В най-новата си книга „Матрицата 2“ експертът по международна сигурност Боян Чуков описва ролята на САЩ, Русия и Китай в утрешния свят. Войната в Украйна се превърна в мощен катализатор на глобалните промени от началото на XXI век, казва Боян Чуков и разглежда нарастващото трансконтинентално влияние на организации като БРИКС и ШОС. „Матрицата 2“ е повод да разговаряме с него за военните и политическите кризисни точки, на фона на които се заражда новата финансова архитектура на света.

– Господин Чуков, Нигер вече изглежда като по-гореща точка от военните действия в Украйна, как да разбираме случващото се там, когато различни анализатори го определят от демократична революция до преврат?
– Събитията в Нигер са част от „мексиканската вълна“, която смени и продължава да сменя управляващите в поредица африкански държави. Наблюдава се очевиден разпад преди всичко на френската неоколониална система в Африка. Събитията в Нигер са шестото сваляне на прозападно правителство в Централна и Западна Африка. В контекста на геополитическото противопоставяне между колективния Запад, от една страна, и Китай/Русия, от друга страна, имаме две диаметрално различни интерпретации на случващото се в Нигер. От военен преврат до антинеоколониална революция. Зависи от гледната точка, която става функция на геополитически и икономически интереси. Прозападната организация ECOWAS (Икономическа общност на западноафриканските държави) настоя за подкрепа на „усилията в региона за възстановяване на демокрацията в Нигер“ и реши да се намеси с военна сила. Но впоследствие се разколеба. Вашингтон и Париж подкрепиха първоначалното решение на ECOWAS. Засега само Франция се изкушава да се намеси военно в Нигер. В същото време в Ниамей бе сформирано преходно правителство. Повечето от лидерите на промените в Нигер и съседните страни са се обучавали в САЩ. Американците поддържат на нигерска територия военна база, която обслужва дронове на Пентагона и ЦРУ. Американските военни са около 1500 човека и са на подчинение на Африканското командване на САЩ (AFRICOM). По някои данни американските военни бази в Нигер са три. Също така и френският военен контингент в Нигер се състои от около 1500 човека. Новите управляващи в Ниамей поискаха Франция да изтегли своя военен контингент, но Париж не се съобрази с искането. Към американските военни до този момент не е отправено искане да напуснат страната. От друга страна, Гвинея, Мали, Буркина Фасо и дори Алжир енергично подкрепиха отстраняването от власт на прозападния президент Мохамед Базум в Нигер, който е от арабски произход. Алжирците затвориха своето въздушно пространство за френски правителствени и военни самолети. Промените в държавното ръководство в Ниамей бяха силово осъществени от генерал Абдурахман Чиани. Интересно за Чиани е, че преди 43 години е приел православната вяра. Докато в Нигер 94% от жителите изповядват исляма. След завземането на властта в Ниамей генералът разпореди незабавно спирането на износа на уран за Франция.

– Какво следва от тази забрана?
– Забраната е тежък удар за множеството френски атомни централи, общо 56 атомни реактора, които дават около 70% от електроенергията на страната. Да го кажем образно, от три осветителни тела във Франция едно се захранва с нигерски уран. Нигер е една от най-бедните страни в света с население от над 25 милиона човешки същества. Около 80% от територията на страната е пустинна, а останалите 20% са покрити от савана, подходяща за животновъдство и земеделие. Половината от населението е на възраст под 15 г., а раждаемостта е 7 деца на една жена. Близо 74% от мъжете и 90% от жените са неграмотни. Двама от пет нигерци живеят в крайна бедност, с под 2 долара на ден. Основните активи на Нигер са уранови мини, които са собственост предимно на френски компании. Нигер представлява около 5-7% от световното производство на уран. Но Франция е сериозно зависима, тъй като над 20% от нейния уран се внася от Нигер, който е доставчик номер две за френската държава. Номер едно е Казахстан, а номер три е Узбекистан. Антъни Блинкен и Виктория Нюланд разтревожено заявиха, че се опасяват, че ЧВК „Вагнер“ ще се появи в Нигер. До този момент няма информация руснаците да са стъпили на нигерска земя. Много важен момент е, че през Нигер е проектиран да премине Транссахарският газопровод (TSGP), който ще има капацитет 30 млрд. куб. метра газ. Тръбата ще води своето начало от съседна Нигерия, ще транзитира през нигерска територия и след като прекоси Алжир ще се прехвърля в Испания до градовете Алмерия и Кордоба. Планира се разклонение през Тунис, което да достигне до Италия. Инвестицията е над 13 млрд. долара. TSGP ще играе ролята на африкански „Турски поток“ за европейците от Южна Европа. Северните потоци, които трябваше да обезпечат газа за Европа през Германия, бяха взривени. Транссахарският газопровод би могъл да се окаже алтернатива на руските и американските доставчици за Европа.

