В нова порция санкции САЩ включи за първи път и руската държавна „Газпромбанк“, която обслужва всички търговски операции на газовия доставчик „Газпром“. Това допълнително ще затрудни вноса на руски газ в Европа и плащанията по валидните все още договори.
България също ще е засегната от решението, тъй като плащанията по „Турски поток“, както на транзитните такси, така и на дълговете от страна на „Булгартрансгаз“ се случват именно през „Газпромбанк“. Засега не е ясно какво ще предприеме енергийното министерство. Енергийният министър Владимир Малинов е бивш директор на „Булгартрансгаз“, по чието време се изгради газопроводът.
Досега “Газпромбанк” не беше обект на западни санкции и следователно руските компании, най-вече “Газпром”, можеха да продължат да приемат плащания в долари и евро за изнесени стоки по нейните сметки. От пролетта на 2022 г., според указа на руския президент Владимир Путин, чуждестранните партньори на “Газпром” трябваше да открият специални сметки в “Газпромбанк” за плащанията си.
От друга страна, още в края на октомври Вашингтон разреши транзакции, свързани с енергетиката, с руски банки. Общият лиценз ще бъде валиден до 30 април 2025 г.
“Газпромбанк” имаше лиценз, който позволяваше на руските дипломатически институции в чужбина да извършват операции с участието на банката. Санкциите срещу “Газпромбанк” могат да доведат до прекъсване на връзката й със SWIFT.
Дъщерни подразделение на “Газпромбанк”, опериращи в Люксембург, Швейцария, Кипър, Хонконг и Южна Африка, също ще бъдат обект на санкции. Наказани са и повече от 50 малки и средни руски банки, които поддържаха достъп до световните пазари, както и повече от 40 руски депозитари, които бяха използвани за заобикаляне на санкциите след ограничения срещу Националния сетълмент депозитар.
Няколко ръководители на Руската централна банка, както и представители на дъщерни банки на Сбербанк и ВТБ в Китай и Индия бяха обект на лични санкции.
Министерството на финансите на САЩ предупреди банките по света, че включването им в руската система за финансови съобщения (SPFS), която се предполага, че трябва да замени SWIFT, може да доведе до допълнителни санкции от САЩ.
„Днешните санкции, насочени срещу най-голямата банка в Русия, както и десетки други руски финансови институции и длъжностни лица, допълнително ще отслабят руската военна машина. Тези широкообхватни мерки ще направят по-трудно за Кремъл да заобиколи санкциите на САЩ и да финансира и оборудва своите въоръжени сили”, коментира министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън.
Западните страни започнаха да обсъждат възможното премахване на санкциите срещу Русия в областта на финансите след победата на американския президент Доналд Тръмп на изборите, пише Financial Times.
„Всички разговори са за това как да търгуваме с Русия и дали санкциите ще бъдат отменени, търговци в западни банки внезапно се питат дали рублата вече може да се търгува”, заяви пред FT мениджър, пожелал анонимност.
Няколко западни банки все още търгуват с рублата офшорно чрез форуърди без доставка, вид дериват, който позволява на инвеститорите да залагат на цената на валутата във всеки един момент.
Но това все още е депресиращо, дори и да не е чак толкова изненадващо: руските акции се повишиха в часовете след победата на Тръмп, повишавайки деноминирания в рубли индекс MOEX на най-добрите руски акции с 3,6 процента.
Руските енергийни гиганти „Газпром” и „Новатек” бяха сред най-добре представилите се, като и двата се повишиха с близо пет процента малко след отварянето. Онлайн пазарът Ozon се покачи най-много, докато Aeroflot първоначално добави 6 на сто. AFK Sistema, Alrosa, Tatneft, Unipro, TKS Holding и MMK спечелиха позиции, пише още FT.
Възприемайки новия световен ред, базираната в Москва Tinkoff Investments, брокерска платформа, пусна в сряда бележка, озаглавена „Направете IMOEX страхотна отново“ — която безсрамно изписахме за нашето заглавие.
„Оптимизмът на руските инвеститори се определя от техните геополитически надежди“, заяви главният икономист София Донец, която не е толкова оптимистична за потенциалното оттегляне на западните санкции, колкото някои западни търговци.
Настроението в Москва обаче е доста оптимистично.
„Това е, което руските инвеститори чакаха, защото фондовият пазар и войната не са много съвместими и несъмнено всеки знак за възможен край на войната се тълкува от инвеститорите по много положителен начин“, каза Сергей Романчук, бивш ръководител на търговията в руската Metallinvestbank. „По-голямата част от инвеститорите смятат, че победата на Тръмп е за предпочитане за руското правителство, тъй като той обеща по един или друг начин да спре военния конфликт в Украйна.”
Австрийската Raiffeisen Bank International, която остава най-голямата западна банка, която все още оперира в Русия, беше втората най-добра представяща се на европейския индекс Stoxx 600 в обедната търговия с ръст от осем процента – с обем на търговия девет пъти над средния за това време на деня, според по данни на Bloomberg. Повече от половината от 1,3 милиарда евро глобални печалби на банката за първите шест месеца на 2024 г. идват от нейните операции в Русия и Беларус, каза през юли.
В миналото Тръмп твърдеше, че може да сложи край на войната в Украйна „за 24 часа“, ако влезе в Белия дом, но предположи, че ще го направи, като настоява за мирно споразумение с цената на Украйна да отстъпи територия на Кремъл .
Руският фондов пазар се срина веднага след като страната нахлу в Украйна през февруари 2022 г. и западните правителства наложиха осакатяващи санкции върху финансовата й система. Дълговете на Украйна в щатски долари се повишиха в сряда, както и варантите за БВП (ценни книжа, емитирани при предишно преструктуриране на дълга, които свързват изплащанията с икономическия растеж).
Кремъл отговори на първоначалните санкции, като блокира повечето чуждестранни търговци да излязат от инвестициите си и ограничи размера на парите, които руснаците могат да скрият в чуждестранни банкови сметки.
Индексът MOEX се плъзгаше от май, тъй като Централната банка на Русия продължи с агресивната си кампания за затягане на паричната политика, като доведе основния лихвен процент до 21 процента – ниво, наблюдавано за последно през 2003 г. Прогнозите са процентите да останат над предвоенните нива до 2027 г., пише още изданието.
Българският премиер Николай Денков е поставил санкциите срещу Русия над българската икономика.
„Няма значение дали българската икономика ще пострада от антируските санкции, важното е те да имат ефект върху Руската федерация“.
Това скандално изявление направил на 17 февруари министър-председателят на България Николай Денков в разговор с кореспондента на руския вестник „Известия“ в Мюнхен Семьон Бойков.
Заглавието на статията в „Известия“ е: „Българският премиер поставя санкциите срещу Русия над икономиката на страната“.
На въпрос от страна на кореспондента на руския вестник Семен Бойков дали ограниченията оказват влияние върху икономиката на страната, Денков е отговорил: „Няма значение дали (икономиката) страда или не“.
Според българският премиер „много неща са важни“ за българския народ и санкциите са едно от тези неща.
В рамките на кратко интервю, към което е прикачено и дублирано на руски видео, Денков заявява и че Украйна има перспективи в бъдеще да се присъедини към Европейския съюз и НАТО.
Той отбелязва и, че Алиансът има „много ясна посока“ за развитие на блока за периода до 2030 г.
Руската медия отбелязва, че на 9 декември в българския парламент се е стигнало до конфликт за доставката на изведени от въоръжение бронетранспортьори за Украйна.
„Сбиването е предшествано от словесна престрелка, лидерът на българската опозиционна партия „Възраждане“ Костадин Костадинов се възмути от факта, че България „дава милиарди на Украйна“ за сметка на собствените си граждани“, отбелязва изданието.
„Известия“ също така посочва, че на 4 декември българският президент Румен Радев е блокирал предоставянето на помощ на Украйна под формата на изведена от въоръжение бронирана техника, подчертавайки, че тази техника може да се използва за охрана на границата на страната и оказване на помощ на населението при природни бедствия и аварии.
Руската медия припомня, че западните държави са увеличили военната и финансова подкрепа за Киев на фона на руската специална операция в Украйна.
Руската медия допълва, че на 24 октомври политологът Дмитрий Журавльов е предположил, че България, заедно с Унгария и Гърция, може да стане първата страна, която ще спре да подкрепя Украйна.
Държавният департамент на САЩ разполага с подробна информация с гриф “Секретно”, на която се базира решението му да включи Делян Пеевски в списъка “Магнитски”. Това става ясно от делото, което Пеевски е завел в САЩ, с претенции да му бъдат свалени санкциите. Шансовете му обаче никак не са големи.
Една от страниците със секретна информация за Пеевски
Федералният съдия във Вашингтон решава преди броени дни, че трябва да се изчака произнасяне на Върховния съд по казус, който разглежда въпроси с преюдициален характер спрямо пеевското дело. В рамките на 24 часа новината бе отразена и от много други медии.
