeтo“ и пo врeмe нa нoвaтa прeдизбoрнa кaмпaния?

Борисов отново удари по бюджета на БНР

Posted on: май 5th, 2021 by МИГ No Comments

Бойко Борисов показа за пореден път, че мери с различен аршин обществените медии в България и че към едни държавата е много щедра, а към други – безкрайно пестелива. Българското национално радио е било информирано от Министерския съвет с писмо за ново намаляване на бюджетната му субсидия- този път с  388 хиляди лева, съобщи националното радио. В отговор  генералният директор на БНР Андон Балтаков съобщи, че решението на МС създава сериозни проблеми за нормалното осъществяване на функциите на обществената медия. „Принуден съм да намалявам оперативни разходи на БНР за 40 работни места“, написа днес генералният директор на БНР. Той информира ,че този път ще изпрати искане до парламента да наложи мораториум върху намаляване бюджета на БНР.

Само преди месец бюджетът на БНР бе намален с още близо 450 000 лева, като и тогава решението бе мотивирано с държавни разходи заради пандемията. И тогава Балтаков попита защо бюджетът на общественото радио е намален, докато в същото време е одобрен допълнителен трансфер към БНТ в размер на 20 милиона лева за покриване на просрочени задължения, и трансфер към БТА в размер на 2 750 000 лева. Тогава генералният директор на БНР предупреди, че намаляването на средствата за капиталови разходи заплашва да постави радиото в неадекватна за обществото позиция, тъй като ще забави дигиталното развитие и обновяването на техниката за излъчване. Балтаков определя подобна политика спрямо БНР като „тенденциозна и преднамерена“. Днес Андон Балтаков отново припомни, че за разлика от БНТ националното радио си плаща задълженията, натрупани от предишни ръководства с бюджета, който намалява през месец.

Отиващата си власт на ГЕРБ наказа БНР с орязване на бюджета

Posted on: април 14th, 2021 by МИГ No Comments

Една от трите национални медии – БНР ще получи значително орязан бюджет за сметка на другите две – БНТ и БТА. Правителството намали с близо 450 000 лева средствата за националното радио, а в същото време на телевизията и агенцията ще се отпуснат милиони.

БНР на няколко пъти бе раздирана от скандали именно заради опитите на властта да запуши устата на нейни журналисти. Преди по-малко от две години знаковата журналистка Силвия Великова бе свалена от ефир заради критични материали по адрес на Иван Гешев и репортажите й за работата на прокуратурата като цяло. След остра обществена реакция и протест на журналистическата гилдия, Великова бе върната в ефир, а тогавашния генерален директор Светослав Костов се оплете в обяснения за натиск отвън. В крайна сметка си тръгна от радиото, а СЕМ избра Андон Балтаков, който дойде с амбицията за сериозни промени.

Очевидно радиото продължава да притеснява властта.

В писмо до премиера Бойко Борисов, Балтаков директно пита защо бюджетът на общественото радио е намален, докато за БНТ се одобрява трансфер от 20 милиона лева за покриване на просрочени задължения за излъчването на програмите й и трансфер към Българската телеграфна агенция от 2.750 милиона лева.

Генералният директор на БНР предупреждава, че намаляването на средствата за капиталови разходи заплашва да постави радиото в неадекватна за обществото позиция, тъй като “ще забави дигиталното развитие и обновяването на техниката за излъчване”.

Подобна политика спрямо БНР е „тенденциозна и преднамерена“, казва още Балтаков. И подчертава, че не може да бъде обяснена с намаляване на част от държавни разходи за сметка на пандемията.

Преди седмица кабинетът “Борисов” взе решение за отпускането на 20 млн. лв. за БНТ. От правителствената пресслужба се мотивираха, че със средствата ще се разплатят “натрупани просрочени задължения за услугата пренос и разпространение на програмите на БНТ чрез наземно цифрово радиоразпръскване”.

Средствата за БТА пък бяха отпуснати за финансово обезпечаване на безвъзмездното разпространение на “актове и съобщения и свободен безвъзмезден достъп”.

Законът предвижда в срок от една година БТА да започне да разпространява свободно и безвъзмездно собствените си информации с изключение на произведения, обект на защитени права на трети лица, специализирани информационни продукти, изготвяни по възлагане, архивни материали и произведения на издателската, печатната и продуцентската дейност на БТА.

Директорът на БНР оттегли оставката си пред СЕМ

Posted on: октомври 30th, 2020 by МИГ No Comments

Генералният директор на БНР Андон Балтаков е оттеглил оставката си, която подаде на 21 октомври пред Съвета за електронни медии, съобщи БНР. Шефът е съобщил решението си на общо събрание в националното радио.

Днес Балтаков е пояснил, че вижда задачите си отвъд този законопроект и че затова възнамерява да остане на поста си, който се готвеше да освободи на 1 ноември. „Дори в момента не ме интересува – сега, когато започнах да мисля в дълбочина, дали този закон ще влезе или няма да влезе в Народното събрание. Има много по-важна работа, а тя е наистина БНР да стане обществено радио. Лешояди кръжат около БНР. Срещу нас има хора или позиции, които не отговарят на начина, по който ние искаме да работим и да живеем в това общество. В тази битка трябва да сме заедно. Отивам в СЕМ  да си оттегля оставката“, заяви Балтаков, цитиран от „Хоризонт“.

Като друг мотив той е посочил подкрепата, която е получил от работещите в медията. След внесената оставка на Балтаков работещи в БНР разпространиха отворено писмо, с което подкрепиха протеста на генералния си директор. Те призоваваха да бъде оттеглен предложения от Министерството на културата законопроект. „Вариантът, внесен от Министерството на културата, залага постоянна дестабилизация в общественото радио и прави възможен политическия натиск в работата на журналистите“, пише в писмото. Първоначално то бе подписано от 275 служители на медията, като впоследствие техният брой нарасна до 385 души. От два дни в ефира на „Хоризонт“ и на регионалните честоти на БНР звучи и песента на Бийтълс Let it be, с която работещите в националното радио от години предупреждават за готовността си да протестират и да стачкуват.