– Арабската пролет от 2010-2012 година беше сочена в европейски доклади като източник на демократични реформи, но каква е причината европейският континент да се окаже панически пристан за милиони бежанци, а в същото време държави като Китай, Русия и САЩ да увеличават инвестициите си в Африка?
– Отново стигаме до две коренно противоположни интерпретации на феномена „Арабска пролет“. Да, Вие сте права, че тогава глобалните медии, защитаващи интересите на Запада, описаха случващото се в арабските страни като „демократични реформи“, „бунт на модерната арабска младеж“ и други оценки от този порядък. Да си припомним! Кървавият преврат на майдана в Киев също беше интерпретиран като „демократична революция“. Дали днес тази оценка остава в сила?! Дали днес Европа може да подмине F@ck the EU на Виктория Нюланд като нещо без последици? F@ck the EU се превърна в европейска реалност. В този смисъл, експертната оценка на Арабската пролет от 2010-2012 г. е, че беше пусната в действие доктрината „Ръмсфелд/Цебровски“. Наречена е на бившия военен министър на САЩ Доналд Ръмсфелд и щатския адмирал Артър Цебровски. Арабската пролет бе съвместно американо-британско геостратегическо мероприятие между доктрината „Ръмсфелд/Цебровски“ и модела от 1915 г. на Лорънс Арабски. Двете стратегии интерферираха помежду си и в същото време се конкурираха. Целта беше да се унищожи всякаква политическа опозиция и да се изведат на преден план „Мюсюлманските братя“, от които винаги се носи британски аромат. Търсеше се деетатизиране и хаотизиране на огромни територии с цел безпрепятствено изнасяне на суровини (преди всичко енергийни) и изкуственото предизвикване на бежански вълни, които по-късно заляха Европа. Тези мигрантски вълни направиха Европа да изглежда безпомощно и нелицеприятно. Европейците инвестират в Африка, без да са забравили своята надменност и арогантност към местното население, те се държат наистина като вековни колонизатори. Това са неоколонизатори, които ползват рафинирани експлоататорски финансови схеми, гарнирани с демократичен наратив. Франция въвежда във франкофонската зона на Африка паричната единица CFA (африкански франк, който беше закачен за френския франк, а по-късно за еврото). По този начин задължава редица африкански държави да ползват френското министерство на финансите като „обменно бюро“ при закупуване на валута. Нещо повече, французите задължават валутните резерви на въпросните държави от Африка, първоначално 100%, по-късно 65%, днес вече 50% да се съхраняват във френското министерство на финансите. При отрицателна лихва! Африканците плащат на Париж за това, че парите им са във Франция. Суровините на африканските държави във френската зона се плащат на цени многократно по-ниски от световните. Френската държавна компания, която добива уран, плаща на Нигер около 120-130 долара/кг. Цената на почистването на урана във Франция (Нигер няма центрофуги) струва от порядъка на 100 долара/кг. След това французите продават нигерския уран, почистен и подготвен за АЕЦ, за 1500 долара/кг. Не е случайно, че още през 1957 г. бъдещият френски президент Франсоа Митеран заявява: „Без Африка Франция няма да има история през 21-ви век“. През 2013 г. във френския Сенат е изготвен доклад „Африка е нашето бъдеще“. По-ясно казано, след като предоставя (около 60-те години на миналия век) формална независимост на своите африкански колонии, Париж съхранява доминиращото си влияние върху бившите френски владения. Интересен факт е, че в деня на обявяване на независимост в Нигер, в страната има само 150 човека с висше образование. Французите оформят всичко чрез различни договори и съглашения, които се променят и преминават от едно в друго. По този начин Франция успява да запази своя силен контрол върху икономиката, финансово-монетарната система, присъствие на компактни професионални военни подразделения, военни бази, културно влияние чрез франкофонията и др. И така майсторски създадената неоколониална система функционира поколение след поколение. Французите в метрополията живеят охолно за сметка на практически безплатните разнообразни ресурси от своите бивши колонии. Подобен подход имат и САЩ към Латинска Америка. Всеки един опит за поява на национален елит се смазва чрез военен преврат, който инсталира поредния диктатор начело или псевдоизбран марионетен политик. Диктатори и марионетки, които местното население ненавижда толкова силно, колкото и неоколониалистите, които ги подкрепят. Бившият президент на Нигер Мохамед Базум е релефен пример в това отношение.

