Posts Tagged ‘ВКС’

ВКС най-после уведоми Гълъб Донев за Пловдивския панаир

Posted on: август 12th, 2026 by МИГ No Comments

Едва днес Върховният касационен съд уведоми министъра на финансите за своето определение от 29 юли, че само финансовият министър може да се конституира като процесуален представител на държавата по образуваното търговско дело за капитала на „Международен панаир Пловдив“.

Делото е за установяване на факта, че държавата има качеството на акционер – носител на правата върху 29% от капитала на „Международен панаир Пловдив“ АД. В министерството на финансите днес е получено съобщение по този въпрос от съда, потвърди ведомството на Гълъб Донев.

В определения от съда едноседмичен срок ще бъдат предприети необходимите процесуални действия за защита на държавния интерес, посочват от министерството. От съобщението се разбира, че Донев смята да претендира за акциите на държавата като страна по делото. В противен случай бизнесменът Георги Гергов ще получи 79% от Панаира.

На 29 юли ВКС определи, че досегашното дело, с което държавата иска да защити правата си върху 29% от акциите в Пловдивския панаир е било заведено неправилно от министъра на икономиката, а е трябвало да се води от министъра на финансите през 2023 г.

Ако бизнесменът Георги Гергов придобие 79% от акциите на някога държавното дружество, той ще контролира над две-трети от дружеството. Това означава да взима самостоятелно решения, включително и за закриване на дружеството и използване на земята за жилищно строителство.

Съпругата на Цветан Василев осъди прокуратурата

Posted on: юли 14th, 2026 by МИГ 1 Comment

Антоанета Василева, съпругата на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, осъди прокуратурата за продължаващото вече 12 години наказателно преследване срещу нея. С решение от 6 юли 2026 г. Върховният касационен съд (ВКС) задължи прокуратурата да плати на Антоанета Василева 6 135,50 евро обезщетение за нарушение на правото, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека, за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

През октомври 2014 г. прокурор при Софийска градска прокуратура образува дело срещу Василева и нейния съпруг Цветан Василев за пране на пари в особено големи размери, което представлява тежко умишлено престъпление. Делото е от онези процеси, които прокуратурата гордо носеше на ревера си след фалита на КТБ. Само пет дни по-късно говорителят на държавното обвинение съобщава гръмко случая пред медиите и новината обикаля навсякъде. През 2017 г. Василева е привлечена като обвиняема. И до момента няма промяна.

Представете си, че една сутрин говорителят на прокуратурата свиква гръмка пресконференция и съобщава за образувано наказателно дело срещу вас за тежки умишлени престъпления. Името ви обикаля националните медии. Постановено е и задържането ви, което означава, че стъпите ли на българска земя, отивате директно в ареста.

И след това не се случва абсолютно нищо. Никой не ви изправя пред съда, където да се защитите и да чуете присъда, каквато и да е тя. Никой не прекратява делото, за да си върнете живота. Минава година. Минават пет. Минават дванадесет. Вие все още сте „обвиняем“ – дума, която виси като сянка над семейството ви, професията ви, репутацията ви, банковите ви сметки и свободата ви да се приберете у дома. И никой в държавата не носи никаква отговорност за това.

Какво всъщност значи да си обвиняем

За неюриста „обвиняем“ звучи като временен етап, който просто отминава. Всъщност това е правно състояние, проникващо във всеки аспект на живота и то без нито ден присъда. Обвиняемият е под мярка за неотклонение, която може да варира от подписка и парична гаранция до домашен арест и задържане под стража, а прокурорът има право да забрани напускането на страната. Човекът може да бъде отстранен от длъжност, докато трае производството. Върху имуществото му често се налагат запори и възбрани за обезпечаване на бъдеща глоба или конфискация – сметки се блокират, имоти се замразяват, при това години преди съдът да се е произнесъл с категорична дума за вината. Освен това той е длъжен да се явява при всяко призоваване и няма право да сменя адреса си, без да уведоми органите. Животът му е изцяло на разположение на едно разследване, което никак не бърза. Отвъд закона обаче започва същинската невидима присъда. Висящото наказателно производство се вписва в удостоверения и декларации, като по този начин затваря вратата към държавна служба, регулирани професии, конкурси, обществени поръчки и лицензи. Работодатели, партньори и контрагенти четат заглавията от пресконференцията, а не томовете с доказателства. Презумпцията за невиновност съществува единствено на хартия в Конституцията, докато в реалния живот на обвиняемия тя е напълно заменена от презумпция за токсичност.

Едно дело като огледало

Хронологията на делото срещу Василева, установена от ВКС, трябва да бъде разказана подробно, защото тя не е просто куриоз, а същинска диагноза на системата.