Впечатление направи и „интерпретацията“ на новината от медия, която по документи няма нищо общо с бившия медиен магнат – а именно, че това била „добра новина“ за Пеевски. Това е абсурдно, но е знак за остатъчното медийно влияние на депутата.
Паралелно с тази новина се развиваше и сюжетът с престрелката между депутата Пеевски и президента Радев, в която двамата взаимно се обвиниха в корупционни практики. Пеевски говори мъгляво за “тъмнина” и “кеш” в президентството, без да посочи доказателства. Радев отвърна с припомняне на международните санкции по закона “Магнитски”, на които Пеевски подложен от САЩ и Великобритания. А за да с наложат такива санкции доказателства има и част от тях се виждат в делото на Пеевски срещу OFAC под формата на 14 “тъмни” страници с гриф “Секретно”.
Доказателствата срещу Пеевски
Тези класифицирани доказателства са на разположение само и единствено на съдията – но не и на Пеевски и неговите адвокати. Доктрината, която регулира тази материя, се нарича executive privilege – т.е. има неща, които са прерогатив само на изпълнителната власт. Следователно съдията, който има високо ниво на достъп до класифицирана информация, има правото да чете секретни материали – но не и да ги предоставя на другата страна.
В крайна сметка, Пеевски няма никакво ниво на достъп, защото е просто един никой – той дори не е американски гражданин. Същото важи и за скъпоплатените му адвокати – те също нямат право на достъп. Това уточнение е важно, защото от година и половина немладият мъж пледира за пълен достъп до доказателствата. Можем само да си представим какво би последвало, ако хипотетично такъв му бе даден – ответни наказателни акции и репресии (от всякакъв вид) срещу хора, които попадат в неговия обсег, особено физически и юридически лица в България.
Пълният обем на предоставени доказателства е около 300 страници, които могат да бъдат достъпени тук. Преглед на явните документи показва, например, извършен пълен професионален финансов анализ на пеевската бизнес империя. Включително има индикатори като кредитен рейтинг на Инт ЕООД (перлата на империята), като рейтингът е в категорията „боклук“ (junk) на което съответства и повишена вероятност за default (фалит). За някои от другите пеевски фирми кредитният рейтинг доближава D (deep junk = дълбок боклук), а изчислената вероятност за фалит доближава 100%. Конкретно става въпрос за Инттрафик ЕООД, както и за Риъл Истейтс Инт ЕООД. Вероятността анализът да е погрешен е близка до нулата, доколкото източникът му е реномираното Bureau van Dijk.
Най-интересното, разбира се, е в четиринайсетте тъмни страници, в които грифа SECRET се повтаря над 20 пъти. Едва ли е нужно да обясняваме, че за да се сложи този гриф, над който е само TOP SECRET, информацията е събрана, проверена и потвърдена от най-мощните служби в света.
Списъкът на криминалните дейности, с които се свързва Пеевски през годините е дълъг – мащабна контрабанда на цигари за Близкия изток и Турция, манипулиране и превземане на цели сектори на обществени поръчки, използване на руско финансиране за овладяване на “Булгартабак” и “Виваком”, рейдърство, подчиняване на правоохранителните институции чрез внедряване на негови “джуджета” и, т.н. Особено внимание трябва да се обърне на синхрона между пеевските интереси към “Дунарит” и атаката с “Новичок” от агенти на ГРУ срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев.
В своето решение да включи Пеевски в санкционния списък, OFAC цитира примери за “значимата корупция” на Пеевски като търговията с българско гражданство и корупционно кадруване в неназована институция. Това са неща, които могат да се кажат без гриф, защото не засягат американската национална сигурност. Сериозните неща са в “тъмните” страници, които можете да видите в края на публикацията.
В режим на изчакване
Делото във Върховния съд на САЩ, по което се чака произнасяне, е Relentless v. DOC. Най-общо казано, предметът на делото е до каква степен съдилищата следва да интерпретират (стеснително или разширително) прерогативите на изпълнителната власт да запазва решенията по определени въпроси само за себе си. Иначе казано – какъв е обхватът на даден закон, приет от Конгреса – и включва ли този обхват широк (или тесен) диапазон от действия, които са изключени от съдебен контрол. В случая на Пеевски това касае две въпроса: (1) дали бивш член на изпълнителната власт (в ролята му на шеф на ДАНС закратко) можа да бъде санкциониран и (2) дали депутат може да бъде санкциониран.
Според OFAC и Държавния департамент и в двата случая отговорът е “да“, като предоставят и изобилна съдебна практика на въпроса. От внимателния преглед на тази практика си личи, както сме писали и преди, че сред санкционираните има и хора, които реално не са имали никакъв досег с властта – като например латвиеца Aivars Lembergs. Той също води дело в САЩ и го губи. Адвокатите на Пеевски, от друга страна, не предоставят практика. Понеже такава просто не съществува. Вместо това се упражняват в схоластика и в преливане от пусто в празно.
Еднопосочен билет за “Магнитски”
Ако пеевската жалба бъде приета за недопустима от Върховния съд, тогава просто всичко приключва още на този етап. Но дори и в някакъв бъдещ момент пеевската жалба да бъде приета за допустима, тя има твърде ниски шансове да бъде уважена като основателна.
Стандартите на Държавния департамент при налагането на подобни санкции са такива, че те да могат да издържат съдебен контрол по същество – колкото и да е ниска вероятността такъв да бъде упражнен.
Накратко: за да се вземе политическото решение да бъде вкаран някой в списъка “Магнитски”, то срещу него са събрани солидни доказателства, издържащи в съда.
Обратното не се е случвало. Почти невероятно е да се вземе политическо решение за изваждането от списъка “Магнитски” докато доказателствата ги има. За разлика от тефтерчето “Златанов” у нас, в САЩ те няма как да изчезнат.
Лидерът на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски, който е санкциониран от САЩ и Великобритания за корупция, сезира в понеделник прокуратурата и ДАНС с настояване за проверка на това как България прилага санкциите срещу Русия.
Пресцентърът на ДПС съобщи, че Пеевски е изпратил сигнал до отговорните институции с искане да се провери материалът на бТВ за руския олигарх и политик Алексей Чепа и данните, че той заобикаля европейските санкции през България. Новината е открадната от телевизията от сайта bird.bg.
„Независимо от декларираната готовност за изпълнение на санкциите срещу Русия от страна на България, това журналистическо разследване, в което са използвани и данни от Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални, сочи, че има основателни предположения, че у нас близки до Путин умело избягват да плащат цената за жестоката агресия срещу Украйна, като страната ни е сочена за един от вариантите за лесно заобикаляне на санкциите. Това е изключително разочароващо и рушащо имиджа на България като надежден и предвидим евроатлантически партньор“, пише в сигнала, подаден от Пеевски.
Пеевски, който преди ден обяви, че е готов за премиер, настоява да бъде извършена цялостна, задълбочена и всеобхватна проверка на случая с Алексей Чепа и роднините му с бизнес в България.
Вече има готов законопроект за прилагане на международните санкции, включително тези срещу Русия, който е подготвен от ПП-ДБ. Въпреки това въпросното законодателство все още не е обсъдено в комисиите на Народното събрание.
Очакването беше една от първите цели на бъдещия български санкционен закон да бъде руската база в курорта „Камчия“, чийто собственик е правителството на Москва.
Разследване на Mediapool, публикувано в началото на годината показа, че България на практика бойкотира санкциите на ЕС срещу руски граждани и компании, наложени още след анексирането на Крим през 2014 г.
След руската инвазията в Украйна през февруари 2022 година санкциите на ЕС бяха разширени срещу стотици руски граждани и компании, но България продължи упорито да не прави нищо по този въпрос.
Страната реално е единствената в ЕС, която не е наложила санкции на нито един руски граждани или на руска компания от санкционния списък на ЕС, защото процедурите са направени така, че да не работят.
Единствената приличаща на санкционна мярка, предприета у нас до момента, за която се чу публично, е отказът през май 2022 г. на Агенцията по вписванията да позволи на бившия финансов министър Милен Велчев, брат му Георги Велчев и финансиста Красимир Катев да придобият бизнеса на руската банка ВТБ в България.
За последната година в ЕС са замразени над 300 милиарда евро на руските банки и имущество за 20 милиарда евро на руските олигарси. Дори Унгария, която често защитава руски позиции в ЕС, е запорирала руски активи за над 900 милиона евро.
По последни данни в България близо 300 000 руснаци притежават над 500 000 имота, макар част от тях да започват да продават собствеността си под натиска на международната конюнктура. След началото на войната Русия обяви България за неприятелска държава, а почти всички високопоставени руски политици и бизнесмени попаднаха под западните санкции.
В същото време в България Националната агенция за приходите (НАП) е единствената институция, която е посочена като отговорник по санкциите срещу Русия. Липсата на координация между различните институции води до това, че страната реално не прилага европейския санкционен регламент.
