Най- големият тих скандал на тези избори е лишаването от право на глас на над 100 хил. български граждани, без никакво законово основание, каза за Свободна Европа социологът Цветозар Томов.

“Гласуването е тяхно конституционно право, което няма как да бъде отнето въз основа на съображението, че те боледуват от заразна болест или (което е още по-скондално) са били в контакт с хора, които боледуват от заразна болест”, каза Томов. По думите му няма такива текстове в нито един български закон.

Според Томов ДПС дава ясни знаци, че разглежда ГЕРБ като неподходящ партньор след тези избори.

“Вероятно това е чисто рационална преценка на лидерите на ДПС. Те няма да заложат на явен или задкулисен съюз с ГЕРБ, защото разглеждат ГЕРБ като партия с изчезващ потенциал”, каза Томов.

Тези избори са референдум „за“ и „против“ управлението на ГЕРБ, е мнението на социологът.

“ГЕРБ ще загуби катастрофално този референдум, защото ще изпадне в политическа изолация в следващия парламент”, прогнозира Цветозар Томов.

– През 2020 г. казахте, че ДПС ще остане единствената партия, която ще остане незасегната от събитията, които се случват в страната. Защо?

– Поради начина, по който събира и мобилизира подкрепата на избори. Това засега като че ли се потвърждава.

– ДПС-реториката е в основата и на тази предизборна кампания и въпреки това движението успява да консолидира твърдото си ядро. То ли ще е в основата на резултата, който ще генерира ДПС на тези избори?

– Да, но предполагам, че ДПС ще си върне и гласовете от Турция, които бяха разделени между ДПС и ДОСТ на предишните избори и по тази причина ще вземе значително по-висок резултат отколкото през 2017 г. Със сигурност ще се увеличи и резултатът в кърджалийския избирателен район, където ДОСТ също имаше сериозни позиции на предишните избори.

– Само липсата на ДОСТ ли е причината?

– Подобряването на отношенията между ДПС и турските правителствени кръгове. През 2017 г. тези отношения бяха в криза и това вероятно беше една от основните причини за появата на ДОСТ на политическата сцена. Сега този фактор го няма и ДПС отново ще мобилизира подкрепата на турското малцинство, както в България, така и в Турция.

– Смятате ли, че ГЕРБ се изчисти от зависимостите си с ДПС на фона на водещата роля в екипа на ГЕРБ на Владислав Горанов и Младен Маринов?

– По-скоро ДПС дава ясни знаци, че разглежда ГЕРБ като неподходящ партньор след тези избори и вероятно това е чисто рационална преценка на лидерите на ДПС. Те няма да заложат на явен или задкулисен съюз с ГЕРБ, защото разглеждат ГЕРБ като партия с изчезващ потенциал или като с недостатъчен потенциал, за да се устройват интересите на ДПС от такъв политически съюз.

– Мустафа Карадайъ каза, че това са най-важните избори от 89-а година насам. Защо?

– Много е трудно да се интерпретира гледната точка на г-н Карадайъ по този въпрос. Аз мисля, че тези избори са особено важни за страната, защото тя трябва да скъса с един стил на управление, който възмущава все повече български граждани.

Страхувам се, че не точно тези са съображенията на г-н Карадайъ. Като че ли ДПС смята да се откаже от ролята на задкулисен политически играч по отношение на упражняването на власт, защото реалната власт на ДПС, задкулисният съюз с управлението на ГЕРБ от 2009 г. насам, а по-рано по време на мандата на НДСВ, също имаше подобна тенденция, като че ли е период, който ДПС иска да изживее и да влезе официално във властта като коалиционен партньор в един бъдещ управленски формат.

– Основната им цел е връщането на нормалността на държавата. Адекватно ли е точно от тях да идва това послание за връщане на нормалността?

– ДПС е партия, която действа като политическа корпорация. И не бих казал, че подобен начин на функциониране на една политическа партия корелира с понятието “нормалност”. Вероятно, ако съм прав в хипотезата си, че ДПС иска да излезе официално на политическата сцена като управляваща партия или като съуправляваща партия, за тях ще бъде важно да поизчистят публичния си имидж, който е доста лош.

Защото ДПС е една партия, ненавиждана от по-голяма част от българските избиратели. Така си обяснявам и скриването на Пеевски от листите, след като в една цяла поредица избори Пеевски демонстративно участваше в тях просто, за да демонстрира сила и величие. Спомням си, че имаше и едни местни избори през 2015 г., когато Пеевски, в качеството си на депутат в парламента, беше издигнат за общински съветник във Велинград. Сега той е скрит от сегашната конкуренция на изборите и като че ли това е знак, че ДПС иска да изглежда по-иначе, по-нормално в публичния живот на страната.