Още на първия си разпит през октомври 2014 г. Антоанета Василева предоставя всички необходими документи по случая, включително ревизионни актове от данъчни проверки за доказани доходи, банкови преводи и нотариални актове.

Следващите две години и половина са белязани от пълна институционална тишина и никой не я търси за абсолютно нищо. Куриозът обаче тепърва предстои. Изведнъж през март 2017 г. тя официално е привлечена като обвиняема в нейно отсъствие докато пребивава в Сърбия. Постановено е задържането ѝ и е поискана екстрадиция. Сръбският съд отказва екстрадиция, като преследването се води по чисто политически причини.

След няколко години Антоанета Василева използва единственото средство, предоставено ѝ от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), като внася искане до съда за ускоряване на разследването. На хартия процедурата изглежда изключително сериозно. Обвиняемият подава молба до съда, който незабавно изисква цялото дело от прокуратурата. Еднолично в закрито заседание съдията преглежда материалите и преценява налице ли е неоправдано забавяне. Той анализира фактическата сложност на случая, наличието на периоди на необяснимо бездействие, спазването на преклузивните срокове и поведението на самия обвиняем. При установено забавяне съдът определя подходящ срок за извършване на действията. На практика той дава ясен времеви прозорец на прокуратурата да довърши работата си, като това определение е окончателно. Какво става, ако срокът изтече, а прокуратурата не е направила нищо? Отговорът е прост и ясен – не се случва абсолютно нищо. Законът не предвижда никакви последици. Съдът няма право да прекрати делото, да наложи глоба или дори да сезира някого. Обвиняемият може единствено да подаде нова молба след половин година и да получи нов срок, който също подлежи на пълно игнориране. Средството за ускоряване работи точно толкова, колкото табела с надпис „Моля, карайте бавно“ намалява скоростта на магистрала без нито една камера. В случая Софийският градски съд (СГС) преглежда делото и установява нещо смайващо. Нарушени са абсолютно всички срокове, които законът предвижда за едно разследване. Съдът дава на прокуратурата три месеца да предяви материалите и да внесе обвинителен акт. Тримесечният срок изтича, а прокуратурата не прави нищо. Няма санкция, никаква последица. Минават още три години.

А как изобщо се стига до ВКС?

Още през август 2022 г., преди искането за ускоряване, Василева завежда иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с който претендира обезщетение заради несъразмерно дългото разследване. През октомври 2023 г. СГС отхвърля иска изцяло с мотива, че делото се отличава с изключително висока правна и фактическа сложност, а прокуратурата не е бездействала. През декември 2024 г. Софийският апелативен съд потвърждава решението. Едва третата касационна инстанция отменя всичко и осъжда прокуратурата.

Три извода от решението на ВКС, които надхвърлят конкретния случай

Първо, ВКС категорично потвърди, че началото на срока, който се отчита с оглед преценката за нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок не се брои от момента, когато прокуратурата благоволи да привлече някого като обвиняем. То започва от момента на каквото и да било действие, което засяга неговата правна сфера – в случая публичното му посочване като извършител на пресконференцията през 2014 г.

Второ, прокуратурата се защитава с внушителна статистика от 90 тома, 20 500 листа, 97 разпитани свидетели и 20 експертизи в опит да докаже обема на свършената работа. ВКС обаче задава въпроси, които никой друг не повдига. Съдът пита защо тези действия не са извършени едновременно, а се точат едно след друго с години пауза помежду им. Пита също има ли план кога делото ще приключи и контролира ли някой този процес. Отговори очаквано липсват. Дебелината на папките не е доказателство за ефективна работа, а понякога доказва точно обратното.

Дело, което никога не влиза в съда, е дело, което никога не може да бъде загубено.

Трето и най-важно, цялата тази съдебна констатация води единствено до присъждане на обезщетение. То обаче е платимо не от прокурора, забавил делото, а от държавния бюджет. На практика сметката се поема от всички нас, а делото срещу Василева продължава да се води вече дванадесета година.