Шефът на БНР Андон Балтаков е подал оставка

Posted on: октомври 21st, 2020 by МИГ No Comments
Генералният директор на Българското национално радио Андон Балтаков е внесъл тази сутрин в Съвета за електронни медии писмо, с което уведомява председателя на надзорния орган Бетина Жотева, че би искал договорът, с който е поел управлението на БНР, да бъде прекратен предсрочно, считано от 1 ноември, съобщиха от БНР.

„Изключително съм възмутен от липсата на управленска воля за промяна в българската нормативна уредба, която да гарантира независимо и напълно свободно от политически вмешателства обществено Българско национално радио“, подчерта Балтаков пред БНР.

Манипулира се и се фалшифицира моето мнение като генерален директор на Българското национално радио, посочи Андон Балтаков, визирайки предложения за обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.

Генералният директор на БНР заяви, че представеното от министъра на културата Боил Банов, с чийто доклад законопроектът бе изнесен за обществено обсъждане, е манипулативно и невярно.

Законопроектът, който е предложен на обществото за обсъждане, не е проектът на закон, в който работна група от БНР, БНТ, СЕМ, различни министерства и медийни експерти са инвестирали стотици часове и познания, категоричен е Андон Балтаков.

Бюджетът на Кошлуковата БНТ за следващата година нараства с 28 млн. лева

Posted on: септември 15th, 2020 by МИГ No Comments

Единодушно с пет гласа „за“ членовете на Съвета за електронни медии одобриха проектобюджета на Българското национално радио за 2021 година. Бюджетът ще е малко над 57 милиона лева. Сумата е с близо 10 милиона повече в сравнение с бюджета на Общественото радио за 2020 година, съобщи БНР.

Основен акцент в проекта е залагане на 10-процентно увеличение на заплатите в Националното радио за догодина.

С три гласа „за“ членовете на медийния регулатор одобриха и проектобюджета на Българската национална телевизия за 2021 г. , управлявана от Емил Кошлуков, който е с около 28 милиона лева повече от сегашния.

„Моят коментар е еднакъв и за проектобюджета на БНТ, и на БНР. Докато се изчислява всичко на база час/програми, доникъде няма да я докараме. По-нелепо нещо в закон трудно може да се измисли. И докато това не се промени, винаги ще имаме проблеми. Аз ще подкрепя, разбира се, и БНТ, и БНР с нашето становище“, каза председателят на СЕМ Бетина Жотева.

Мониторинг на СЕМ за периода между 2 и 10 септември за осъществено наблюдение на радио и телевизионни програми показва, че БНР спазва изискването на закона за плурализъм на гледните точки.

Хора на Светослав Костов дават наследника му в БНР на прокурор

Posted on: юни 6th, 2020 by МИГ No Comments

Трима членове на Управителния съвет на БНР – избрани от предишния директор на радиото – Светослав Костов – са подали сигнали до специализираната прокуратура и до Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) във връзка с два договора, сключени от директора на БНР Андон Балтаков без тяхното одобрение.

Става дума за членовете Галя Тренчева, Мария Маркова и Стефан Ташев, като за това съобщава последният от тях в профила си във „Фейсбук“.

Ташев уточнява и че той и колегите му са сезирали медийната комисия в Народното събрание и Съветът за електронни медии. Причината е, че не са били информирани за сключването на договорите, с което автоматично се нарушава Правилникът за възлагане на обществени поръчки на Българското национално радио, на Закона за радиото и телевизията и на Правилника за организацията на работата и дейността на Управителния съвет на Българското национално радио, в който се посочва, че Управителният съвет на БНР утвърждава всички договори за над 30 000 лева без ДДС, преди подписването им от Генералния директор.

Първият договор, за който сигнализира Ташев, е за доставка на ток за БНР. Сключен е с фирмата „Енерджи маркет“ АД на 5 март 2020 г., като е за два месеца и е на стойност 54 000 лева. За него Управителният съвет не е бил информиран. Под него, по думите на Стефан Ташев, стоял подписът на Милен Митев, който по онова време все още не е бил назначен на поста административен директор на Българското национално радио. Решението за неговото назначаване е издадено от УС на БНР с дата 26 март 2020 г., а трудовият му договор влиза в сила от 1 април 2020 г., пише още Стефан Ташев.

Вторият договор е сключен между Андон Балтаков и „Мост енерджи“ АД. Това е станало на 9 април 2020 г., той е за срок от 12 месец и също е за доставка на електроенергия за София и Благоевград и е на стойност 244 000 лева с ДДС. Договорът е сключен от генералния директор на 4 май 2020 година, като той е дал нотариално заверено пълномощно и е подписал заявка за поемане на задължения от БНР към фирмата.

Стефан Ташев не разбира защо е трябвало да бъде сключен този договор, при положение, че в същото време с решение на Управителния съвет на БНР от 1 април 2020 г. е била открита процедура за обществена поръчка за доставка на ток за нуждите на Българското национално радио.

Крайният срок за подаване на офертите е бил 3 юни 2020 година, но още преди той да изтече, Балтаков вече бил сключил договора с „Мост енерджи“ АД.

Според Ташев Андон Балтаков има едноличен стил на управление и е изолирал трима от членовете на Управителния съвет на БНР от управленските процеси и взимането на решения.

Скандален ексшеф на БНР гласувал да получи обезщетение от 30 000 лв.

Posted on: април 8th, 2020 by МИГ 1 Comment

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество не е намерила конфликт на интереси по сигнал срещу бившия директор на БНР Светослав Костов затова, че участвал в гласуване да получи 30 000 лв. обезщетение за неползвана отпуска при напускането си като шеф на Радио София. Това се вижда от решение на КПКОНПИ, чийто председател е бившият главен прокуров Сотир Цацаров. Решението е взето на 29 януари т.г.

В сигнала срещу Костов се посочва, че той е участвал в заседание на Управителния съвет на БНР на 2 юли м.г., само ден встъпването си в длъжност като генерален директор на радиото. Заедно с другите двама присъстващи членове на съвета Костов одобрил собствената си оставка от позицията начело на Радио София, която заемаше дотогава, и получаването на близо 30 000 лв. компенсация за неизползван отпуск.