– През юли 2020 г. прогнозирахте, че правителството си отива в рамките на този месец, но това не се случи. Кое закрепи правителството?

– Нищо не го закрепи. През миналата година смятах, че то ще подаде оставка, тъй като разглеждах това като най-добрия политически ход от негова гледна точка. Че би трябвало да си даде сметка за безнадежността на усилието да удържа властта при тези настроения срещу партия ГЕРБ и това управление до края на мандата, защото това сериозна би влошило шансовете на ГЕРБ да оцелее като водещ политически играч в България.

Оказа се, че Борисов е имал друга преценка или е преувеличавал възможностите си да лавира по този въпрос. Не съм изменил мнението си, че след като не го направиха тогава, хората от ГЕРБ ще се разделят с изпълнителната власт след няколко дни, когато се произведат изборите на 4 април.

– Поне на този етап социологическите проучвания като че ли опровергават тезата ви. Изглежда, че ГЕРБ увеличава преднината си пред втория в класацията – БСП.

– Моята теза не е, че ГЕРБ няма да спечели изборите, че няма да вземе най-висок резултат. Вероятно ще даде висок резултат и той ще бъде с толкова по-голяма дистанция от втория, колкото по-ниска е избирателната активност. Само че тези избори са референдум за и против управлението на ГЕРБ. И този референдум ГЕРБ ще загуби катастрофално, защото ще изпадне в политическа изолация в следващия парламент. Това имам предвид. Затова оценявам като практически несъществуващи шансовете на ГЕРБ да състави нов кабинет след като се произведат изборите.

– В какви коалиционни конфигурации могат да влязат от ГЕРБ, така че да останат в изпълнителната власт?

– Влизането на ВМРО в парламента далеч не е сигурно. В момента тази партия полага огромни усилия и влага огромен финансов ресурс, за да увеличи шансовете си да попадне в следващия парламент. Това е въпрос на оцеляване и в известен смисъл е така. Но един един съюз ГЕРБ-ВМРО няма да е достатъчен, за да се получи мнозинство в парламента при никакви обстоятелства. Това няма как да се случи. Стоят две въпросителни: възможно ли е ГЕРБ да управлява в съюз с ДПС или с БСП?

Разглеждам тези два варианта като вече политически невъзможни. Мисля, че ДПС даде прекалено много ясни знаци, че не разглежда ГЕРБ като възможен бъдещ политически партньор във властта. Все ми се струва, че вариантът широка коалиция ГЕРБ-БСП не е на дневен ред и той може да нанесе сериозни репутационни щети и на едната, и на другата партия.

В този контекст разглеждам политическата изолация та ГЕРБ, тъй като всички други потенциални участници в бъдещия парламент изграждат кампаниите си върху тоталното отрицание на ГЕРБ като управляваща партия и не биха могли да направят толкова рязък политически завой.

– Но мостовете към ДПС все още не са изгорени – Владислав Горанов и Младен Маринов.

– От страна на ГЕРБ не са изгорени, но аз така разчитам политическите знаци, които дава ДПС. Ако нямаха твърдо политическо решение, че с ГЕРБ не им е изгодно да управляват, те нямаше да дават тези знаци. Дори в тази хипотеза, алианс ГЕРБ-ДПС изключва ВМРО като трети играч.

ДПС не може да преглътне това без последици, а ВМРО също не може да си го позволи. В този смисъл някакво явно мнозинство тип ГЕРБ-ДПС-ВМРО е невъзможно. ГЕРБ-ДПС е недостатъчно, за да се получи мнозинство в парламента.

– Говорите за предизборна истерия на Бойко Борисов. Защо при положение, че социологическите данни му дават преднина?

– Резултатите не са в негова полза и този човек е достатъчно интелигентен, за да го осъзнава. Първо, защото, ако ГЕРБ загуби изпълнителната власт, много бързо ще настъпи вътрешна криза в самата ГЕРБ.

ГЕРБ разчита преди всичко на клиентелата, която създаде за 10 години управление, както и на конформисткия вот на българското общество и в същото време от 1990 г. насам няма толкова мразена партия в българския политически живот.