Механизмът, който работеше и точно затова беше премахнат

България разполагаше със сразвинтелно ефективно лекарство срещу вечния обвиняем. През 2005 г., притисната от десетки осъдителни решения в Страсбург, страната ни въведе в тогавашния НПК едно просто правило под формата на чл. чл. 368 и 369. То гласеше, че ако разследването за тежко престъпление продължи над две години или над една година при по-леките, обвиняемият има право да поиска делото да бъде разгледано от съда. Съдът връщаше делото на прокурора с двумесечен срок, в който той трябваше да избере един от три варианта – да внесе обвинителен акт, да предложи споразумение или сам да прекрати производството. Ако прокурорът не направи нищо в този двумесечен срок, съдът прекратяваше наказателното производство окончателно и безвъзвратно. Делото приключваше не поради доказана невинност, а защото обвинението е пропуснало шанса си да докаже вината. Не се допускаха удължавания по изключение, нови разследвания по същото обвинение или втори шансове. Този механизъм превръщаше всеки пропуснат срок в личен професионален провал с конкретно име и фамилия. Прокурор с прекратено по чл. 369 дело не можеше да се оправдава с обективна сложност. Той се превръщаше в магистрата, изпуснал процес заради собственото си бездействие. Това носеше негативни последици за неговата атестация, кариера и дисциплинарна отговорност пред тогавашния ВСС. Правилото не наказваше прокуратурата абстрактно, а правеше забавянето лично неизгодно за отговорните лица. Именно затова то работеше безотказно – прокуратурата изведнъж откри способността си да пише обвинителни актове в срок, осъзнавайки какво реално може да изгуби. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) изрично призна този механизъм за ефективно средство срещу безкрайните разследвания в България.

И тогава се случи предвидимото

Ход първи е направен през 2010 г., когато текстът е отменен изцяло. Официалният мотив твърди, че разпоредбата води до прекратяване на производството без гаранция за пълно разследване. Преведено на достъпен език, това означава, че санкцията е работила прекалено добре. Прокуратурата започна да губи дела заради собственото си бездействие и вместо да отстранят проблема с темпото, управляващите отстраниха самата санкция.

Година по-късно ЕСПЧ в Страсбург констатира с пилотното решение „Димитров и Хамънов срещу България“, че отмененото правило е било единственото ефективно средство, и задължи страната ни да осигури реална защита срещу бавното правосъдие.

Ход втори идва през 2013 г., когато след пилотното решение от Страсбург парламентът връща отменените текстове в НПК заедно със съответната санкция.

При ход трети през 2017 г., по време на голямата ревизия на кодекса през ноември, законодателят не подходи с директна отмяна. Той запази процедурата, но тихомълком премахна последицата от нея. Обвиняемият продължава да има право да иска ускоряване на разследването, а съдът запазва правомощието си да определя подходящ срок. На хартия всичко изглежда по старому. Разликата се крие в един ключов детайл – ако прокурорът остави срока да изтече, вече не следва прекратяване на делото, а всъщност не следва абсолютно нищо. Делото на Василева представлява лабораторно чист тест за този нов режим. Тя използва предвиденото средство и съдът установява нарушение на всички срокове, давайки три месеца за реакция. Прокуратурата просто ги игнорира без никакви последствия. Средство за защита без реален резултат при неизпълнение на практика изобщо не е средство за защита.

Държавата буквално откупува с нашите пари правото на прокуратурата да не приключва делата си.

Кому са удобни делата „на трупчета“

Тук стигаме до въпроса, обикновено заобикалян от юридическата учтивост – защо години подред нито едно парламентарно мнозинство не направи нищо, за да дисциплинира прокуратурата? Отговорът е доста неудобен, защото безсрочното обвинение не е дефект в системата, а неин основен инструмент. Дело, което никога не влиза в съда, е дело, което никога не може да бъде загубено. То върши съвършена работа, за която присъда изобщо не е необходима. На първо място, това е публична присъда без съд. Обвинението живее вечно в медийните заглавия, без нито веднъж да покрие стандарта за вина извън разумно съмнение.

На второ място, висящото дело се превръща в съвременен дамоклев меч. То подлежи на раздвижване или приспиване според политическата и икономическата конюнктура. Днес цари тишина, а утре, ако станеш неудобен, следват ново привличане, нова мярка и нови показни претърсвания пред камерите. Това е форма на абсолютна власт над човека, която парадоксално би била прекратена от една реална присъда.

Когато накрая гражданският съд установи нарушението на изискването за разумен срок, сметката се плаща от държавния бюджет. Финансовата тежест не пада върху бавилия прокурор или липсващия контрол от неговия висшестоящ, а се поема от всички нас. Държавата буквално откупува с нашите пари правото на прокуратурата да не приключва делата си. За всяка власт това е напълно поносима цена, просто защото не излиза от нейния джоб.