Антикорупционната комисия стига до извода, че Костов е имал право да участва в обсъждането на собствената си оставка, а гласуването му не е довело до автоматично изплащане на парите. Това станало едва след прекратяване на трудовия му договор. Според Цацаров и колегите му в КПКОНПИ Костов се лишил от възможността да запази поста си в Радио София, ползвайки неплатен отпуск, докато е начело на БНР. Той не се възползвал от това, а предпочел да получи обезщетението. В решението пише, че „като е поискал прекратяването на трудовото си правоотношение Светослав Костов се е лишил от правото да се възползва от полагащия му се неплатен отпуск за времетраенето на мандата му като генерален директор и по този начин да запази работното си място като директор в Радио София“.

Костов бе избран начело на БНР от Съвета за електронни медии на 28 юни м.г. Мандатът на генералния директор е със срок от 3 г. В първия работен ден след това УС на БНР гласува единодушно оставката му като шеф на Радио София. Всъщност Костов управлява радиото до октомври м.г., когато бе уволнен от СЕМ след разкритията на журналистката Силвия Великов, че директорът е организирал свалянето й от ефир заради начина, по който тя отразява процедурата за избора на Иван Гешев за наследник на Сотир Цацаров. В момента Костов обжалва отстраняването си.

ГЕРБ, патриотите и ДПС заметоха напълно скандала в БНР

Posted on: март 5th, 2020 by МИГ No Comments

Близо половин година след избухването на скандала със свалянето от ефир на журналистката от БНР Силвия Великова на 12 септември и с безпрецедентното спиране на сигнала на „Хоризонт“ на следващия ден Народното събрание прие доклад, според който не може да се каже със сигурност дали Великова е била отстранена от работа и дали това е станало със знанието и по указания на бившия шеф на БНР Светослав Костов. Текстът на доклада бе предложен от специалната временна комисия, която трябваше да изясни фактите около махането на Великова и около опита на предишното ръководство да я командирова в Стара Загора да обучава млади репортери до приключването на процедурата по избора на Иван Гешев за главен прокурор, пише „Сега“.

По предложение на същата комисия днес парламентът прие, че „има индикации за осъществен натиск от страна на Светослав Костов над Силвия Великова“, но те се основавали единствено на твърденията на Великова, които се отричали изцяло от бившия директор. Вместо да разнищят многобройните данни и свидетелства за направената от Костов организация за свалянето на Великова и да изяснят въпроса защо „Хоризонт“ замлъкна за пръв път в историята си само ден след отстраняването й, депутатите предпочетоха да се съсредоточат над междуличностните конфликти в радиото.

„В БНР са налице вътрешни проблеми, свързани с нездравословна работна атмосфера, разцепление на колективите, проблеми с финансирането и непропорционалност на разпределението на средства между отделните програми“, гласи основният извод след близо 6-месечна работа на комисията. Докладът бе приет с гласовете на ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ДПС и „Воля“, а против гласуваха от БСП. Направи впечатление, че  единственият изказал се по темата за скандала в БНР от мнозинството бе шефът на временната комисия Тома Биков от ГЕРБ.

„Пред комисията не са представени твърдения за осъществен политически или друг натиск от конкретни лица, партии или други образования над ръководството на БНР или над отделни журналисти. Има твърдения за общ натиск над г-н Костов, който той отрича, но не се посочва от кого е осъществен нито от г-жа Великова, нито от други лица, представили факти и обстоятелства“, се казва още в доклада.

Едва ли някой е очаквал временната комисия и мнозинството в парламента да решат друго, след като депутатите прекратиха съществуването на комисията точно тогава, когато проверката на скандала в БНР навлезе в решителната си фаза. Сигналът на програма „Хоризонт“ на БНР прекъсна внезапно на 13 септември м.г. за около 5 часа, като това се случи часове след отстраняването от работа на Великова. Съвпадението породи основателни съмнения, че чрез заглушаването на „Хоризонт“ бившият директор Костов се опитва да заглуши гласа на колегите на Великова в случай, че те решат да протестират срещу отстраняването й и започнат да въртят в ефир познатата като протестна песен Let it be.

Комисията бе създадена сравнително бързо след избухването на скандала – на 20 септември, но след това работата й зацикли и се получи ясно усещане, че депутатите от мнозинството опитват по всякакъв начин вниманието към случилото се в БНР да отшуми и темата да се забрави. През тези близо шест месеца комисията се събра общо 7 пъти. Веднъж тя не успя да събере кворум, няколко пъти той бе на ръба, а през декември комисията не заседава нито веднъж. През октомври членовете й все пак успяха да се срещнат с бившия главен прокурор Сотир Цацаров и да го изслушат. В прав текст той заяви, че разследването е показало, че данни за престъпление има, че прекъсването на „Хоризонт“ изглежда в пряка връзка със събитията от предишния ден, когато Великова бе махната от програмата. Цацаров каза още, че предстои образуване на досъдебно производство по сигнала за принуда чрез злоупотреба с власт от и върху ексгенералния директор на БНР Костов. Преди това Великова свидетелствала, че Костов й е признал в разговор на четири очи, че върху него се оказва силен натиск да я махне до приключването на процедурата за избора на Гешев. Причината била, че хора с влияние се дразнели от начина, по който Великова отразява конкурса. Цацаров каза още, че предстои да се направят очни ставки между замесените, както и експертиза на телефонните разговори, които Костов е водил в дните около събитията. От експертизата се очаквало да стане ясно дали Костов е говорил с политици или с други обществено известни личности.

След това обаче, когато главен прокурор стана Иван Гешов, нещо се случи и разследването за скандала в БНР попадна в задънена улица. Първоначално парламентът определи комисията за БНР да работи до 3 февруари, след което да излезе с доклад и проект за решение. Заради очакваните разкрития на прокуратурата обаче депутатите удължиха срока на действие до 23 февруари, за да се изчака нейното второ изслушване. От него се очакваше да стане ясно кой се е обаждал на бившия директор и той на кого е звънял и дали сред събеседниците му има политици и други известни хора. Впоследствие обаче стана ясно, че второ изслушване на прокуратурата няма да има, защото данните от разследването били предмет на досъдебното производство. Подкрепилите доклада изтъкнаха и мотив, че дори да се разбере с кой е говорил ексшефът на БНР, няма да стане ясно каква е била темата на тези разговори. Днес депутатът от БСП Антон Кутев предложи приемането на доклада да се отложи до изслушването на Гешев по темата за БНР, но предложението не бе подложено на гласуване.