В контекста на тези факти, досегашният икономическия просперитет на Германия се дължеше изключително на евтините руски енергийни суровини. Те имаха тази роля, която за Франция играеше франкофонската зона в Африка. Само че днес тази зона не желае повече да бъде така зверски експлоатирана от Париж. Камерунският журналист Ален Фока в поредица от материали в YouTube описа разликата между неоколониалните западни страни и Китай/ Русия. Китайците и руснаците според него не са високомерни. Те разговарят като с равни със своите африкански домакини и се отнасят с уважение към тяхната култура и обичаи. Руските и китайските инвестиции в африканските страни не са придружени с политически условия, нравоучителни тиради и менторско поведение. Гледах поредица от видеоматериали в YouTube канала H5 Motivation и останах изумен от поведението на Макрон по време негови посещения в редица африкански държави. Гледката е възмутителна. Френският историк Пиер Розанвалон през юли тази година коментира поведението на Макрон в Африка по следния начин: „Аз съм бесен, защото виждам като историк това, че ние в момента след обявяването на независимостта на Алжир преминаваме към най-тежката криза на демокрацията, която Франция познава“. Розанвалон уточнява, че Франция не е истински демократична държава, щом се държи така с африканските държави. Африкански журналист формулира по един емоционален начин причините за отношението на местното население към западните неоколонизатори. Той сподели откровено: „Омраза, родена в сърцето, никога не спи“. През 2017 г. Макрон обясни какво пречи за пълноценното развитие на африканските страни: „В страна, в която жените раждат по 7-8 деца, вие можете да инвестирате милиарди евро, но нищо няма да получите“. Нима младите африканци могат да бъдат във възторг от подобни заключения, които касаят пряко тяхното бъдеще? Младеж на улицата в Ниамей пред телевизионна камера задава пределно ясен въпрос: „Имаме уран, злато, петрол и живеем като роби? Не се нуждаем от френски език, не се нуждаем да ни пазят“. Промените в Нигер се радват на огромна обществена подкрепа. Антифренските настроения в Мали, Буркина Фасо, Нигер, Алжир и други са в резултат и на ролята, която изигра Париж при свалянето на Кадафи, което се превърна в катастрофа не само за Либия, но и за целия регион. Много африкански лидери публично наругаха президента Макрон. Уилям Руто, президент на Кения, директно заяви в очите на френския си колега: „Вие не ни чувате“.