Какво трябва да се промени

Изходът е известен отдавна. Законодателната уредба трябва да бъде възстановена заедно с последиците, но този път в редакция, отчитаща уроците на съдебната практика, включително тази на Съда на Европейския съюз (СЕС). Внесен законопроект към момента няма, липсва и юридическа дискусия по темата, като именно затова си струва да предложим как да изглежда бъдещата уредба. Обвиняемият получава право да поиска внасяне на делото в съда. Ако от привличането му са изтекли повече от две години при тежко престъпление и повече от една година в останалите случаи, той подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква делото от прокуратурата. В този срок не се включва времето, през което делото е било в съда или е било законно спряно. Не бива да се включва и времето на забава, причинена от самия обвиняем или неговата защита, когато тя представлява съзнателно осуетяване на процесуални действия. Пострадалият получава огледално право. Когато години след престъплението прокуратурата дори не е посочила извършител, жертвата също може да поиска от съда да раздвижи разследването. Сезираният съд се произнася еднолично в седемдневен срок и при установено основание връща делото на прокурора с двумесечен срок. В него прокурорът избира напълно сам измежду правомощията си – той може да внесе обвинителен акт, да предложи споразумение или освобождаване от наказателна отговорност с административно наказание, или просто да прекрати производството. Съдът не му диктува обвинителната теза, а единствено слага край на безвремието. При дела с действителна и изключителна фактическа сложност съдът следва да разполага с възможността еднократно и мотивирано да продължи този срок. Така санкцията престава да бъде автоматична, започва да отчита спецификите на всяко наказателно производство и се прилага гъвкаво. И накрая идва самата санкция. Ако прокурорът не упражни нито едно от правомощията си в определения срок, или отново не завърши разследването в удължения от съда срок, съдът прекратява наказателното производство по съответното обвинение с окончателно определение. Производството продължава срещу останалите обвиняеми и по другите обвинения срещу същото лице. Тази архитектура не е произволна – тя е съобразена с решението по дело C-612/15 на СЕС от 2018 г., което разгледа уредбата на чл. 368 и 369 от НПК и укори в нея не самата санкция, а нейната автоматичност. Люксембург възрази срещу това, че срокът течеше дори когато защитата саботира производството, както и срещу липсата на всякаква гъвкавост при обективно сложни дела, при това единствено за производствата, засягащи финансовите интереси на Съюза. Съдът на ЕС изрично напомни, че разглеждането на делото в разумен срок е основен принцип и на съюзното право.

Честно е да обърнем внимание и на контрааргумента, послужил за погребването на правилото през 2010 г. Той се гради на страха, че при сложно дело за тежко престъпление извършителят може да избегне отговорност заради елементарен прокурорски пропуск. Възражението звучи сериозно, но контраргументите са дадени отдавна. Първо, редно е да си дадем ясна сметка какво всъщност означават две години разследване за една държава. Срещу обвиняемия се изправя целият мощен апарат на държавната принуда – наблюдаващи прокурори, следствени служби, разследващи полицаи, оперативни работници и вещи лица от всяка мислима специалност. Впрегнати са механизмите на европейските заповеди за разследване и международната правна помощ. Използва се власт, недостъпна за нито един частен субект – власт да се претърсва, изземва, подслушва, блокират сметки и изискват документи от всяка институция и банка.

Тестът

Делото „Василева“ дава на новото Народно събрание нещо изключително рядко – то представлява предното доказателство за декоративния характер на сегашното средство за ускоряване на наказателното производство. Всяко управляващо мнозинство у нас охотно декларира желание за съдебна реформа, прокурорска отчетност и край на превръщането на наказателните дела в бухалки. Подобни декларации обаче са напълно безплатни. Обсъжданата промяна би била първата реформа, която реално отнема комфорта на прокуратурата да държи хората в безсрочно обвинение и да генерира дела на трупчета.

Lex.bg

Съдът: Асен Василев ще отговаря лично за фалита на бившата му фирма

Posted on: май 15th, 2026 by МИГ No Comments

Асен Василев ще отговаря лично за фалита на бившата си фирма “СТВ Консълтинг”. Върховният касационен съд взе окончателно решение по започната процедура по несъстоятелност на дружеството, като определи като начална дата на несъстоятелността 31.12.2020 г. Към този момент едноличен собстветник на “СТВ Консълтинг” е Асен Василев.

Това става ясно от пост в социалните мрежи на bird.bg.

Залогът с началната дата на несъстоятелност е ключов. Асен Василев е бил едноличен собственик на “СТВ Консълтинг” до 7 май, 2021 г., когато е прехвърлил дела си на Марио Сотиров. На първа инстанция Софийски градски съд реши, че фирмата реално е била изпаднала в неплатежоспособност на 31.12.2020 г., но Апелативният съд промени началната дата на 31.12.2023 г. Сега Върховният касационен съд взема окончателно решение, като потвърждава първоначалната дата – края на 2020 г.