Така цялата дейност на комисията удобно остана на ниво „дума срещу дума“ (на Великова срещу Костов) и твърдение срещу твърдение, в резултат на което парламентът взе напълно формално решение. „Временната комисия не е разследващ орган и не може да установи със сигурност достоверността на тези твърдения (за оказван натиск от страна на бившия генерален директор – б.р.), се казва още в доклада. Все пак членовете й лаконично признаха, че „часове след издаването на командировъчната заповед на Силвия Великова в Стара Загора, радиото спира своето излъчване без да е налице техническа причина затова“.

Ментата организира цирк в парламента – нападна Силвия Великова и я обяви за „соросоид“

Posted on: януари 23rd, 2020 by МИГ No Comments

Темата с опита за сваляне от ефир на журналистката Силвия Великова и безпрецедентното замлъкване на „Хоризонт“ на 13 септември е напът да бъде тотално забравена. Нарочната парламентарна комисия реши да се занимае с „разобличаването“ на ръководителите на „Хоризонт“, които защитиха независимостта на обществената медия миналата година. За тази цел послужи сигнал на двама репортери от радиото, които в четвъртък се оказаха „свидетели“ на комисията.

Тон на дебата пък даде депутатът от ДПС Йордан Цонев – повече известен като Данчо Ментата, който обстойно разви тезите на контролираните от Пеевски медии за казуса с обществено радио. Именно той е член на комисията, който трябва да оправи забърканата от колежката му Велислава Кръстева каша с рекета над БНР.

Към момента все още няма яснота какво са показали поисканите през септември от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров телефонни разпечатки и записи от камери, които трябваше да хвърлят яснота около замлъкването на БНР и свидетелствата за оказван натиск за отстраняване на Силвия Великова – събития, които според самия Цацаров са свързани.

Комисията, ръководена от Тома Биков (ГЕРБ) неглижира въпросът с разпечатките и проверката на прокуратурата и се занима с нова тема – оплакване на двама репортери, че са свалени от ефира на „Хоризонт“. Двамата твърдят, че това станало, защото защитили Светослав Костов, който се раздели с шефския пост в БНР именно заради скандала с Великова и спирането на „Хоризонт“. Ръководството на програма „Хоризонт“ подчерта, че няма как да се прави паралел между двата случая, защото двамата оплакали се репортери не са титулярни водещи и поемат тази функция само когато има нужда, а такава е нямало.

„Усещам опит да се направи паралел между двата случая. Няма такъв паралел“, каза шефът на „Хоризонт“ Ивайло Савов. Неговата заместничка Даниела Късовска също подчерта, че двоен стандарт към журналистите по двата казуса няма.

Савов за пореден път застана зад думите си, че лично бившият генерален директор е обяснявал как през септември някой отвън иска Великова да бъде свалена за следващия месец и нещо – времето, което тогава оставаше до избора на Иван Гешев за главен прокурор.

Новият казус

Репортерите Румяна Василева и Даниел Инков изпратили сигнал до временната комисия към парламента за това как през декември били свалени като водещи на предаването „Нощен хоризонт“. Това се случило, докато те подготвяли изнесено предаване в Банско, били намерили и евентуален спонсор. Тогава обаче разбрали, че ги няма в седмичния график за въпросния ден, в който според предварителния план се падало на тях да водят. Не получили обяснение за причините, не се вдигнал и шум. Двамата се оплакали пред Управителния съвет. Според Стефан Ташев, който е член на съвета, те изразили опасение, че са били умишлено пренебрегвани в разгара на кризата в радиото, защото са участвали в демонстрациите в подкрепа на Костов.

Без дори да е чул обясненията на шефовете на „Хоризонт“, Йордан Цонев обяви как този случай бил идентичен с опита за свалянето на Великова.

Савов и Късовска изтъкнаха, че не може да се прави паралел между двете ситуации – Василева и Инков били включени в месечния график, който обаче не бил официален, а ориентировъчен за екипа на „Нощен хоризонт“. Официалният график се правел седмица за седмица. Причината ангажиментът на двамата репортери да отпадне била, че титулярите имали по-малко дни, в които са водили от останалите водещи на блокове в БНР. Затова и не се налагало да има заместващи.

Цонев срещу Великова

Йордан Цонев напада Силвия Великова, която според него не отразявала „морално“ някои събития, визирайки съдебния ѝ ресор и избора на Иван Гешев за главен прокурор. Била „соросоид“, което по думите на депутата от ДПС и верен съратник на Пеевски, не било обида, а „принадлежност към някаква група от хора, която невинаги служи на интересите на обществото“

Въпреки това Цонев я уважавал като професионалист и в този казус бил на нейна страна. В същото време обаче „цялата тази истерия“ със свалянето ѝ била „провокирана от икономически интереси на този, който ограби спестяванията на няколко милиона българи и се крие в Белград“, каза Цонев. Не пропусна да намеси и съиздателя на „Капитал“ Иво Прокопиев, шефа на „Овергаз“ и издател на „Сега“ Сашо Дончев, които определи като „обвиняеми“, въпреки, че Дончев няма повдигнато обвинение.

„Разбирам, че се опитвате да внушавате, че имам специално отношение към Иван Гешев. Само искам да ви кажа, че съм питала Цацаров защо не се води разследване срещу Цветан Василев още когато беше „Банкер на годината“ и се снимаше с важни хора. Докажете, че съм оръдие на Прокопиев. Правите внушения, като се възползвате от имунитета си“, каза Великова в отговор на Йордан Цонев, цитирана от „Медиапул“.

Бившият шеф на БНР за пореден път отрече да е имало натиск за свалянето на Силвия Великова, независимо от свидетелствата на журналисти от радиото как той е признавал за такъв. „Отстрани, гледайки от разстоянието на времето – това беше една хибридна война, осъществена чрез фейсбук, тиражирана най-вече от медии, свързани с икономически интереси“, обобщи Светослав Костов, стъпвайки на тезите, изразени от Йордан Цонев.

Към края на заседанието Силвия Великова припомни, че през октомври Цацаров е обявил, че в прокуратурата тече проверка за спирането на радиото и опита за свалянето ѝ от ефир. Тогава депутатите бяха готови да го изслушат отново, след като се изискат телефонни разпечатки на замесените и записи, за да се разбере кой е звънял на Костов и дали той е поискал спирането на „Хоризонт“. До изнасяне на резултати от тази проверка обаче не се стигна. Затова Великова предложи комисията все пак да викне прокуратурата отново.