Но трябва да разберем и нервната реакция на Париж. Франция не иска да губи своите доминиращи позиции в Сахел (южните централни ширини на Северна Африка между Атлантическия океан и Червено море) и да не усвоява евтините ресурси, особено уран. Френската икономика „диша дълбоко“ чрез експлоатация на африканската франкофонска зона. По-ясно казано, събитията в Нигер се свеждат до битка между местното население и неоколониалните сили, на които начело стои Париж. Важно е да се подчертае, че засега Вашингтон е сравнително сдържан. Мисля, че това е разбираемо. САЩ в момента унищожават икономически Европа. Събитията в Нигер само ускоряват този процес. Ако в Нигер все пак започне военна операция с френско участие, Франция много бързо ще загуби своите последни лостове на влияние. В региона ще пламне война, която ще предизвика милиони бежанци, ще се изострят крайно религиозните и племенни конфликти и противоречия. Сахел ще заприлича на една огромна Либия. Още веднъж ще се сбъднат с огромна сила предсказанията на полковник Муамар Кадафи от град Сирт за нерадостното бъдеще на Европа.

– Защо правителствата в Европа изведнъж се оказаха притеснени от свалянето на президента Мохамед Базум в Нигер?
– Както вече споменах, европейците са притеснени, че събитията в Африка и в частност в Нигер ще забавят или даже ще преустановят строителството на Транссахарския газопровод, който преминава през нигерска територия. Газовата тръба е критична за Стария континент. Американският втечнен газ е с висока цена. Той прави европейската промишленост неконкурентноспособна. За значението на промените в Ниамей говори дори фактът, че във френската преса темата „Украйна“ беше изместена на втори план. Самият Макрон е бесен и яростен от работата на френското разузнаване, чиито сътрудници са в състава на френския контингент в Нигер, твърди вестник Le Сanard enchaîné. „Нигер след Мали, това вече е много!“ е казал френският президент. Европейците трябва да изпаднат в паника, ако се хаотизира Сахел и се надигне следваща бежанска вълна към Европа. Първата почти съсипа Стария континент.

Западноевропейците и американците са притеснени и поради това, че събитията в Нигер отхвърлят т. нар. световен ред, основан на досегашните правила. Срещата на високо равнище Русия-Африка на 27-28 юли в Санкт Петербург е огромно предизвикателство за колективния Запад. 49 африкански държави изпратиха свои делегации в града, разположен на Нева. Седемнадесет държавни ръководители пътуваха лично до Русия. Това в разгара на войната в Украйна е забележителен дипломатически успех. Руснаците много умело използваха добрите отношения, които Съветският съюз през годините е имал с африканските държави и традицията на предоставяната преди съветска помощ, за да подкрепят сега борбата на Африка срещу хищническата природа на западния неоколониализъм. Според индийския геополитик Бадракумар, тази формула „работи брилянтно за Русия днес, която няма колониална история на експлоатация и грабеж в Африка“.

Развитието на обстановката в Африка накара външният министър на Великобритания Джеймс Клевърли да се раздвижи. След срещата на върха Русия-Африка той заяви, че Лондон е „готов сериозно да разгледа всякакви искания от африкански лидери относно изграждането на капацитет и обучение в британските въоръжени сили“. Джеймс Клевърли направи обиколка в редица африкански страни като Гана, Нигерия и Замбия, за да потвърди „взаимно изгодните търговски отношения“. За протокола, британците в сравнение с французите имат далеч по-интелигентен подход при колонизирането на Африка. Париж винаги се е стремял да завладее максимално големи територии. Територията на Нигер например е два пъти по-голяма от тази на Франция. Докато британците са имали за цел да придобият основно контрол върху конкретни търговски кръстовища и пътища в Африка.