Най-сложният въпрос остава прилагането на санкциите срещу Русия заради инвазията в Украйна, защото те включват замразяване на финансови активи и имущество. В сегашното българско законодателство изобщо липсва легална дефиниция за „замразяване“ на имущество, както то се прилага от останалите държави в ЕС по отношение на руските активи.
По силата на бъдещия закон външно министерство (МВнР) трябва да поддържа актуален списък на санкционираните от ЕС и ООН, срещу които българската държава е длъжна да предприеме мерки.
„Невъзможно е да бъде победена Русия на бойното поле, затова се извършват все по-агресивни информационни атаки. Постоянно лъжат, не спират атаките срещу нашата култура, срещу Руската православна църква“, отбеляза още държавният глава и подчерта, че „Западът планира да превърне конфликта в Украйна в глобален“. Това каза руският президент Владимир Путин в годишната си реч към нацията, която се случва в навечерието на първата годишнина от началото на войната в Украйна. Един от акцентите в нея бе икономическото състояние на страната, както и обявяването за социални мерки в помощ на семействата на загиналите и ранените в Специалната военна операция в Украйна.
През второто тримесечие на тази година инфлацията в Русия ще се доближи до целевата стойност от 4%, заяви той: „Според оценките инфлацията в Русия ще се доближи до целевата стойност от 4% още през второто тримесечие на тази година. Нека ви припомня, че в някои страни от ЕС тя вече е 17%, 12%, 20%. Ние вече имаме, добре, 5%. Там централната банка подрежда нещата, но тя ще бъде близо до целта“, каза Путин.
Икономическите санкциите се обърнаха срещу онези, които ги налагат. Нашата икономика се справи, подчертавам – ние преодоляхме трудностите и вървим напред“, заяви руския президент.
„Западът не крие целта да нанесе стратегическо поражение на Русия и намеренията да прехвърли локалния конфликт във фаза на глобална конфронтация. Ние така разбираме всичко и ще реагираме по този начин. Защото в случая говорим за съществуването на нашата държава. Но те също не могат да не осъзнават, че е невъзможно да се победи Русия на бойното поле“, подчерта руският лидер.
„Невъзможно е да бъде победена Русия на бойното поле, затова се извършват все по-агресивни информационни атаки. Постоянно лъжат, не спират атаките срещу нашата култура, срещу Руската православна църква“, отбеляза още държавният глава и подчерта, че „Западът планира да превърне конфликта в Украйна в глобален“. Това каза руският президент Владимир Путин в годишната си реч към нацията, която се случва в навечерието на първата годишнина от началото на войната в Украйна. Един от акцентите в нея бе икономическото състояние на страната, както и обявяването за социални мерки в помощ на семействата на загиналите и ранените в Специалната военна операция в Украйна.
През второто тримесечие на тази година инфлацията в Русия ще се доближи до целевата стойност от 4%, заяви той:
„Според оценките инфлацията в Русия ще се доближи до целевата стойност от 4% още през второто тримесечие на тази година. Нека ви припомня, че в някои страни от ЕС тя вече е 17%, 12%, 20%. Ние вече имаме, добре, 5%. Там централната банка подрежда нещата, но тя ще бъде близо до целта“, каза Путин.
Икономическите санкциите се обърнаха срещу онези, които ги налагат. Нашата икономика се справи, подчертавам – ние преодоляхме трудностите и вървим напред“, заяви руския президент.
„Западът не крие целта да нанесе стратегическо поражение на Русия и намеренията да прехвърли локалния конфликт във фаза на глобална конфронтация. Ние така разбираме всичко и ще реагираме по този начин. Защото в случая говорим за съществуването на нашата държава. Но те също не могат да не осъзнават, че е невъзможно да се победи Русия на бойното поле“, подчерта руският лидер.
Икономиката на Русия и системата за управление на страната се оказаха по-устойчиви, отколкото са прогнозирали на Запад. Това заяви днес руският президент Владимир Путин в годишната си реч през парламента в дните преди т.нар „специална военна операция“ в Украйна да навлезе във втората си година, предаде ТАСС.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия през 2022 г. се е свил с 2,1 процента, макар Западът да предричаше срив до 20-25 процента, каза държавният глава.
Той припомни, че през март 2022 г. е бил задействан пакет мерки за подкрепа на бизнеса и икономиката на обща стойност около 1 трлн. рубли(ок. 25 млрд. долара), подчертавайки, че всичко се прави на здрава пазарна основа.
Руските банки работят стабилно и устойчиво, имат солидни „буфери“, а обемът на банковите кредити за корпоративния сектор е нараснал с 14 процента или повече, отколкото през 2021 година, отбеляза руският президент.
По думите на Путин реализирането на редица перспективни проекти ще позволи в руската икономика да бъдат привлечени инвестиции за около 10 трлн. рубли, като само през текущата години очакваните инвестиции могат да достигнат около 2 трлн. рубли.
Същевременно по думите му делът на рублата в международните плащания на Русия спрямо декември 2021 г. се е удвоил и е нараснал до една трета.
По данни на Руската централна банка в началото на 2022 г. делът на долара и еврото във външните плащания на Русия е бил 79 процента, а в началото на декември е намалял до около 50 процента.
Според Путин руската икономика към настоящия момент е успяла да навлезе в нов цикъл на икономически растеж, а структурата й е придобила качествено различен характер. Тя е насочена към нови пазари, като доставя не суровини, а стоки с висока добавена стойност.
Редица отрасли на руската икономика имат възможности за пробив, подобни на случилото се в селското стопанство, каза той, припомняйки, че преди няколко години Русия е събирала за година реколта от около 60 тона зърно, а сега това е само експортният потенциал на страната.
Необходимо е да се стимулира притокът на чуждестранни инвестиции в икономиката на Русия от дългосрочни спестявания на гражданите, като съответната програма трябва да бъде пусната от април 2023 година.
Държавният глава посочи също така, че пазарът на труда в Русия е станал по-спокоен, а безработицата е на минимално равнище, което е по-ниско отколкото преди пандемията.
Още тази година се очаква солиден растеж на вътрешното търсене, като руският бизнес трябва да заеме нишите на напусналите руския пазар западни компании, посочи той.
Според него инфлацията в Русия може да се приближи до 4 процента през второто тримесечие на годината, като в Русия се сформират условия за понижаване на кредитните ставки.
Путин предложи също така редица норми от Наказателния кодекс на Русия да бъдат декриминализирани като икономически престъпления.
Освен това са необходими допълнителни мерки за „деофшоризация“ на икономиката, като бизнесът трябва да действа под руска юрисдикция.
Руският бизнес все пак доказа, че умее да се адаптира към всякаква външна среда, отбеляза президентът.
Той припомни, че през 90-те години руската икономика е станала ориентирана на запад като източник на суровини, а съветници е имало „под път и над път“.
Руските бизнесмени, които са съхранявали средствата си на запад, обаче просто са били ограбени там. Никой от обикновените руснаци обаче не е съжалил бизнесмените, които са загубили капиталите си в западни банки, и са се лишили от яхтите и дворците си, каза Путин. По думите му за страната представлява голяма заплаха ситуация, в която собствениците на големи бизнеси зависят от чуждестранни правителства.
Едрите бизнесмени трябва да разберат, че за Запада те ще останат второразредни чужденци, а титлите графове, перове и кметове“ не помагат, подчерта президентът. Той призова предприемачите да бъдат със своята родина, да работят за сънародниците си, а по този начин – за бъдещето.
„Отправям днешното си послание в труден момент, всички го знаем добре, крайъгълен камък за страната ни, във време на кардинални, необратими промени в целия свят, най-важните исторически събития, които определят бъдещето на нашата страна и нашите хора“, каза още Путин.
„Ние направихме всичко възможно да разрешим този проблем по мирен път, преговаряйки за мирен изход от този тежък конфликт, но зад гърба ни се подготвяше съвсем различен сценарий. Западът просто си играеше с времето, затваряйки си очите за политически убийства, малтретиране на вярващи. Украйна и Донбас се превърнаха в символ на тотална лъжа. Искам да повторя: те са виновни за войната и ние използваме сила, за да я спрем”, допълни още Путин.
„Западът даде директен отказ на Русия в отговор на всички нейни принципни предложения за сигурност и по този начин показа, че няма да спре в изпълнението на своите агресивни планове. През декември 2021 г. официално изпратихме проекти на договори за гаранции за сигурност на САЩ и НАТО. Но всъщност получихме директен отказ по всички ключови, фундаментални за нас позиции“, подчерта Путин.
„Искам да подчертая, че още преди началото на специалната военна операция Киев преговаряше със Запада за доставка на системи за противовъздушна отбрана, бойни самолети и друга тежка техника за Украйна. Помним и опитите на киевския режим да получи ядрено оръжие, защото ние говорихме за това публично“, подчерта Путин.