Георги Кадиев: Има чадър над собствениците на лотарийни игри

Posted on: януари 23rd, 2020 by МИГ No Comments

„Нарушението е толкова грубо, толкова лесно видимо, че няма начин да не са знаели. Не само че са знаели, те са дали одобрение за това нещо, което за мен категорично значи, че съществува някакъв чадър върху собствениците на тези лотарийни игри“.

Това заяви пред БНР бившият зам.-министър на финансите Георги Кадиев, след като стана ясно, че в бюджета не са постъпили 210 млн. лв. данъци заради различните начини за таксуване на държавния спортен тотализатор и частните оператори. В допълнение той каза: „Ако бях на мястото на опозицията, бих искал оставката на финансовия министър и кабинета!“

Според Кадиев, най-вече си е затваряло очите финансовото министерство, в чийто състав е Държавната комисия по хазарт. „Имайте предвид, че председател на комисията по хазарта от една година е бивш служител на Националната агенция за приходите. Там няма начин да не са видели какво се случва. А когато е приеман законът, председател на комисия по бюджет и финанси е г-жа Менда Стоянова, която също е бивш служител на НАП. Самият закон е направен така, че да даде възможност да се случи това, което се случи. Целият случай е пропит с корупция“, допълни Кадиев.

СЕМ избра Балтаков за шеф на БНР

Posted on: януари 22nd, 2020 by МИГ No Comments

Новият генерален директор на БНР е Андон Балтаков. Той бе избран от втория път, като получи подкрепата на четирима от петте членове на СЕМ.

Решаващите гласове за избирането му бяха на Галина Георгиева и на председателката София Владимирова, които първоначално подкрепиха други двама кандидати – Митко Димитров и Антон Митов.

До процедурата за избор на нов шеф на Радиото бяха допуснати общо 6 кандидати – Жени Гаджалова, Антон Митов, Андон Балтаков, Митко Димитров, Даниела Манолова и Александър Велев.

До конкурса за избор на нов генерален директор на Радиото се стигна, след като СЕМ прекрати предсрочно мандата на Светослав Костов в средата на октомври миналата година и избра за временно изпълняващ длъжността Антон Митов.

Светослав Костов оглавяваше БНР малко повече от 3 месеца преди да бъде прекратен мандата му заради скандала, който се разрази около спирането на ефирното излъчване на програма „Хоризонт“ за близо 5 часа на 13 септември.

СЕМ не успя да избере шеф на БНР

Posted on: януари 22nd, 2020 by МИГ No Comments

СЕМ не успя да избере директор на БНТ. Причината е, че никой от шестимата кандидати не получи минимумът от 3 гласа. Андон Балтаков получи 2 от Бетина Жотева и Галена Георгиева. Ивелина Димитрова гласува за Митко Димитров, а София Владимирова и Розита Еленова подкрепиха Антон Митов.

В такива ситуации медийният закон изисква регулаторът да се събере отново след 1 час и да се проведе ново гласуване. Ако отново не бъде избран победител, СЕМ има право да гласува и трети път.

При липса на избор, процедурата се прекратява.

Кандидатите за поста са шестима. Жени Гаджалова, Антон Митов, Андон Балтаков, Митко Димитров, Даниела Манолова и Александър Велев бяха изслушани от членовете на съвета в последните два дни.

В концепцията си Даниела Манолова акцентира върху неравномерното развитие на програмите в БНР. Даниела Манолова смята, че субсидията за БНР трябва да бъде процент от брутния вътрешен продукт. Тя предлага учредяване на независим експертен орган, който да оценява предложението на Управителния съвет на радиото за бюджета и неговото разпределение.

Въвеждане на годишна атестация на служителите, от която да зависи увеличението на заплатите на всеки от тях – това е приоритет в кадровата политика за бившия генерален директор на БНР Александър Велев. Икономистът настоява за увеличаване на приходите от реклама, спонсорство и издателска дейност като мярка за справяне с дефицита, реализиране на приходи от реклама в интернет, създаване на нови програми в интернет за привличане на млада аудитория.

Според Жени Гаджалова, бивш главен счетоводител на БНР, адекватното финансиране на обществената медия може да се получи с по-висока субсидия. „Държавната субсидия трябва да гарантира сигурността на БНР. Оставихме радиото 2007 г. с 56 млн. лева държавен бюджет, а от осем години – в момента наблюдавам, че БНР е с бюджет от 42 млн. лева. Не мога да си представя как при положение, че сме оставили 56 млн. лева, през тези 11 години, в които не съм в радиото или не съм била част от този екип, какво е довело до това, че да се стигне до спад на бюджета до такава степен“, каза тя по време на изслушването.

Антон Митов, който е изпълняващ длъжността генерален директор, е на позиция, че най-разумното решение за финансиране на обществените медии е чрез част от брутния вътрешен продукт (БВП). Митов каза още, че е необходима финансова регулация за намаляване на дисбалансите във финансирането на отделните програми на БНР, както и на заплатите на служителите. Той бе категоричен, че трябва да продължат преговорите за увеличение на бюджетната субсидия за общественото радио. „Но вече за 2021 година. Не можем да говорим за 2020-а, тъй като тя е дадена и е това, всичко е решено. Трябва радиото да намери начин в рамките на 2020 година с тези пари как да организира разпределението на парите“, заяви той.

Според Андон Балтаков, звученето на програмите трябва да бъде актуализирано, за да бъде разширена аудиторията. Той смята, че за да не бъде радиото зависимо от политически решения, годишната държавна субсидия трябва да стане процент или от брутния вътрешен продукт (БВП), или от данъчните приходи.

До конкурса за избор на нов генерален директор на общественото радио се стигна, след като СЕМ прекрати предсрочно мандата на Светослав Костов в средата на октомври миналата година и избра за временно изпълняващ длъжността Антон Митов.

Светослав Костов оглави БНР малко повече от 3 месеца преди да се стигне до предсрочното прекратяване на мандата му заради скандала около спирането на ефирното излъчване на програма „Хоризонт“ за близо 5 часа на 13 септември.

Седем са кандидатите за шеф на БНР

Posted on: декември 5th, 2019 by МИГ No Comments

Седем кандидати са подали документите си за конкурс за генерален директор на БНР до крайния срок вчера. Сред тях е Антон Митов, който в момента е временно изпълняващ длъжността, след като СЕМ свали предсрочно Светослав Костов от поста. Документи е подал и Александър Велев, който оглавяваше медията преди Костов.