Предишната такава беше БКП. И аз бих удължил тази аналогия, защото до голяма степен ситуацията на ГЕРБ като възможности за политическо влияние е много близко до тази на прекръстената БКП през 1990 г. Т.е. ГЕРБ има потенциал да спечели изборите, но няма потенциал да управлява в нормална обстановка. Колкото по-висок резултат вземат на избори, колкото повече методи извън закона използват, за да спечелят гласове, на толкова по-силна обществена реакция ще се натъкнат.

Борисов съзнава всичко това и ако съдя по последните му действия, губи чувството за политическа реалност. Бих обвързал странното поведение на здравните власти в България и на министъра на здравеопазването с тази политическа истерия на Борисов. Имам предвид обстоятелството, че в един много тежък за пандемията месец, какъвто беше март, бяха отворени и затворени ресторантите.

В ситуация, в която епидемията набира скорост, се облекчават рестриктивните мерки, което ще доведе до нов пик на заразата след две или три седмици. Всичко това са някакви предизборни действия, насочени към това да създадат максимална обстановка на страх и несигурност на 4 април, както и максимално да затруднят евентуално следващо управление в овладяването на пандемията няколко седмици по-късно, когато последиците от сегашните действия на здравните власти ще се отразят върху развитието на епидемията.

Самото поведение на Борисов, който по същество не присъства по нормален начин в публичното пространство, за мен също е признак на истерия. Този несъмнено талантлив политически манипулатор би искал да завърши красиво политическата си кариера и може би желанието да спечели тези избори надделява над всичко останало, но според мен със сигурност си дава сметка, че това е лебедовата му песен като политик.

– Изтече срокът, в който хората, които са под карантина могат да подадат заявления за гласуване в мобилни секции. Колко хора ще останат изолирани?

– Почти всички карантинирани, а към днешна дата те са 131 712 души и с тенденция нарастват, т.е. в деня на изборите те ще достигнат между 135 и 140 хил. души. В тази бройка има непълнолетни, остават 120 хил. В петък или събота ще разберем колко мобилни секции ще успее да организира изборната администрация. Аз лично се съмнявам, че ще достигнат дори 1000. Да прибавя, че чрез една подвижна избирателна секция могат да гласуват 30-ина души.

Това значи, че един нищожен процент от тези хора биха могли да гласуват по този начин. За останалите остава избора между това да нарушат карантината и да си гласуват по избирателните секции. Според мен, който го направи, няма да последва нищо. Просто ще го направи. Но пък това ще изложи на риск другите гласуващи в секцията, както и членовете на секционните избирателни комисии. А пък за хората, които биват карантинирани от днес до 4 април, няма никаква възможност да упражнят правото си на вот.

Те няма и кога да подадат заявления за гласуване в мобилна секция. Това е най-големият тих скандал на тези избори, защото се лишават от право на глас над 100 хил. български граждани, без никакво законово основание. Гласуването е тяхно конституционно право, което няма как да бъде отнето въз основа на съображението, че те боледуват от заразна болест или (което е още по-скандално) са били в контакт с хора, които боледуват от заразна болест.

Няма такива текстове в нито един български закон. Към това можем да прибавим обстоятелството, че гласуването не е просто конституционно право, то е задължение, съгласно чл. 3 на Изборния кодекс. Така че тези хора няма да бъдат наказани и за нарушаване на карантината, ако отидат да гласуват, защото възниква параграф 22, в който властите няма как да санкционират някой, който изпълнява гражданското си задължение по друг закон.

Можеше да се гласува дистанционно, това не се направи. Можеше да има специализирани секции, това не се прави. Можеше да има някакви времеви коридори в някои секции и това не се направи. Лишаването от глас без никакво правно основание на толкова много хора вероятно е сериозен повод за касиране на изборите. Или поне за тяхното оспорване.

– Потискането на избирателната активност обслужва твърдите ядра и в тази ситуация как ще се позиционират политическите сили?

– Ако се реализира тази избирателна активност, която дава Алфа рисърч като вероятно, т.е. ако слезем под 3 млн. избиратели, това ще доведе до влошени резултати на опозиционните извънпарламентарни партии. Не очаквам толкова ниска избирателна активност, въпреки всичко.

Нараства яростта и негодуванието срещу управляващите , което може да се излее в един комепнсиращ протестен вот. Аз очаквам, че ще гласуват над 3 млн. души и картината на изобрния резултат няма да съвпадне с последните предизборни проучвания. Тези промени ще засегнат преди всичко управляващите.