„Ние бяхме отворени, искрено готови за конструктивен диалог със Запада. Те казаха, настояха, че и Европа, и целият свят се нуждаят от неделима система за сигурност, еднаква за всички държави, и в продължение на много години предлагахме на нашите партньори да обсъдят тази идея заедно и работа по нейното прилагане. Но имаше и конкретни действия – разширяване на НАТО до нашите граници”, каза Путин.
Той посочи, че никоя страна в света няма такъв брой военни бази в чужбина, както САЩ. „Искам да подчертая това: има стотици бази по света, цялата планета е покрита, просто трябва да погледнете картата“, обобщи Путин.
„Съединените щати и НАТО бързо разположиха своите военни бази и секретни биолаборатории близо до границите на страната ни, овладяха театъра на бъдещите военни действия в хода на маневри, подготвиха подвластния им режим в Киев, поробената от тях Украйна за голям удар, война. И днес го признават“, каза още Путин.
„Специалната военна операция на Русия стартира за защита на хората, гарантиране на сигурността на страната, както и за премахване на заплахата от украинския неонацистки режим. Преди една година, за да защитим хората на нашите исторически земи, да гарантираме сигурността на страната ни, да премахнем заплахата, идваща от неонацисткия режим, който се появи в Украйна след преврата от 2014 г., беше взето решение за провеждане на военна защита”, добави Путин.
Путин също така припомни, че от 2014 г. Донбас се бори за правото да живее на своя земя и да говори на родния си език.
„Донбас се бори и не се отказа в условията на блокада и постоянни обстрели, неприкрита омраза от страна на киевския режим, вярваше и очакваше, че Русия ще се притече на помощ“, каза Путин.
„На неотдавнашна конференция в Мюнхен имаше безкрайни обвинения срещу Русия. Изглежда, че това беше направено само, за да накарат всички да забравят какво е направил така нареченият Запад през последните десетилетия. И пуснаха джина от бутилката.
Според оценките на самите американски военни експерти, в резултат на войните, искам да обърна внимание на това, ние не излязохме с тези цифри – самите американци дават в резултат на войните, които Съединените щати отприщиха след 2001 г., почти 900 хиляди души загинаха, повече от 38 милиона станаха бежанци Сега просто се опитват да изтрият всичко това от паметта на човечеството, преструвайки се, че нищо не се е случило. Но никой в света не е забравил това“, коментира Путин.
„Както знаете, с указ на президента утвърдихме план за изграждане и развитие на Въоръжените сили за 2021-2025 г. Работи се по неговото изпълнение, внасят се необходимите корекции. И искам да подчертая, че по-нататъшните ни стъпки за укрепване на армията и флота се основават на реалния боен опит, придобит в хода на специална военна операция, на текущото и бъдещото развитие на въоръжените сили“, каза Путин.
„Днес професионални военнослужещи, мобилизирани и доброволци заедно понасяме трудностите на фронта. Говорим за провизии и техника, за парични обезщетения, застраховки във връзка с нараняването, за медицинска помощ. Но призивите, които идват към мен и на губернаторите – те също са за мен, те докладват това, на военната прокуратура, на комисаря по правата на човека, те казват, че далеч не всички тези въпроси все още са решени”, добави Путин.
Президентът подчерта, че е необходимо да се разгледа всеки конкретен случай.
„Днес регионите на страната оказват пряка подкрепа на градовете, областите и селищата на Донецката и Луганската народни републики, Запорожие и Херсонска област, те го правят искрено. Сега отново сме заедно, което означава, че станахме още по-силни и ще направим всичко, за да се върне дългоочакваният мир на нашата земя, за да бъде гарантирана безопасността на хората“, каза Путин.
България се прочу като европейски шампион по спечелени номинации „Магнитски“, защото осмина българи се наредиха в десетката на санкционираните досега лица в ЕС по американския закон срещу корупцията в чужбина. Когато в средата на 2020 г. първите трима – Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков – бяха посочени от Финансовото министерство на САЩ и Държавния департамент, светът научи, че страната ни е станала обект на най-мащабните колективни санкции по глобалния закон „Магнитски“. Тези дни към тях се присъединиха още петима начело с двама бивши министри – Владислав Горанов и Румен Овчаров. Тъй като превъзходната степен вече бе употребена в предния кастинг, държавата мина в категорията по-по-най.
Медалът „Магнитски“ заслужава специално изучаване, защото за разлика от „Златните малинки“ и други антинагради се дава не за некадърност, а за изключителна сръчност на високо равнище. Трябва да си факир на корупцията, за да те оценят в САЩ, където финансовото министерство по принцип борави с много нули в числата си. Индивидуалните заслуги обаче не са достатъчни за такъв медал, защото зад гърба на номинираните трябва да личи, че стои родината. Всеки от тях трябва да благодари на церемонията по удостояването си не само на журито във Вашингтон, но и на своята държава, че му е създала условия за такава световна изява. Нашите лауреати обаче не бива да пропускат да отправят още една благодарност.
Ако си представим, че на лицевата страна на медала е отсечен образът на главния прокурор, който е допуснал да се ограбва безнаказано държавата,
обратната страна на медала
трябва да носи лика на европейския прокурор, който не е забелязал какви таланти на корупцията са израсли на европейска земя. Иван Гешев, който усърдно се стремеше да се снима до ръководителката на Службата на европейския прокурор Лаура Кьовеши, вече може да е спокоен, че (ще-не ще) тя му прави компания. България и Румъния изглежда са орисани да вървят ръка за ръка в ЕС и по прокурорска линия. Румънката Кьовеши беше много строга към своите, докато оглавяваше Националната дирекция за борба с корупцията. Но откакто през 2020 г. пое новосъздадената европейска прокуратура, сякаш записа българските корупционери в Червената книга на защитените видове, които трябва да се пазят от изчезване. Досега по нейно обвинение е осъден само един завалия от Фонд „Земеделие“ заради подкуп от 5000 евро. Така се видя, че няма прошка за корупция на дребно („За кокошка няма прошка“).
Но за милион няма закон,
особено за 5 милиона евро, както са изчислили американците, включвайки Румен Овчаров в списъка „Магнитски“. Разликата между европейската прокуратура и САЩ само по тези два примера е 1000 пъти. С темпа си да разобличи за две години корупция в България за едва 5000 евро Кьовеши ще трябва да работи още 2000 години, за да догони американците по казуса Р.Овч. А останалите ще бъдат още по-далеч от нейния обсег.
Какво ѝ пречи? Може би причината е вкоренената вежливост в европейските институции
да назовават проблемите, но не и виновниците
Скандалът „Катаргейт“ в Европарламента със заместник-председателката му Ева Кайли и двама евродепутати, вкарани вече зад решетките по разследване за корупция, нямаше да излезе наяве, ако инициативата не бе подета от белгийската прокуратура. По същия вежлив начин и Европейската комисия пише от 16 години мониторингови доклади за България, в които мери с капкомер наличието на политическа воля за борба с корупцията, но досега не е назовала нито едно корумпирано лице. Прави впечатление също, че Великобритания се реши да участва заедно със САЩ в поименно разобличаване на български големци, едва след като напусна Евросъюза.
Европарламентът и Еврокомисията нямат разследващи функции. Но създаването на Службата на европейския прокурор трябваше да преодолее правния вакуум в защитата поне на преките финансови интереси на ЕС и по този начин да помогне на държавите в борбата им с корупцията. За политиците с дълбоки чекмеджета са добре дошли както отклонените еврофондове, така и парите от непостроени магистрали или даренията от хазартни босове. Чекмеджето не прави разлика между европейско и българско.
Преди година европейската прокуратура се похвали, че работи по 120 сигнала за нарушения в България на стойност близо един милиард евро. Възникна очакване, че най-сетне ще се случи нещо, което да смути спокойствието на българската клептокрация, израсла и укрепнала под грижите на националната прокуратура. Но стана като в поговорката „Напънала се планината и родила мишка“.
Възниква неудобният въпрос кой се грижи повече за европейските интереси –
Брюксел или Вашингтон?
Пристигналият в България тази седмица специално за церемонията „Магнитски“ Джим О‘Брайън, ръководител на Службата за координация на санкциите в администрацията на президента Джо Байдън, каза пред БНР: „Важно е, че предприехме тези действия с колегите от Обединеното кралство в пълно съзвучие с ценностите и на ЕС.“ Кьовеши би трябвало да потъне в земята от срам, защото САЩ са извън Европа, и Великобритания напусна ЕС, но точно те са поели нейната роля да пазят европейските ценности. Като главен европейски прокурор сега тя трябва да взема уроци от тях по бдителност, строгост и принципност.