За мястото кандидатства и Валерий Тодоров, ръководил националното радио в два поредни мандата. За поста ще се състезават още Митко Димитров, който е бил шеф на радио „София“, както и участник в три поредни конкурса за генерален директор, и Андон Балтаков, работил в БНР, Си Ен Ен и Асошиейтед прес в Ню Йорк.

Сред кандидатите е и Даниела Манолова от радиотеатъра в БНР, явила се и на последния конкурс за шеф на радиото. Жени Гаджалова, бивша главна счетоводителка на БНР, също е подала документи за конкурса.

СЕМ обяви конкурс за нов генерален директор на БНР

Posted on: октомври 30th, 2019 by МИГ No Comments

С 5 гласа „за“ членовете на Съвета за електронни медии единодушно откриха процедура за избор на генерален директор на БНР.

Документите на кандидатите ще се подават до 5 декември, а изслушванията на концепциите ще се проведат на 20 и 21 януари. Самият избор ще се състои на 22 януари. До обявяването на процедурата се стигна, след като на 17 октомври членовете на СЕМ прекратиха мандата на Светослав Костов (на снимката) и избраха за временно изпълняващ длъжността Антон Митов – досегашният ръководител на дирекция „Архиви“.

Митов може да остане на поста в продължение на 3 месеца, през които тече конкурсът за генерален директор. Основният мотив за прекратяването на мандата на Костов беше безпрецедентното спиране на ефира на програма „Хоризонт“ за 5 часа на 13 септември. СЕМ не включи като причина за уволнението на бившия директор и опита му да организира свалянето от ефир на водещата Силвия Великова, която отразяваше и процедурата за избор на Иван Гешев за нов главен прокурор.

Преди няколко седмици действащият обвинител №1 Сотир Цацаров изрази мнение, че от събраните до момента данни в прокуратурата можело да се направи пряка връзка между отстраняването на Великова от микрофона в „Хоризонт“ и прекъсването на излъчването на програмата на следващия ден. След обявяването на решението на СЕМ за уволнението на Светослав Костов като директор той обяви, че ще обжалва решението в съда.

Най-после! СЕМ отстрани близкия до ДПС шеф на БНР

Posted on: октомври 17th, 2019 by МИГ No Comments

С пет гласа „за“ и нито един против или въздържал се СЕМ прекрати днес предсрочно мандата на генералния директор на БНР Светослав Костов. Последният е протежиран от ДПС, а човекът, оказвал му натиск да отстрани водещата Силвия Великова е пародийната депутатка от движението Велислава Кръстева.

За временен управляващ на БНР съветът назначи Антон Митов, който е директор на архива на радиото.

СЕМ задейства процедурата по отстраняването му от поста заради груби нарушения. Повод за това стана безпрецедентното спиране на ефира на Програма „Хоризонт“ на 13 септември т.г.

СЕМ даде на Костов седем дни за писмени обяснения.

Костов беше назначен за шеф на Националното радио само преди три месеца. След скандала около Силвия Великова членовете на СЕМ поставиха ултиматум пред генералния директор да подаде оставка, а такава беше поискана и от работещи в програма „Хоризонт“. Той обаче отказа да се оттегли сам.

Светослав Костов ще има възможност да обжалва решението на СЕМ пред съда.

По закон нов избор на генерален директор на БНР би трябвало да се проведе в срок до 3 месеца. Междувременно управлението на медията ще се повери на „лице, определено от Съвета за електронни медии“, което отговаря на изискванията за длъжността.

Междувременно от БНР съобщиха, че днес в 16.15 ч., в сградата на радиото ще се състои пресконференция на отстранения генерален директор.

Телефонни разпечатки търсят КОЙ е поискал свалянето на Великова и замлъкването на БНР

Posted on: октомври 10th, 2019 by МИГ No Comments

Прокуратурата е изискала телефонните разпечатки на директора на БНР Светослав Костов, както и на журналисти от радиото, в опит да разбере дали е бил оказван натиск за сваляне на журналистката Силвия Великова от ефир, както и да се изясни кой е виновен за петчасовото спиране на сигнала на програма „Хоризонт“ на 13 септември. Ще бъде образувано и досъдебно производство за натиск над журналисти, като според главния прокурор Сотир Цацаров има извършено престъпление.

Това се разбра на изслушване на Цацаров във временната парламентарна комисия, създадена заради скандала в БНР. Главният прокурор разказа „пет сюжетни линии“, свързани с напрежението в радиото. Първата и втората са за „замлъкването“ на „Хоризонт“ и свалянето на Великова и според Цацаров има основания да се смята, че двете са свързани. Другите три „сюжетни линии“, по всичко личи, целят да размият първите две.

Целта на разпечатките е да потвърди или отрече версиите, които са дали от една страна генералният директор Светослав Костов, от друга Силвия Великова и от трета техническият директор на радиото Пламен Костов. Освен това са изискани записи от камери, ще има и очни ставки.

Разпечатките, които прокуратурата е поискала, ще покажат кой с кого е водил разговори, но не и какво е съдържанието им и дали е бил оказан натиск. Така всеки, звънял на шефа на БНР, може лесно да обясни, че поводът за обаждането не е свързан с разследваните казуси, а това няма как да се провери.

През септември Великова разказа пред Съвета за електронни медии, как ден преди разпореждането за свалянето ѝ от ефир Светослав Костов е разговарял за това с нея в Борисовата градина. Той казал, че четирима души са звънели, за да поискат тя да бъде свалена от ефир, но не е посочил имена. Досега от обясненията на журналистката се знаеше, че генералният директор е отрекъл един от тях да е премиерът Бойко Борисов. Костов е отрекъл натиск да е оказването от главният прокурор Сотир Цатаров, както и единственият кандидат за главен прокурор – Иван Гешев.

По неофициална информация ръководството на БНР получава редовни инструкции от депутата от ДПС и говорител на партията Велислава Кръстева. За това намекнаха през септември и представители на ГЕРБ. Кръстева не отрече това да е лъжа, обяви, че ще си търси правата в съда, тъй като медиите нямали право да замесват името й……

Пред наблюдаващия прокурор Костов отново отрекъл да са искали от него свалянето на Великова от ефир. Казал, че бил в командировка извън страната, но се върнал по-рано, но не за да изпълни нечие искане за журналистката, а защото има проблеми с бюджета на радиото.