Към този период в качеството си на едноличен собственик Асен Василев вече е бил поел задължение към Себастиан Бретшнайдер по сключен договор за заем. Договорът е сключен през февруари, 2019 г., като през ноември, 2020 г. е анексиран и увеличен със сума от 477 025 долара. По този договор Бретшнайдер претендира за невърнати главници и лихви в размер на 3 181 600 долара.

На първа инстанция съдът установи нередности при осчетоводяването на заема. Той е бил отразен счетоводно едва през 2023 г. В същото време според назначените експертизи заемът е имал статут на дългосрочен заем още през 2020 г. През 2021 г. задължението е станало краткосрочно, а към края на 2023 г. – текущо.

Върховният касационен съд е приел тези аргументи, като счита за недоказано последващото решение на апелативен съд да определи по-късна начална дата за неплатежоспособността. ВКС изтъква, че подобрението във финансовото състояние на дружеството през 2022 г. е временно и това е следвало да бъде отчетено. Още към края на 2020 г. дружеството е било декапитализирано, с трайно влошена ликвидност, без устойчиви приходи, а дейността му се е поддържала чрез заеми, става ясно от мотивите на ВКС. Дружеството не е разполагало с бързоликвидни активи, които да могат да удовлетворят кредиторите.

Не е ясно точно какви последствия ще има по течащата процедура по несъстоятелност и определянето на начална дата, към която Василев лично е отговарял за дружеството. По заема с Бретшнайдер е учредена имуществена ипотека върху бившата сграда, ползвана от ПП, на улица “Чаталджа”, но сградата бе продадена без да се удовлетвори кредиторът.

Депутатската заплата от € 4100 нагоре!

Posted on: май 1st, 2026 by МИГ No Comments

О т 4100 евро нагоре тръгва основната заплата на депутатите в новия парламент. Тя се равнява на три средни заплати в обществения сектор и стига до 4460 евро на месец. Народните представители обаче си докарват и още.

За всяка парламентарна комисия се добавят по 15% върху базата. Тъй като депутатите обикновено участват в две комисии, това означава още около 1230 до 1340 евро. Председателите на комисии и на парламентарни групи получават добавка от 35%, с което базовото им възнаграждение набъбва с още близо 1430 до 1560 евро. Не на последно място значение има и трудовият стаж, като за всяка година се начислява 1%. При среден професионален стаж от 15 години това означава още около 615 до 670 евро. Така сумата, срещу която се разписва по ведомост народен представител, който участва в две комисии и има натрупан стаж, надхвърля 5800 – 6600 евро на месец, изчисли „Телеграф“.

55% над основната заплата получава парламентарният шеф. Това означава, че председателят на 52-рото народно събрание Михаела Доцова може да стартира с около 6900 евро на месец. Заместник-председателите на парламента взимат 45% над базовата заплата, което е около 5900 до 6470 евро. В 51-вото НС зам.-председателите бяха осем на брой, след като ДПС се отказа да излъчи свой представител. В новоизбраното 52-ро народно събрание зам.-председателите са шест, защото след разцепването на коалицията ПП-ДБ в две парламентарни групи партньорите се уредиха с отделни кандидати.

Безотчетни

Освен личното възнаграждение на избраниците бюджетът на парламента отпуска за всеки народен представител допълнителни безотчетни средства в размер на 2/3 от неговата основна заплата – или още около 2730 до 2970 евро месечно. Тези пари не се облагат с данъци и се използват за плащане на консултанти, експерти и дейност в избирателните райони. Следователно пълната месечна издръжка на един народен представител от държавния бюджет (включваща заплата, добавки и представителни разходи) варира между 7500 и над 9500 евро.

На този фон месечната заплата на президента на България е около 9000 евро, базирана на три средни възнаграждения в обществения сектор. Като вицепрезидент Илияна Йотова взимаше над 8200 евро на месец, като според официалните декларации пред Комисията за противодействие на корупцията годишното ѝ възнаграждение за заеманата позиция надхвърля 205 000 лева (над 105 000 евро годишно).

Темида

Към февруари 2026 г. основните месечни заплати на председателите на съдилища в България са увеличени с 5% и варират според нивото на съда, като достигат над 4800 евро за върховно ниво. Ето някои от стойностите към 1 януари т. г.

Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС) получават основна заплата от 4874 евро. По 4032 евро на месец взимат шефовете на апелативните съдилища, тези на окръжните в столицата – по 3606 евро, а в страната – по 3334 евро. Основното възнаграждение в Софийския районен съд е 2928 евро, а в районните съдилища в страната е 2630 евро. Основната начална заплата за младши съдии е 2450 евро. Веднъж годишно съдиите получават и фиксирана сума за облекло, която за 2026 г. беше определена на 2832 евро. С 5% нарастват и добавките за ранг, като за първи ранг се получават 258 евро, втори – 354 евро, а трети – 397 евро.