Брюкселската любезност и плахост не помагат с нищо нито на България, нито на Евросъюза. Мониторингът без имена и факти е лирично съзерцание. Мутрите и техните пълномощници в държавните институции не отбират от поезия. Те разбират само езика на тоягата, която обаче пусна корени, разлисти се и цъфна в кабинета на главния прокурор, който грижовно я пази от дълги години като скъпоценно дръвче. Гешев вече може да покани Кьовеши да берат заедно плодовете му.
Българска фирма бе санкционирана от САЩ като свързана с глобална мрежа за избягване на санкции, подкрепяща военно-промишления комплекс на Русия. Това стана факт след като Вашингтон обяви, че налага санкции на 22 лица и фирми в няколко държави.
Именно сред тях е регистрираната през лятото на 2019 г. в София „Ю-СТОУН ЛИМИТЕД“ ООД (U-Stone Limited EOOD). Посочено е, че фирмата се занимава с „проучване, проектиране, изработване, внедряване и сервизно обслужване на програмно осигуряване, проектиране, производство и сервиз на електронни и електронно-изчислителна техника, производствена, консултантска, посредническа и търговска дейност и услуги, както и всяка друга дейност, незабранена от закона.“
Основен акционер и управител е Александър Волфович. Той е сред санкционираните в сряда от Министерството на финансите във Вашингтон физически лица.
Сред тях е и Макс Борисович Пифлакс (Maks Piflaks), който е базиран в Узбекистан директор на Mateas Limited. Той, както и неговият син Гилад Пифлакс, са членове на мрежата на Зименков и служители на D.E.S. Defense Engineering Solutions LTD.
Мрежата включва компании, базирани още в Сингапур, Кипър и Израел. САЩ смятат, че тя се ръководи от от базирания в Русия и Кипър търговец на оръжие Игор Зименков.
Двамата синове на Александър Волфович – Станислав Волфович и Ариел Волфович, също са в списъка и за тях Вашингтон твърди, че поддържат ръководни роли в организации и дружества от мрежата на Зименков.
Въпросната мрежа е участвала в проекти, свързани с руските отбранителни способности, включително доставка на високотехнологични устройства след нахлуването на Русия в Украйна, пише в съобщението на американското финансово министерство. Според САЩ, санкциите идват в момент, когато Вашингтон се стреми да увеличи натиска върху Москва заради нахлуването й в Украйна, е част от усилията на САЩ да се насочат към избягването на санкции по света и да ограничат достъпа на Русия до приходите, от които се нуждае за войната.
„Мрежата на Зименков“
Според МФ на САЩ, мрежата на Зименков е използвала подставени компании, за да превеждат пари, докато се опитва да поддържа вид, че вършат законна дейност.
Базираната в Сингапур фиктивна компания на Зименков Asia Trading & Construction PTE Limited (Asia Trading) и нейният директор Серина Би Лин Нг са продали хеликоптери на латиноамериканско правителство от името на Ростех. Днес Asia Trading и Серина бяха санкционирани.
Texel F.C.G. Technology 2100 Limited (Texel) се е ангажирала с обширни парични преводи към Asia Trading. Сред другите проекти, свързани с руските отбранителни способности, Texel и нейният главен изпълнителен директор Маркс Блатс са доставили на руска компания електрооптични и инфрачервени устройства след началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Блатс е високопоставен сътрудник на Зименков и бизнес партньор на санкционираното беларуско лице Александър Зайцау, добавят от МФ.
Оттам твърдят и, че Игор Владимирович Зименков и лицата в „мрежата на Зименков“ са участвали в проекти, свързани с руските отбранителни способности, включително доставка на руска компания на високотехнологични устройства, след като Русия започна пълномащабната си война в Украйна на 24 февруари 2022 г.
Някои членове на мрежата на Зименков също са подкрепили санкционираните, държавни руски отбранителни предприятия „Рособоронекспорт“ OAO и държавната корпорация Ростех, които са ключови части от военно-промишления комплекс на Русия. И двете са вече санкционирани, се посочва в съобщението.
Игор Зименков работи в тясно сътрудничество със сина си Натан Зименков и широка мрежа от физически и юридически лица с цел продажби на руски отбранителни продукти на правителства на трети страни.
ВМЗ, „Арсенал“ и „Емко“ на Емилиян Гебрев влизат в санкционния списък, наложен от Русия в сферата на военнотехническото сътрудничество. В черния списък на Путин са 74 компании от 11 страни. Сред тях е и България.
Забранява се сключването на сделки в сферата на военнотехническото сътрудничество с компаниите от този списък, се казва в съобщение от пресслужбата на Кремъл.
Постановлението е изготвено, както предвижда указ на президента Владимир Путин, за „ответни специални икономически мерки във връзка с неприятелски действия от страна на някои чуждестранни държави и международни организации“.
В санкционния списък на Путин попадат и основните производители и търговци на оръжие от България. Общо 15 дружества. Това са: Арсенал-Казанлък, ВМЗ-Сопот, Бета – Червен бряг, Аркус Ко, Дунарит-Русе, Терем, Болканроус Трейдинг, Болкан Хънтър, ЕЛ карт, ЕИМ Трейд, УМТ, Сейдж Консълтантс, Хартфорд интернешнл Груп, Металика-АБ ЕООД, Емко.
Ето и пълния списък на всичките 74 санкционирани дружества.
Русия наложи на 74 компании от 11 страни, сред които и България, контрасанкции в сферата на военнотехническото сътрудничество, предаде ТАСС, като се позова на пресслужбата на кабинета в Москва.
Руското правителство одобри списък с юридически лица, спрямо които ще се прилагат специални икономически мерки. Съответното постановление е изготвено, както предвижда указ на президента Владимир Путин за „ответни специални икономически мерки във връзка с неприятелски действия от страна на някои чуждестранни държави и международни организации“.
Списъкът включва 74 организации от България, Великобритания, Германия, Канада, Литва, Словакия, Полша, Чехия, Черна гора, Естония и САЩ. Забранява се сключването на сделки в сферата на военнотехническото сътрудничество с компаниите от този списък, се казва в съобщение от пресслужбата на правителството. През май т. г., изпълнявайки същия указ, руското правителство одобри друг списък с юридически лица, спрямо които се прилагат специални икономически мерки. В него бяха включени над 30 организации, повечето – бивши дъщерни предприятия на „Газпром“.
Има ли недосегаеми? Въпросът е риторичен, когато стане дума за бизнесмена, бивш и бъдещ депутат от ДПС Делян Пеевски. Дори безпрецедентните санкции по глобалния закон „Магнитски“, които бяха наложени от САЩ върху „успелия млад мъж“ в България, не успяха да размърдат институциите срещу айсберга на корупцията у нас. Вместо това вече повече от година тече щателно изпиране на Пеевски по всички линии, което очевидно цели да легитимира престоя му в парламента и занапред.
Подсигуряване на благосъстоянието
След като влезе в санкционния списък на САЩ, Делян Пеевски първо реши да си гарантира, че при евентуален конфликт с правораздавателните органи няма да остане без своите владения, като имотите му да бъдат запорирани, а впоследствие и иззети от антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Планът се реализира през серия от продажби на най-апетитното му имущество в началото на тази година.
Първоначално фирмата „Интръст“ на Пеевски се раздели със свои имоти в цялата страна за 4,85 млн. лв. Най-скъпата сделка е за терен от 900 кв. м в Пловдив, който според заявения материален интерес при прехвърлянето е оценен на над 1 млн. лв. Парцелът е на ул. „Княз Церетелев“ 10 в Стария град. Освен това бяха продадени няколко стари къщи в с. Ковачевица за общо над 2.1 млн. лв., както и една в Копривщица за 357 хил. лв. Селекцията се допълва още от апартаменти в Слънчев бряг – три в Royal Beach Barcelo и още два в „Оазис ВИП клуб“.
После Пеевски продължи с удърната продажба със сделка за 15 млн. лева, която включва луксозна къща с голям двор на ул. „Златен век“ 31 в столичния кв. „Симеоново“, оценена на 4.5 млн. лв. Прехвърлени бяха и много апартаменти, офиси и гаражи в имот на ул. „Ралевица“ 79 в кв. „Манастирски ливади“, където е и понастоящем регистрацията на самата „Интръст“. Купувачът на всички тези имоти на Пеевски е един и същи – фирмата „Стройко 2011“, която е собственост на ММА треньора Севастиян Костов, разкри „Капитал“.
Костов няма други фирмени участия освен в клуба за бойни изкуства. Не се вижда и да са сключени ипотеки върху придобитите имоти, така че произходът на средствата му е доста любопитен. Засега обаче остава мистерия откъде са парите на ММА боеца. Въпреки че гражданско сдружение БОЕЦ сигнализира НАП за съмнителните продажби, приходната агенция отказа да извърши ревизия. Териториалната дирекция на НАП в София съобщи, че е извършила проверка, която обаче не е прераснала в ревизия. Резултатите от нея са данъчна тайна.