Любопитно е, че според Великова генералният директор ѝ обяснил, че трябва да я свали от ефир, защото „се дразнят, когато я слушат“ и ако не го направи, децата му ще гладуват, той няма да си намери работа, а и ще има проблеми с финансирането на радиото. Журналистката разказва, че това е станало в Борисовата градина, защото Костов настоял срещата да е там. Версията на Костов е, че просто минал през парка и видял Великова, която била с нейна колежка, която е в отпуск по майчинство, поздравил ги и продължил. По думите на журналистката наистина е имало трети човек, но той си е тръгнал, за да ги остави да си говорят с генералния директор. От обясненията на Цацаров се разбра, че въпросната „колежка“ не е била викана, за да разкаже какво е станало.

Версиите за спирането на радиото

От думите на Цацаров се разбра, че прокуратурата все още не знае защо сигналът на „Хоризонт“ беше спрян. Предстои очна ставка между шефа на БНР Светослав Костов и техническия директор Пламен Костов, която да изясни чия версия е вярната.

През септември първоначалната проверка на прокуратурата изкара, че генералният директор няма вина за безпрецедентното спиране на радиото, въпреки че то е станало с негов подпис и резолюция „Да“. Така на практика отговорността падна върху техническия директор Пламен Костов. Стана ясно още, че не е имало техническа причина за замлъкването на радиото.

От 13 септември до момента Светослав Костов твърди, че не е знаел, че няма да има сигнал на радиото в цялата страна и разбрал на 13- ти, когато му се обадили да му съобщят, че излъчването е прекратено. Досега не става ясно обаче как така е разбрал едва тогава, при положение, че в ефира на радиото започва да се чете съобщение за прекъсване на сигнала от предходната вечер. Съобщението беше публикувано и на сайта на БНР, както и в редица други медии.

Пак през септември Цацаров обясни, че първоначалната проверка „не е стоварена вина от горното на долното стъпало“ и тепърва започва досъдебно производство. Сега за пръв път от устата на главният прокурор беше представена и версията на техническия директор, който разказал как шефа на БНР поискал замлъкването.

„Светослав Костов се прибирал от командировка ден по-рано от очакваното – на 11 септември. Същия ден се обадил на Пламен Костов, за да спре сигнала от 06:00 до 11:00 часа. на 13 септември. Пламен Костов отговорил, че това е пълно безумие, но генералният директор му казал да изпълнява“, преразказа Цацаров обясненията, дадени от техническия директор.

По думите на Пламен Костов, от НУРТС настояли за писмено искане за спирането, а Светослав Костов му казал: „Пращай каквото трябва“. На следващия ден имало нов разговор между двамата, в които генералният директор казал: „Продължавай да държиш НУРТС на стендбай“.

„Светослав Костов казва, че няма спомен за разговорите – може да е звънял, може и да не е. Категорично отрича да е нареждал спирането“, каза Цацаров, който подчерта, че Пламен Костов е говорил с конкретни часове и дни и телефонните разпечатки ще покажат дали генералният директор му е звънял тогава.

„Според мен най-странното в цялата ситуация е как може с един мейл да се спре излъчването на БНР в цялата страна“, сподели Цацаров пред депутатите.  НУРТС са поискали потвърждение на поисканото от БНР спиране на сигнала на 13 септември от 06:00 до 11:00 часа. „Дежурният инженер в 5:45 на 13 септември е поискал да му се потвърди, че е трябва да се спре излъчването, защото е знаел, че няма причина. Получил е потвърждение“, разказа Цацаров.

В 08:00 часа и нещо техническият директор на радиото пратил мейл на НУРТС, който гласял: „Благодаря ви за съдействието и ако е възможно да възстановим сигнала в 10:20 часа“. Пламен Костов твърди, че генералният директор му наредил да изпрати мейла. От НУРТС обаче поискали потвърждение и за възобновяването на сигнала, защото първоначално бил заложен друг час. След като получили потвърждение, радиото отново зазвучало около 10:40.

Скандалът в БНР се задълбочава

Posted on: октомври 10th, 2019 by МИГ No Comments

Срещу генералния директор на БНР Светослав Костов има сигнал в прокуратурата – за нарушения при обществени поръчки, включително „надписани“ договори, със завишени суми, за изчезнала информация от служебни компютри.

Сигналът обаче буквално бил постъпил вчера (9 октомври) и тепърва държавното обвинение прави проверки т.е. тепърва ще става ясно дали и кога ще има обвинителен акт. Това обяви главният прокурор Сотир Цацаров по време на специалното си изслушване в парламента.

Според Цацаров, за събитията в БНР и спирането на „Хоризонт“ и „Преди всички“ за около 4 часа и половина на 13 септември има две групи, които твърдят различни неща. Първата група, представена от главния прокурор чрез показания на журналистката Силвия Великова, обяснява спирането на програма „Хоризонт“ с външен натиск.

Цацаров посочи показания на Великова, че генералният директор Светослав Костов инициирал среща с нея в Борисовата градина на 11 септември. Там Костов ѝ обяснил, че трябва да я свали, защото го притискали и щели да орежат бюджета на БНР. Използвал е аргумент и за децата си – как щял да ги храни, ако Великова остане водещ на „Преди всички“ и водещ репортер в съдебния ресор на радиото.

Същевременно, Цацаров обясни, че има разминаване в показанията за случилото се на 11 септември в Борисовата градина. Генералният директор казва, че минал през Борисовата градина, видял Великова и нейна колежка, която била в майчинство, поздравил ги и продължил, обясни обвинител номер 1. Тепърва обаче прокуратурата ще търси показания от въпросната колежка – най-вероятно в рамките на досъдебното производство. „Аз лично не съм искал от никого да бъде заменяна Силвия Великова като журналист, отразяващ събития и като водещ на предаване“, казал Костов съгласно думите на Цацаров.

Що се отнася до командировката на Силвия Великова в Стара Загора точно на 13 септември – да обучава кадри там, твърденията пак са две. Директорът на радиото в Стара Загора казва, че заповедта е била спешна, докато Светослав Костов твърди, че заповедта била планирана и предварително съгласувана – за да обучава Великова млади колеги в специална академия.