Рекордьори

В евроизмерение най-високите заплати на директори на държавни институции и предприятия в България варират между 7500 и 16 000 евро на месец, като при определени позиции с допълнителни пера (като в болничния сектор) сумите надхвърлят тези граници.

Рекордьор сред държавните институции е Българската народна банка (БНБ), като месечното възнаграждение на нейния управител е фиксирано на 15 726 евро. Подуправителите взимат по 13 480 евро на месец, а членовете на УС – по 4493 евро на месец.

Заплатите в Комисията за финансов надзор и РВД са между 7500 и над 12 000 евро месечно.

Таванът на месечните заплати за мениджмънта в най-големите структури (енергетика, транспорт, горски стопанства) доближава около 11 000 евро (до 18 минимални работни заплати). На някои места пък директори на държавни предприятия, в това число и горски стопанства, получават между 5000 и 7500 евро дори когато дружествата отчитат счетоводни загуби.

Гигантски са и възнагражденията на директорите на най-големите държавни болници – варират в диапазона от 15 000 до над 25 000 евро.

Симеон Дянков: Да се премахнат индексациите в публичния сектор

Да се махнат всички служебни индексации на заплати в публичния (държавния) сектор, призова Симеон Дянков, бившият финансов министър от първото правителство на Бойко Борисов и настоящ председател на Фискалния съвет.

Според него това е една от необходимите мерки за по-добро финансово състояние на България. „По някакъв начин трябва да се бори инфлацията. Това е начинът, който бързо – за два-три месеца – ще даде ефект“, обясни пред БНТ той. Дянков напомни, че при 7% инфлация за миналия месец това означава, че заплатите в Народното събрание ще се вдигнат със 7% следващия месец. Премахването на автоматичните индексации според председателя на Фискалния съвет е правилна стъпка. Той настоява също така за съкращаване на държавната администрация. „Говорили сме за мерки, които буквално за месец ново правителство може да вземе: вместо да имаме 19 министри и 3 вицепремиери, да имаме 15 – 13. Започнаха да излизат някакви идеи. Да започнем да съкращаваме администрацията“, призова Симеон Дянков.

Кристи Петрова, Телеграф

Мъртвият Алексей Петров съди държавата за 2 млн. лв.

Posted on: януари 6th, 2026 by МИГ No Comments

Върховният касационен съд (ВКС) отмени определенията на първите две инстанции и разпореди делото за близо 2 млн. лв., заведено от Алексей Петров срещу държавата в деня на смъртта му, да бъде разгледано по същество от Софийския градски съд.

Искът е подаден по Закона за отговорността на държавата и е свързан с акция „Октопод“, по която Петров беше окончателно оправдан през 2021 г., съобщава  „Сега“.

Производството беше прекратено от Софийския градски и Софийския апелативен съд с аргумент, че исковата молба е внесена след часа на разтрела на бившата барета на 16 август 2023 г. ВКС обаче приема, че важният момент е предаването на документите на куриер, а не тяхната регистрация в системата на куриерската фирма. По делото са събрани доказателства, че пратката е приета в сутрешните часове на 16 август, преди настъпването на смъртта на Петров. Поради това върховните съдии намират, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В иска си Алексей Петров е настоявал да получи около 2 млн. лв. за причинени имуществени и неимуществени вреди от акция “Октопод” и последвалото му задържане, както и за направените адвокатски разноски.

Шумната акция на МВР беше обявена през 2010 г. като мащабна операция срещу организираната престъпност. Задържането на Алексей Петров беше отразено и разпространено от МВР, тогава оглавявано от дясната ръка на Бойко Борисов – Цветан Цветанов. Делото обаче приключи без осъдителни присъди, а част от обвиняемите, включително Петров, осъдиха България в Страсбург.

През 2023 г. застрахователната компания „Лев инс“ спечели на първа инстанция дело за обезщетение за над 48 млн. лв. срещу прокуратурата и МВР заради действията им по акция „Октопод“, като решението беше потвърдено и от апелативния съд. По това дело предстои единствено да се произнесат и съдиите от ВКС.

ВКС отново унижи Сарафов – „лицето не може да изпълнява тези функции“

Posted on: ноември 13th, 2025 by МИГ No Comments

Върховният касационен съд (ВКС) за трети път отказа да разгледа искане за възобновяване на дело, тъй като приема, че то идва от Борислав Сарафов, който според върховните съдии вече не е и. ф. главен прокурор и не може да прави такива искания.