И спецпрокуратурата не откри нищо нередно в сделките на Пеевски. Преписката, която беше образувана по повод серията от продажби на недвижими имоти, така и не стигна до досъдебно производство. Държавното обвинение излезе със заключение, че няма престъпление, тъй като сделките са реализирани между частноправни субекти по предвидения от закона нотариален ред, а имотите не са имали възбрани или други пречки за прехвърляне. Но в същото време прокурорът отбелязва: По тези сделки липсват данни за извършени до момента плащания от купувача към продавача, като според договорите това трябва да стане в следващите две години.
Вероятно въпросните сделки са фиктивни. Изводът за това може да се направи и от последната му имуществена декларация, която е подал в качеството си на депутат в 47-ото Народно събрание. В нея е обявил, че през последната година е имал сключени договори за наем на чуждо имущество за почти 2 милиона лева. Той е наел два апартамента, единият от които е 272 кв. м, както и 7 къщи с двор в София и един офис в Пазарджик и един с гаражни клетки в столицата.
Сух от „Магнитски“
Беззаконието около Делян Пеевски, заради което българският депутат стана персона нон грата зад Океана, не трогна прокуратурата под „вещото“ ръководство на Иван Гешев. След като САЩ обявиха санкциите си спрямо българските граждани през юни миналата година, държавното обвинение обяви, че е образувало преписки. Прокуратурата дори се унизи дотам, че попита САЩ защо Пеевски е корумпиран олигарх и с каква точно оперативна информация разполагат, за да наложат санкции по закона „Магнитски“. Очаквано, отговор не беше получен.
Така година и нещо проверката на Делян Пеевски престояваше на трупчета във ВКП. На последното си изслушване в парламента през юли главният прокурор беше попитан от депутатите дали най-накрая срещу Пеевски има образувани разследвания. Гешев обаче за пореден път не изневери на стратегията „пра’им се на луд“, като се оправда, че нямал „личен интерес“ към депутата Пеевски, за да проверява какво се случва с проверките.
Точно на 27 юли на рождения ден на бившия депутат от ДПС и в последния работен ден на специализираната прокуратура нейният ръководител Валентина Маджарова съобщи, че заради „липса на данни за извършено престъпление“ са прекратени проверките спрямо Пеевски и бившия зам.-шеф на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков. „Това е направено, тъй като включително и проверяващият орган в лицето на НАП не констатира неправомерна дейност. В този случай прокурорът е в обвързана компетентност, не разполага с тези специални знания“, коментира Маджарова.
Лобиране в САЩ
Докато Пеевски спасява имоти и се чисти от евентуални обвинения у нас, той не пести пари за представителство пред институциите в САЩ, които го нарочиха за корумпиран. На 6 август американските му адвокати са подали иск за неоснователно според тях санкциониране на клиента им за корупция. Искът, подаден пред съд в столичния окръг Колумбия от кантората Morgan, Lewis & Bockius, е срещу министъра на финансите Джанет Йелън, държавния секретар Антъни Блинкен, ръководените от тях две министерства и още няколко агенции. Той е от името на Пеевски и шест негови фирми.
В документа се казва, че повече от година след санкциите Пеевски не е уведомен на какво основание са наложени те. Единствените документи са прессъобщенията на двете американски министерства, но „фактите и твърденията в тях са оскъдни и неадекватни“. Според защитниците това означава, че двете ведомства нямат нищо реално срещу него, фирмите му и двете му деца (които също са санкционирани като близки).
Най-циничното в случая е, че адвокатите на Пеевски се позовават и на решението на българската спецпрокуратура, която в края на юли отказа да разследва Пеевски и Илко Желязков. Излиза, че родното държавно обвинение пряко е помогнало на Пеевски не само с изпирането му у нас, но и за защитата му пред американските институции. Разглеждането на иска още не е насрочено, като предстои решение за допустимостта му.
Всичко това навежда на мисълта, че една от най-влиятелните фигури в българския политически живот ще продължи да дърпа конците зад кулисите. Предвид това, че всякакви разследващи органи тук се оказват неспособни да видят това, което ни казват разузнавателните служби на нашите партньори в НАТО, няма да е изненада, ако Пеевски продължи да стои на първия ред в Народното събрание още дълго време като същинска брошка на българския корупционен модел.
Руският президент Владимир Путин каза, че западните санкции са недалновидни и застрашават целия свят, който, по думите му, се обръща все повече към Азия, предаде Ройтерс.
В реч, произнесена пред участниците в Източния икономически форум в град Владивосток, Путин заяви, че Западът е подрил глобалната икономика с „агресивен“ опит да наложи доминацията си в целия свят. Според него обаче Азиатско-тихоокеанският регион се намира във възход.
Руският държавен глава допълни, че за Запада ще бъде „невъзможно“ да изолира Русия и че Москва ще се противопостави на опитите страната да бъде свалена от международната сцена.
След налагането на санкциите, Русия започна да вижда повече възможности в пазарите на Близкия изток и Иран, каза още Путин, цитиран от БТА.
Той предложи и да се помисли за ограничаване на износа на зърно от Украйна за Европа. Путин ще обсъди този въпрос с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, предаде ТАСС, цитирайки изявлението на руския държавен глава пред Източния икономически форум.
Може би трябва да помислим за ограничаване на износа на зърно и други храни по този маршрут (от Украйна за Европа). Определено ще се консултирам с турския президент Ердоган по тази тема. В крайна сметка ние с него изработихме механизма за износ на украинско зърно, каза Путин.
Споразумението за възобновяване на износа на зърно от Украйна беше подписано на 22 юли в Истанбул от представители на воюващите Украйна и на Русия и на посредниците за постигане на договореността – ООН и Турция.
Русия се оказа в китайски капан. Преди войната в Украйна тя вложи 17% от златните си резерви в юани, за да се защити от евентуални санкции. Сега обаче се оказа, че е невъзможно да си ги вземе, защото за продажбата им трябва специално разрешение от Китай, което е трудно да бъде получено, пише Bloomberg. Според отчета на ЦБ в китайски юани са вложени 105 млрд. долара.
Това става ясно от презентация на Централната банка на Русия, подготвена за съвещание с членовете на правителството за по-нататъшната съдба на резервите и плановете те да бъдат попълнени с валута на „приятелски държави“, проведено на 30 август.
Според документа руските власти обсъждат възможността да купят юани и други „меки“ валути за 70 млрд. долара. „В новата ситуация натрупването на ликвидни резерви в чужда валута за бъдещи кризи е изключително трудно и бавно. Замразените 300 млрд. долара не само, че не помагат на Русия, но и са слабост, символ на пропуснатите възможности“, се казва в презентацията в рядко признание за истинското въздействие на санкциите.
ЦБ признава, че заради санкциите и забраната за операции с долари и евро това не е проста задача. Изборът трябва да падне върху малкото „приятелски държави“. Но турската лира се срива – за 10 години е загубила 90% от стойността си. Дирхамите на ОАЕ са „политически риск“, тъй като са зачестили визитите на американски чиновници в Дубай, които настояват градът да се не превръща в хъб за заобикаляне на санкциите. Остава юанът, но там също има проблем – лесно може да се вложат пари, но е почти невъзможно да се изтеглят. „Изключително трудно е да се получи разрешение за продажбата на китайските юани от китайските власти във времена на криза“, пише ЦБ.
В китайски „капан“ са се оказали последните незамразени резерви на Русия. Около половината от 640 млрд. долара, с които ЦБ разполага преди началото на войната в Украйна, попаднаха под първата вълна западни санкции – това са инвестициите в долари, евро, японски йени, британски лири, австралийски и канадски долари.
ЦБ започва да купува юани през 2018 г., когато САЩ въведоха санкции срещу „Русал“ и започнаха да обсъждат мерки срещу руския държавен дълг. Най-крупната инвестиция от 44 млрд. беше направена през пролетта на 2018 г., когато курсът на китайската валута беше 6.2-6.4 юана за долар. През 2021 г. руското министерство на финансите прехвърли в юани доларовата част от Фонда за национално благосъстояние 17 млрд. долара при курс 6.4 юана за долар. Сега китайската валута се търгува на около 6,9 юана за долар.
Златото на ЦБ – 2.3 хиляди тона, което е петият по размер резерв в света, попадна под отделни американски санкции през април. И макар че златните слитъци се намират в Русия и не могат да бъдат арестувани, те не могат да бъдат и продадени тайно зад граница – руското злато има характерни примеси, които веднага ще покажат произхода на метала.
Възобновяването на работата на „Северен поток“ е свързано с антируските санкции. Те са виновни Русия да не може да обслужва газовите турбини, заяви Дмитрий Песков, прессекретар на Кремъл, цитиран от Интерфакс.
Песков продължава да твърди, че „Газпром“ има вече само една турбина, „която се чупи и това спира газоподаването“. За това той обвини западните санкции, които пречат на работата на „Северен поток“, но все пак изрази надежда, че въпросната турбина може и да заработи.