В обобщение главният прокурор заяви, че наблюдаващият прокурор ще образува преписка, защото има данни за престъпление при спирането на сигнала на 13 септември. Сотир Цацаров отговори и на въпрос на депутата от БСП Александър Симов – ще бъдат изискани разпечатки от всички мобилни комуникации на посочените в свидетелските показания участници в цялата история.

СЕМ ще уволни скандалния шеф на БНР

Posted on: октомври 9th, 2019 by МИГ No Comments

С три гласа „за“ и два „въздържал се“ Съветът за електронни медии даде старт на процедурата по предсрочно отстраняване от поста на генералния директор на БНР Светослав Костов.

„За“ ход на процедурата гласуваха председателят на съвета София Владимирова и членовете Розита Еленова и Ивелина Димитрова. В изказванията си те се позоваха на чл. 10 и чл. 67 от ЗРТ, според които общественото радио трябва да гарантира конституционното право на информация на гражданите, а за системни или груби нарушения отговорност трябва да понесе съответното длъжностно лице.

Бетина Жотева и новоназначената Галина Георгиева обявиха, че гласуват с „въздържал се“, защото към момента няма достатъчно законови основания за прекратяване на мандата на ръководителя на националното радио. Двете посочиха, че имат нужда от още информация, за да вземат решение, като очакват такава от прокуратурата.

По думите на Галина Георгиева на този етап „вземането на страна ще бъде емоционално“. „Имам нужда от още малко време. Бих искала да зная какво е открила прокуратурата“, коментира Бетина Жотева.

Медийните надзорници не коментираха кога ще завърши процедурата. От продължилото само 15 минути разглеждане на точката в дневния ред стана ясно, че предстои поредно разсрочване на окончателното решение. СЕМ даде на Костов петдневен срок, за да изложи съображенията си по процедурата.

НУРТС: Не сме саботирали БНР, Светослав Костов лъже

Posted on: октомври 8th, 2019 by МИГ No Comments
От компанията НУРТС изпратиха писмо до медиите, в което опровергават обвиненията на директора на БНР Светослав Костов, че бил направен опит да се спре сигналът на националното радио.

По повод публикациите в медиите, че от страна на НУРТС България ЕАД е извършен опит за спиране на сигнала на БНР, изразяваме позицията на НУРТС България ЕАД:

Датите за профилактика на отделните предаватели, чрез които се разпространяват програмите на БНР, са известни на БНР от 30.11.2018 г., когато НУРТС България ЕАД е изпратило на БНР окончателния график за профилактика през 2019 г. Не са постъпвали възражения и/или коментари от страна на БНР.

Договорът между НУРТС БЪЛГАРИЯ ЕАД и БНР възпроизвежда нормативните задължения на НУРТС България ЕАД, произтичащи от Техническите изисквания за работа на електронни съобщителни мрежи от радиослужба радиоразпръскване и съоръженията, свързани с тях, приети от КРС и обнародвани в ДВ, бр. 98 от 27 ноември 2007 г. Съгласно този нормативен акт НУРТС България ЕАД е задължено да извършва периодични профилактични прегледи и настройки на предавателните съоръжения по определен график.

В посочения документ Комисията за регулиране на съобщенията ясно указва, че профилактика на електронните съобщителни мрежи се извършва поне веднъж в годината, като предварително се уведомява КРС и аудиторията. Целта на профилактиката е да не се допуска спиране на сигнала на излъчваните в ефир радио- и телевизионни програми поради авария и дефектирали съоръжения. Профилактиката не се провежда в национален мащаб, а засяга само предавателите от определена кула на НУРТС България ЕАД. Годишният план за профилактика е съставен по начин, който да позволява изключване на отделни предаватели при минимално засягане на интересите на крайните потребители. Последните могат да слушат/гледат програмата чрез други предаватели, които в голяма степен припокриват своя обхват.

Посоченият по-горе основен принцип на профилактиката се отнася и до програмите на БНР – графикът за профилактики е съставен по такъв начин, че да няма прекъсване на излъчването в големи райони, като се има предвид и припокриването от отделните предаватели. Ето защо профилактиката на дадено съоръжение по графика, не означава пълна липса на приемен сигнал на програма „Хоризонт“ в зоната на обслужване на съответния предавател. Минималната степен на засягане на аудиторията на програма Хоризонт е демонстрирана многократно. През месец март и август 2019 г. са извършвани дейности по профилактика и поддръжка на КРТЦ Витоща. Спирането на работата на предавателя за извършване на тези дейности не е довело до липса на сигнал на програма Хоризонт на територията на град София и не са постъпвали сигнали и възражения, нито от БНР, нито от слушателите на неговите програми.

Писмото, изпратено от НУРТС България до БНР на 03.10.2019 г., представлява действие по точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения на НУРТС България ЕАД. До БНР е изпратено потвърждение, че планираната профилактика ще бъде извършена на 04.10.2019 г. на КРТЦ Витоша, така, както е предвидено в одобрения през 2018 график. След получаване на искане от БНР за отлагане на профилактиката, от страна на НУРТС България ЕАД е изпратено потвърждение, че искането на БНР ще бъде отчетено и профилактиката ще бъде отложена. Искането на БНР е изпълнено, въпреки че в резултат на отлагането на профилактиката възниква необходимост от ново координиране и взимане на съгласие на всички оператори, разположени на съответния обект.

Нов опит за спиране на излъчването на Българското национално радио бил предотвратен от ръководството на радиото, каза по-рано през деня директорът на медията Светослав Костов, цитиран от DarikNews.

Това се случило миналата седмица. В края на работния ден в четвъртък частната компания НУРТС уведомила с писмо БНР за профилактика, планирана да трае през целия следващ ден. Така на 4 октомври е трябвало да замлъкне не само „Хоризонт“, но и радио „София“, и „Христо Ботев“ за времето от 9 до 17.00 часа, твърдеше Костов. Уведомителното писмо било получено към 16.30 и до 17.00 часа е оставало съвсем малко време за отговор. „Веднага се събра Управителният съвет на радиото, главният инженер, шефът на централната апаратна, на техниката, шефът на правния отдел и написахме писмо до НУРТС, че спираме всички профилактики“, каза Костов.