– И отново за Африка, но този път в контекста на наближаващата среща в ЮАР на държавите от БРИКС – опит за нова Бретънуудска конференция ли ще видим в Йоханесбург след дни?
– БРИКС е организация, която методично ерозира основите на световния ред, базиран на правила, формулирани от Вашингтон. Свят, който си отива безвъзвратно в миналото. Редица глобални медии разпространяват най-различни фейкове за БРИКС с цел да внесат объркване и да торпилират предстоящата среща в Йоханесбург. „Ройтерс“ публикува преди броени дни спекулативен доклад, че индийският премиер Нарендра Моди може да не присъства лично на срещата на върха на БРИКС в ЮАР. Понесе се слух, че Индия не е съгласна с разширяване на организацията. Южноафриканският външен министър Наледи Пандор по този повод заяви: „Мисля, че някой, който се опитва да развали нашата среща на върха, създава какви ли не истории, които да внушават, че тя няма да бъде успешна. Премиерът на Индия никога не е казвал, че няма да присъства на срещата. Поддържам постоянен контакт с външния министър Джайшанкар. Той никога не е казвал това.“ БРИКС е организация, която калибрира международните отношения по посока на справедлива и равноправна за всички държави новоизграждащата се международна мозайка. Глобалният Юг продължава своето противоборство с колективния Запад. Стреми се да се еманципира и да отвоюва все по-голямо поле за маневриране между глобалните и регионални фактори. Търси дипломатическа независимост и стратегическа автономия. Саудитска Арабия е блестящ пример в това отношение. Рияд пое по своя независима траектория между горещите събития в света. Кронпринцът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман със своя „извънблоков манталитет“, но с демонстрация на решителност си извоюва достойно място сред световните лидери. БРИКС се стреми да не вкарва „антизападен заряд“ в своя дневен ред. Но въпреки това Западът се чувства застрашен. Защото Западът е абсолютно наясно, че вековното западно господство над икономическия ред и международните отношения върви към своя неизбежен край.

Американо-британският заговор за арест на Путин от Международния наказателен съд е повече от очевиден. Тъй като кампанията в света за „дедоларизация“ се води най-активно от руския президент. Все повече страни избират национални валути за своите взаимни плащания. Глобалните медии неуморно се опитват да вбият клин в китайско-индийските отношения и по този начин да превърнат БРИКС в маргинална и неатрактивна световна организация. Първоначално възникна БРИК, после се появи БРИКС, последва БРИКС+, а днес се заговори даже за БРИКС++. Пред вратата на организацията се изви огромна опашка от страни, които напират да станат членове. Истина е, че Индия би могла да има опасения относно доминирането на Китай в БРИКС. Но Пекин и Делхи разглеждат организацията като платформа за укрепване на техния международен статут. През БРИКС Индия воюва за четвъртото място на глобален фактор в света, след Русия, САЩ и Китай. Отделно Пекин вижда в БРИКС++ сериозен фактор за успешно развитие на своя мегапроект „Един пояс, един път“. В резултат на мощния натиск на Запада върху страните от БРИКС да заемат антируска позиция, както и натрапчивата самопокана на Макрон да участва на срещата в Йоханесбург, организацията започва да реагира и все по-ясно ще се усещат политическите измерения на тази реакция.

Мисля, че още е рано да се говори за нова Бретънуудска конференция (1944) или Ямайска конференция (1976) в Йоханесбург. Но светът е тръгнал необратимо по пътя на „дедоларизацията“ и предстоят събития в тази посока.

– Всички въпроси изглеждат доста отвлечени от ежедневието ни в България, но къде стоим ние, какви са предизвикателствата за нашия регион по тази динамична спирала от икономически и политически промени?
– Благодарение на своя посредствен псевдоелит България е паркирана безнадеждно в задния двор на световната периферия. Констатирам го с много тъга и съжаление. Ние говорим за Нигер, но ние, българите, сме европейските нигерци, тоест най-бедните. Нима не разбрахме, че неоколониалните финансови и други схеми са ни омотали окончателно и ни убиват всеки Божи ден! Харвардски и местни скакалци ни налазиха и ни опоскват ежечасно. Губим своята държавност. В напълно измислените битки за „евроатлантическите ценности“ всички балкански народи „крачим“ заедно. Но към гилотината, наречена „лоша действителност“, всяка страна се отправя сама. Нашите управляващи са ни засилили в момента натам. Държавата ни просто се свлича в пропастта. Интелигентните хора бягат от страната, но знаете ли, не само заради бедността, а заради простащината, заради безкултурието, заради безобразната наглост на властта. Тези дни Бойко Борисов, Генералното губернаторство в София, което манипулира политическия живот в нашата страна, както и харвардските скакалци превърнаха една творческа личност и откровен човек като Вежди Рашидов в човек, който е виновен, който трябва много да се извинява, да се срамува, да подава оставка. Че защо?! С какво Вежди е скандализирал целия този НПО-планктон?! С това, че се е пошегувал образно, изговаряйки истината, но на жаргон и политически грубо?! Така че България в момента е в много жалка и унизителна поза. И случаят „Вежди“ само подчертава този факт.