От своя страна Европа е убедена, че „Газпром“ и руските власти ще използват измислени причини за технически проблеми на газопровода, за да не доставят газ и да използват експорта на газ като натиск над ЕС заради подкрепата му за Украйна. Освен това Siemens, чиято собственост е турбината, неведнъж каза, че Русия си измисля какви ли не юридически пречки, за да не приеме турбината.
„Газпром“ спря „Северен поток“ на 31 август и отказа да го пусне на 3 септември, както беше заявил.
Фючърсите на европейския природен газ скочиха при отварянето на търговията в понеделник, след като „Газпром“ спря изцяло „Северен поток“. Тръбата беше основният източник на суровина до Германия, което поражда опасения за пълно спиране на руските доставки през зимата.
Холандският TTF договор за предния месец, който служи като еталон за Северозападна Европа, скочи с 31%, преди да се върне малко до 263 евро за мегаватчас към 10.00 ч. българско време. Това е печалба от 22,5% спрямо затварянето в петък.
В САЩ няма как да не изпитват тревога от политическите процеси в своя своенравен съюзник в НАТО – България. Не е изключено визитата на посланик Джим О’Брайън у нас да е свързана с лоши новини за високопоставени българи.
Една година по-късно
О’Брайън, който ръководи Офиса за координиране на санкциите в Държавния департамент на САЩ, има срещи с президента Радев, представители на правителството и бизнеса. Сред обсъжданите въпроси са насърчаването на прозрачна и благоприятна бизнес среда и засилването на върховенството на закона – теми, с които България има сериозни проблеми от години.
От безпрецедентните санкции за участие в корупция, които бяха наложени от САЩ на Делян Пеевски, Васил Божков, Илко Желязков, Александър Манолев, Петър Харалампиев и Красимир Томов измина повече от година.
Мерките срещу първите трима, както и срещу 64 фирми и организации, свързани с тях, бяха по глобалния акт „Магнитски”. Към днешна дата Божков продължава да бъде далеч от ръцете на българската Темида, а Пеевски за пореден път е кандидат за депутат от ДПС и дори оспорва в съда в САЩ наложените му санкции.
„Обикновен депутат“
От ДПС, в която иначе много държат на евроатлантическия си профил, отказаха да се разграничат от Пеевски; само подчертаха, че той не е член на формацията, а „обикновен депутат”.
Фактите говорят друго: Пеевски, кандидат за председател на ДАНС през 2013, в продължение на години бе крупен медиен магнат, и по всяка вероятност продължава да има сериозни (неформални) властови ресурси в ДПС. Г-н Желязков, санкциониран в качеството му на зам.-председател на Бюрото за контрол на СРС, пък е определян в медийни публикации като „лейтенантът на Пеевски”.
На финала на своето съществуване, през юли 2022, специализираната прокуратура прекрати проверките срещу Пеевски и Желязков. Закриването на специализираното правосъдие бе сред приоритетите на мнозинството в 47-ото НС и кабинета „Петков”. Според тях то е било използвано като политическа бухалка от модела „ГЕРБ-ДПС”. След като ИТН напуснаха правителството, кабинетът „Петков” бе свален след вот на недоверие, подкрепен от партиите на Борисов и Доган/Карадайъ.
Опит за български „закон Магнитски“
Докато Асен Василев бе служебен министър, МФ създаде собствен списък, за да санкционира фирмите на Пеевски и Божков. В началото на 2022 обаче ВАС прекрати действието на списъка с мотива, че няма национален закон, който да го регламентира.
В края на май 2022 до медиите изтече „чернова” на „български отговор” на закона „Магнитски”. Тя предизвика скандал. От министерството на правосъдието заявиха, че се работи по проект на такъв акт, но той не е готов. За мен въпросната „чернова” бе димка, хвърлена на обществото от тези, които не искат санкционираните по „Магнитски” лица, както и други фигури, замесени в корупция, да си понесат последствията.
Според ПП, кабинетът „Петков” е бил свален от власт заради това, че е започнал да осветява афери, в които е замесен „бившият режим” на Борисов, като „Капитан Андреево’, както и защото е поел курс към реална енергийна диверсификация и прекъсване на зависимостта на страната ни от руските въглеводороди.
Газовият лупинг на служебното правителство
Тезата на ПП е политическа, ала най-малкото е факт, че служебният кабинет „Донев” направи обратен завой към „Газпром”. Новите-стари енергетици фактически провалиха сделката за американските танкери с втечнен газ, подготвена от Петков. САЩ многократно са подкрепяли и насърчавали стремежите у нас към енергийна диверсификация. Възможно е от Белия дом вече да са изразили безпокойство от газовия лупинг на кабинета „Донев”, или, ако не в прав текст, най-малкото да намекнат за това сега чрез г-н О’Брайън.
Публична тайна е, че високопоставени лица в България са заинтересовани от запазването на зависимостта на българката енергетика от Русия. Става дума за дълбоко вкоренена политическа корупция, която застрашава страната ни, а следователно и НАТО.
„Оправяйте се сами!“
Фактът, че повече от година след санкциите политици като г-н Пеевски изглежда си карат постарому, разбива на пух и прах внушенията, че САЩ дирижират „процесите” в България. От Вашингтон казват: „Имате проблем с корупцията; ние ще вземем мерки спрямо нашите интереси – например няма да допускаме Пеевски, Божков и Желязков в САЩ. Останалото обаче зависи от вас: оправяйте се”.
Независимо дали сега за пореден път тази констатация ще бъде повторена чрез г-н О’Брайън, отговорността за случващото се у нас ще остане все така да тежи на плещите на българските политици. И най-вече на избирателите.
Руският енергиен гигант „Газпром“ е в готовност да изплати на Кремъл 10 млрд. долара – дивиденти след рекордно успешната година на газовия пазар. На фона на европейски санкции и военен конфликт в Украйна, руският газ продължава да си намира пазари и компанията отчита нетна печалба от 2,5 трилиона рубли (около 41,4 млрд. долара), съобщава британският „Гардиън“.
Кремъл притежава „49,3%“ от Газпром и ще участва в изплащането на 1,21 млрд. рубли, след като управителният съвет предложи на инвеститорите изплащане на 51,03 рубли на обикновена акция.
Дивидентът представлява неуспех в усилията на Запада да задуши руската икономика чрез санкции.
Обединеното кралство и Европа също предприеха мерки за постепенно прекратяване на вноса на руски нефт и газ, за да предотвратят финансирането на режима на Владимир Путин от страна на Запада. Вместо това обаче Русия увеличи износа на петрол за Азия, а цените на газа се повишиха в отговор на намаляването на доставките от „Газпром“ за Европа.
Заместник-изпълнителният директор на „Газпром“ Фамил Садигов заяви: „Въпреки натиска на санкциите и неблагоприятната външна среда, Групата Газпром отчете рекордни приходи и нетна печалба по МСФО през първата половина на 2022 г., като същевременно намали нетния дълг и ливъриджа до минимум.“
Изплащането следва решението от юни да се отмени годишният дивидент на Газпром за първи път от 1998 г. насам. Решението доведе до спад на акциите на компанията с близо 30% за един ден.
Решението за дивидентите идва в момент, когато енергийните компании и политиците са изправени пред нервно очакване да разберат дали Русия ще включи отново доставките на газ по газопровода „Северен поток 1“ за Европа.
Русия съобщи, че е спряла подаването на газ по газопровода в Балтийско море от 5 ч. сутринта в сряда за три дни, за да извърши ремонт. През последните месеци „Газпром“ намали добива на газ до най-ниското ниво от 2008 г. насам. През юли потокът беше спрян за 10 дни за планова поддръжка, но само на 20% от капацитета на фона на спор за невъзможността да се върне оборудване поради наложените на Русия санкции.
Нов скандал назря, когато главният изпълнителен директор на „Газпром“ Алексей Милер заяви, че „Сименс Енерджи“ не е в състояние да извърши редовна поддръжка на оборудването за газопровода „Северен поток 1“. Ръководителят на руския енергиен гигант също така заяви, че основната поддръжка на оборудването на „Северен поток 1“ не е възможна заради западните санкции, съобщи информационната агенция Интерфакс.
Тази седмица един от най-големите френски доставчици на газ, Engie, заяви, че Газпром ще намали допълнително доставките за компанията поради несъгласие с прилагането на някои договори. От началото на войната „Газпром“ вече значително намали доставките за Engie, която има 9% дял в „Северен поток 1“.
В сряда спорът ескалира, като руската компания се подготви да спре всички доставки за френския си изпълнител от 1 септември, позовавайки се на липсващи плащания.
Газпром заяви, че решението за спиране на доставките на газ за Engie се дължи на факта, че френската фирма не е платила изцяло доставките на газ за юли. Приема се, че Engie е приспаднала от плащането „компенсация“ за спада в доставките на газ през последните седмици. Европейските правителства обвиниха Путин, че е използвал доставките на газ по време на конфликта в Украйна. Москва отрича това и посочва технически причини за прекъсването на доставките.