В последния случай, за който от ВКС съобщиха днес, става въпрос за казус от юли, когато искането за възобновяване е изпратено от заместник-главен прокурор, когото Сарафов е упълномощил да го замества, докато е в отпуск. Писмото е постъпило в Софийския градски съд на 29 юли 2025 г. (в последствие е окомплектовано и изпратено на ВКС), а според тълкуването на върховните съдии, Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор след 21 юли 2025 г., когато изтекоха шестте месеца от влизането в сила на промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Според ВКС в случая няма значение и това, че писмото е дошло от заместник, тъй като той е определен пак от Сарафов, а писмото е постъпило в съда след 21 юли 2025 г. В решението си върховните съдии Валя Рушанова (председател на състава), Красимир Шекерджиев и Елена Каракашева (докладчик) посочват, че принципно няма проблем и. ф. главният прокурор да учреди компетентност на свой заместник, както е и направил Сарафов, но не и когато той самият вече е некомпетентен.

„За да породи съответните правни последици това учредяване обаче, е необходимо оправомощаващия орган да притежава компетентността, възложена за упражняване от страна на заместващия го орган. Прекратяването на правомощията на и.ф. главен прокурор след датата 21.07.2025г., произтичащо от въведения с чл.173, ал.15 от ЗСВ правен режим не позволява учредяване на компетентност на подчинен нему орган от системата на ПРБ след посочената дата, съответно учредената в разрез със закона компетентност не може да породи целените правни последици. С други думи казано, липсата на компетентност на и.ф. главен прокурор след 21.07.2025 г. компрометира възможността му да учредява валидно представителна власт след посочената дата, което пък рефлектира върху действията на заместващия го орган, определяйки ги като невалидни“, се казва в решението на ВКС.

Това виждане за изтеклия мандат на Сарафов като и. ф. главен прокурор беше възприето и от Наказателната колегия на ВКС и през октомври други два състава на съда оставиха без разглеждане други две искания на Сарафов за възобновяване на дела.

Последното искане за възобновяване се отнася до споразумение, с което подсъдим се е признал за виновен за това, че е разпространявал и държал наркотици. Става дума за хероин, амфетамин, коноп и екстази за общо 1120 лева. Със споразумението на подсъдимия е било наложено наказание от година и девет месеца затвор, от които е било приспаднато времето, в което той е бил задържан – 7 дни, както и близо 7 месеца, в които е бил под домашен арест.

До искането за възобновяване се е стигнало, след като подсъдимият е отказал да подпише протокола от съдебното заседание. Тогава той е казал: „Отказвам да подпиша споразумението, защото имам здравословни проблеми и искам просто да ми минат тези изследвания и когато всичко е наред вече, тогава“.

Тогава прокурорът е определил отказа като ирелевантен, тъй като споразумението вече било влязло в сила. Съдът пък е решил, че предметът на делото е изчерпан и го е прекратил.

Пред ВКС обаче осъденият и защитникът му са пледирали за недопустимост на искането на Сарафов и за неговата неоснователност. В последната си дума осъденият също е изразил съмнение в компетентността на и. ф. главния прокурор.

Още един съд не признава Сарафов за главен прокурор

Posted on: октомври 20th, 2025 by МИГ No Comments

Нов съдебен състав прогласи „Деветото джудже“ Борислав Сарафов за нелегитимен и.ф. главен прокурор. Очакванията са да последват и още съдебни актове в този дух.

С определение 917 на САС от 06.10.2025, троен съдебен състав приема, че „искане за възобновяване на наказателно дело, депозирано от и. ф. главен прокурор след 21.07.2025 г., не може валидно да сезира съда“.

САС също така приема, „че лицето, което към момента на влизането й в сила е определено да изпълнява функциите на главен прокурор, с изтичане на предвидените шест месеца от момента на влизането й в сила, занапред не може да изпълнява тези функции“. Поради което съставът оставя без разглеждане искането на Сарафов за възобновяване на ВНОХД по описа на Окръжен съд Монтана.

Но да не си помислите, че ортакът на Петьо Еврото от прословутия ресторант „Осемте джуджета“ е поискал възобновяване на някое корупционно дело? Не, сакън – иде реч за случай от едно ломско село, в което едно лице се заканило на друго лице с думите „ще видиш там като ходиш по Дунава за риба какво ще стане с тебе“. Изводите оставяме на вас.

В началото на месеца наказателната колегия на ВКС прие – при това единодушно – че Сарафов е нелегитимен и.ф. след 21.07.2025. Към днешна дата в този коловоз вече влезе и (поне) един състав на САС. Дали и други състави ще приложат ясния текст на закона ще е индикация за това, доколко са засилени позициите на Новото начало в съда. Ако съдим по делото на варненския кмет, тези позиции за съжаление са вече доста укрепнали.