– Черно море все по-често присъства в едно изречение с думите „военни действия“ при говоренето на военни и политици – какви са рисковете за страната ни от ескалация на напрежение в акваторията му?
– Днешните управляващи в София ни вкараха окончателно във войната на САЩ/НАТО срещу Русия. Ситуацията в Черно море драматично ескалира и ще продължи да ескалира. Новата Черноморска стратегия на САЩ инструментализира България безмилостно не само в американската геостратегия срещу Русия и Беларус. Но и срещу Китай. Това трябва да е пределно ясно. Руски и китайски самолети и кораби патрулират съвместно край границите на Русия, САЩ (Аляска), Япония и Китай. Охраняват Северния морски път. Навигацията по него е нараснала десетократно. Разстоянието между Беринговия пролив и Черно море измерено с полета на хиперзвуковата ракета руска или китайска е едва няколко минути. Само тези факти обезмислят приказките, че „Китай си играе собствена игра“ и се дистанцира от Русия. При една глобална ядрена война кой какви игри играе няма да има значение. А твърдението на нашите управляващи, че „НАТО ще ни пази“, остава без смисъл. Не може непрекъснато да предизвикваш една ядрена държава, да я натискаш в ъгъла, да я мачкаш, опирайки се на усещането, че тя никога няма да използва ядреното си оръжие. Това е лош подход. С една ядрена държава трябва да се съобразяваш, а не непрекъснато грубо да настъпваш нейните интереси.

– Колко дълго Черно море може да се окаже арена на евентуални сражения, така че посланията плаващи лодки и платноходки да бъдат изтрити от струпването на военни кораби?
– При глобална или регионална (например в Източна Европа) ядрена война Черно море ще се окаже арена на сражения не повече от няколко минути. После няма да има възможност да обсъждаме тази тема по понятни причини. При конвенционална война в Черно море ситуацията няма да е много по-различна от тази, която е на територията на Украйна. Тоест войната на изтощение може да се прехвърли и в Черно море.

Темата за платноходките и лодките беше нещо като вербален „подскок на място“ на Бойко Борисов преди време. Днес тези думи предизвикват усмивка. Защото се оказаха празна невъзможност. Ситуацията е точно обратната на платноходките. Ситуацията е и точно обратното на възгледите, които тогава Бойко Борисов демонстрираше. В момента правителството на ПП/ДБ, осъществено с подкрепата на ГЕРБ, е доста милитаристично настроено. Освен че е готово да изпълнява всякакви задачи, освен че е неспособно да устои на американския натиск, то е едновременно некомпетентно за бъдещето на България и Европа. То е инерционно, елементарно действащо, а ситуацията е не просто сложна. Ситуацията е взривоопасна. Силните лидери се държат страшно внимателно, тихо, колкото се може по-отдалечено. Вместо това България, най-малката, най-бедната в ЕС се оказва, че е една от активните държави в конфликта на украинска територия. Правителствата ни нямат собствени решения, мисли, действия, съобразени с националната ни сигурност. На нашите правителства им свеждат готови решения, съобразени с американската глобалистка доктрина за доминация в света. И нашите псевдополитици изпълняват.

Нашият гост
Боян Чуков е роден на 25 юли 1952 г. в София. Офицер от българското разузнаване. Специализира в Института за политически науки в Париж (Sciences Po). Бил е член на Националния консултативен съвет към Дипломатическия институт на Министерството на външните работи. Секретар е на Съвета по национална сигурност и външнополитически съветник в две правителства на България. Автор е на множество публикации, посветени на темата международна сигурност, както и на книгите “Разузнаването отвътре”, “Матрицата отвътре”, “Прекрасният нов свят след 1984”, “Матрицата 2”.

Биляна Веселинова, „Труд“