Европейската комисия проучва възможностите за спешна намеса на пазарите на газ на едро на фона на опасенията от рязко покачване на сметките и прекъсвания на електрозахранването тази зима. Европейските държави средно надхвърлят целите за съхранение на газ, определени от ЕС преди началото на зимата. В европейските хранилища се съхраняват около 84 млрд. куб. м природен газ, което е повече от целта от 65 млрд. куб. м, определена за 1 септември, и близо до целта от 88 млрд. куб. м, определена за ноември.
Франция, Полша, Италия и Чешката република вече са постигнали целта за ноември, докато Латвия е единствената страна, която изостава от целта си за септември, съобщиха от консултантската компания Aurora. Най-много място за съхранение остава в Германия – 2,6 млрд. куб. м, тъй като тя има по-високи цели и огромни съоръжения за съхранение.
Германските компании са оценили загубите от напускането на руския пазар на над 10 млрд. EUR, съобщи Handelsblatt. Според анализаторите повечето от германските компании след началото на „специалната операция“ са престанали да включват руски и беларуски активи в своите отчети, тъй като са престанали да реализират печалба.
След началото на „специалната операция“ на Русия в Украйна германските компании загубиха над 10 млрд. EUR печалби поради напускане на руския пазар или намаляване на сътрудничеството с Русия. За това пише вестник Handelsblatt, позовавайки се на собствен анализ на финансовите отчети на германските компании.
Както пише вестникът, компаниите вече не очакват да получат печалба от материални активи и акции в Русия и Беларус, така че решиха да не ги вземат предвид във финансовите си отчети. Handelsblatt дава пример с енергийната компания Uniper, която отписа 2 млрд. EUR от баланса си заради замразяването на проекта „Северен поток 2“ и спирането на руския филиал на Unipro.
В доклада Uniper отчита и рекордна загуба от 12,4 млрд. EUR, главно поради намаляването на доставките на руски газ за Европа – „Газпром“ ги намали от средата на юни. През юли енергийната компания се обърна към германското правителство за помощ в размер на 9 млрд. EUR. Както писа Handelsblatt, за да подкрепят Uniper, германските власти могат да изкупят повече от 30% от компанията.
„Не само Uniper, но и други големи компании, като BASF, взеха твърде малко предвид доставките на руски газ в своя анализ на риска и сега са принудени да се справят с трудни въпроси за балансиране на балансите, за да покрият загубите“, казва директорът от Института за корпоративно управление към Франкфуртското училище по финанси и мениджмънт Кристиан Стренгер, чийто коментар е даден в материала.
Най-честият начин германските компании да се отърват от руски активи е да продадат местни филиали на руското ръководство. Анализаторите на Handelsblatt обаче твърдят, че по тази схема компаниите също търпят загуби, тъй като продават имущество на символично ниска цена. Така например се случи с OBI (централата на мрежата се намира в град Вермелскирхен, Германия), която продаде руския си бизнес за 600 рубли.
Русия очаква приходите от износ на енергийни суровини тази година да се увеличат с над 140 млрд. долара. Високите цени на нефта и газа компенсират дори и по-малките изнесени количества, съобщи Ройтерс като се позова на правителствени документи.
Министерството на икономиката в Москва очаква приходите от износ на енергия да достигнат 388 млрд. долара през 2022 г. Миналата година те бяха 244 милиарда.
Този скок ще позволи на Русия да закрепи икономиката си, която пострада от наложените от Запада санкции заради войната в Украйна. По-високите приходи ще позволят на президента Владимир Путин да увеличи заплатите и пенсиите в момент, когато икономиката изпадна в рецесия, а инфлацията намалява покупателната способност на хората.
Износът на нефт и газ осигурява близо половината от приходите в държавния бюджет на Русия.
Прогнозата на икономическото министерство в Москва е средната цена на природния газ да се удвои до 730 долара за 1000 куб. метра, а след това постепенно да тръгне надолу до края на 2025 г., пише в документите, видени от Ройтерс.
Износът на газ ще намалее с 15% тази година заради влошените отношения между страните от Европейския съюз и Русия заради войната в Украйна. „Газпром“ спря едностранно доставките за България, след като София отказа да плаща по предложена от Москва нова схема, която противоречи на договора.
Русия също така силно ограничи подаването на газ за Германия. ЕС има намерение да намали вноса на руски газ. Русия компенсира само частично това намаление с повече доставки за Китай.
ЕС наложи и ембарго върху вноса на петрол от Русия. Ембаргото включва вноса на петрол по море и предвижда временно изключение за доставките по тръбопроводи. България получи изключение, което предвижда да може да внася руски петрол до края на 2024 г.
Прогнозата на Русия е приходите от нефт и газ следващата година да са в размер на 256 млрд. долара, също по-високи в сравнение с 2021 г.
Скокът в цените на енергоносителите омекотява удара върху руската икономика, който нанесоха санкциите на Запада. Прогнозата на Москва е икономиката да се свие с 4,2% тази година, а реалните доходи да намалеят с 2,8 на сто.
„В САЩ задълбочено изследват Делян Добрев и Владислав Горанов като “кандидати за санкции”, според оперативна информация получена от БРРД.
Събират се данни за компаниите, офшорките, обществените поръчки, неформални контакти и данъчна информация на лицата.“ Това пише „BIRD.BG“ в своята Facebook страница.
„Добрев става обект на разработка заради съученика му и бизнес партньор Николай Павлов, бивш шеф на Булгаргаз, който намали с 2/3 евтиният азерски газ през септември 2021 и даде авантаж на Газпром да извива ръце.
Такива стратегически геополитически ходове не минават метър отвъд океана, за разлика от ендемичната ни корупция. Отбелязано е също, че през 2017 Добрев и Павлов пробват да дадат строежа на интерконектора с Гърция на друг съученик на Добрев – Валентин Хамбарлиев. За да го провалят напълно“, допълват от разследващия сайт.
Европа трябва да е благодарна на Турция за снабдяването с природен газ от Русия – това е заявил при срещата си с турския президент Реджеп Таип Ердоган президентът на Русия Владимир Путин, цитиран от Анадолската Агенция. Путин и Ердоган проведоха четиричасова среща в резиденция „Рус“ в Сочи. Разговорът между двамата лидери беше втория за последните 17 дни, припомня турската агенция.
В протоколната информация за разговорите в Сочи липсват изненади. Според „Вашингтон пост“, обаче, Путин е отправил тайно предложение към Ердоган, с надежда да заобиколи западните санкции с помощта на Турция.
В началото на закритата част на преговорите руският президент благодари на Ердоган за помощта в постигането на споразумение за доставките на зърно от Украйна:
„С вашето участие беше решен въпросът за доставки на зърно от Украйна и искам да ви благодаря.“ – заяви Путин. Държавният глава на Русия говори и за „Турски поток“, като го нарече един от най-важните пътища за доставка на руски газ за Европа.
„Бих искал да отбележа, че „Турски поток“, чието строителство ние с вас завършихме преди време, днес е една от най-важните артерии за снабдяване с руски газ.“ – каза Путин и добави, че потокът работи безаварийно и европейските партньори трябва да са благодарни на Турция за това.
Путин спомена, че се надява на подписването на меморандум за развитие на търговско-икономическите връзки. Ердоган и руският му домакин са обсъдили и обстановката в Сирия, на която Турция отделя особено внимание.
Втората за три седмици среща на двамата лидери даде самочувствие на Ердоган да изтъкне, че срещата в Сочи показва ролята на Турция и Руската федерация в региона.
Според „Вашингтон пост“, обаче, Путин е направил на Ердоган тайно предложение, с чиято помощ се надява да елиминира западните санкции срещу Русия. Според американското издание, на което се позовават и руски агенции, Москва е предложила на Анкара да й позволи да изкупи дялове в турските нефтопреработващи заводи, нефтените терминали и резервоари. Така в Кремъл се надяват да скрият истинския произход на нефта и да заобиколят ембаргото на Евросъюза.
Руската страна е помолила също Турция да разреши на промишлени компании да работят и извън границите на свободните икономически зони. Москва е отправила молба и за това няколко държавни турски банки да открият кореспондентски сметки за руските банки. Ердоган от своя страна се надява на Руско съгласие за провеждането на военна операция срещу кюрдите на територията на Сирия.
„Вашингтон пост“ коментира, че към този момент не може да се каже ще удовлетвори ли Анкара молбите на Русия, тъй като турските компании и банки могат да попаднат под заплаха на вторични санкции и да загубят достъпа си до западните пазари.
Високопоставен турски служител, в отговор на въпроси на американското издание относно руското предложение, не коментира подробностите, но казал, че страната му остава „отдадена на независимостта и суверенитета на Украйна“. Той е добавил, че Турция „по принцип се придържа стриктно към санкциите, наложени от ООН“.