Жесток удар! Върховният съд: Сарафов вече не е главен прокурор

Posted on: октомври 2nd, 2025 by МИГ No Comments

Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) приема, че правомощията на и. ф. главен прокурор се прекратяват по силата на закона след изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на тази разпоредба.

Затова Борислав Сарафов вече не е и.ф. и негови искания за възобновяване на наказателни дела, подедени във върховния съд след 21 юли се са валидно сезиране.

Това съобщиха днес от ВКС, потвърждавайки тезата на много юристи, че Сарафов няма как да остане на поста и.ф. главен прокурор след 21 юли, когато изтекоха шестте му месеца като такъв от влизането в сила на законовите промени, регламентиращи ограничението. Иначе, Сарафов е и.ф. главен прокурор много повече от 6 месеца – той зае поста след уволнението на Гешев през юни 2023 г. Беше и единствен кандидат за титулярен главен прокурор, но със същите законови промени процедурата беше прекратена. Оставането му на поста се получи с решение та Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която някак изтълкува, че законът ще важи от следващия и.ф., а Сарафов може да си е вечно временен шеф на държавното обвинение.

Сега върховният съд прави за смях прокурорската колегия. С две разпореждания от днес – едно на зам.-председателя на ВКС и ръководител на Наказателната колегия Лада Паунова и едно на председателя на Второ наказателно отделение Бисер Троянов, се отказва образуването на производства по депозирани искания от Сарафов за възобновяване на наказателни дела.

Върховните съдии обясняват, че действието на законовата разпоредба за шестте месеца е такова, че с изтичането на предвидения в нея срок актуалният към влизането ѝ в сила и. ф. главен прокурор Сарафов не може да изпълнява функциите, за които е бил определен с решение на Прокурорската колегия на ВСС. Те тълкуват, че влизането в сила на тази нова норма през януари е запазила статута на Сарафов като и.ф., определен през юни 2023 г., но е преуредила неговите правни последици и с изтичането на тези 6 месеца „лицето не може да изпълнява тези функции“.

В този смисъл има и решение на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС от 18 септември.

Междувременно при Даниела Талева, която е специалният прокурор за разследване на главния прокурор и неговите заместници, има сигнал за това, че след 21 юли т.г. Сарафов узурпира властта. Предстои да видим дали Талева ще се съобрази с тълкуването на ВКС.

90-годишната Янка Ушколова спаси апартамента си от имотната мафия

Posted on: септември 11th, 2025 by МИГ No Comments

С решение на Върховния касационен съд 90-годишната софиянка Янка Ушколова успя да спечели битката срещу имотната мафия, която бе заплашила да отнеме единственото ѝ жилище.

През пролетта държавата се задейства срещу схема за имотни измами след медийните репортажи. Конкретният повод бе опитът да бъде отнет апартаментът на Ушколова в столичния квартал „Редута“. Възрастната жена е единствен наследник на починалия си наскоро син. След смъртта му обаче се оказва, че той е подписал предварителен договор за продажба на жилището.

Другата страна по договора – фирмата „Билд Комфорт 18“ с управител Георги Атанасов предявява претенция за неизпълнение. Спорът се решава от Софийски търговски арбитражен съд в негова полза. След това Софийският градски съд издава изпълнителен лист.

С този документ фирмата отива при частен съдебен изпълнител, който налага възбрана върху имота на Ушколова. В кратки срокове обаче разследващите установяват, че представеният предварителен договор е фалшив, а покойникът не го е подписвал. По подозрение за фалшифициране на документа е арестуван Атанасов, който според шефа на столичната полиция Любомир Николов, е известен като „Жоро Мазния“.

Арбитражът, произнесъл се по първоначалния договор, се оказва трудно откриваем. Адвокатите на Ушколова твърдят, че не са получили достъп до архива им, за да съберат документи. Правосъдният министър Георги Георгиев го нарече арбитраж-фантом.

Шест месеца по-късно върховният съд обяви, че отменя арбитражното решение и осъжда „Билд комфорт 18“ да плати над 28 000 лв разноски по делото. Решението е окончателно.

”Арбитражният съд е приел, че е компетентен да разгледа спора поради наличие на арбитражна клауза в сключен от наследодателя на ищцата предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Пред ВКС не е било представено нито арбитражното дело, нито предварителният договор”, се казва в съдебното решение.

Върховните съдии допълва, че от доказателствата по делото не се установява да е налице валидно сключен договор с включена в него арбитражна клауза.

“На 31 юли тази година подписах указът, с който обнародвахме промените в Закона за арбитражите, в присъствието на г-жа Ушколова. Тогава още чакахме решението на съда по делото ѝ, но тя беше доволна, че от нейния казус е настъпила промяна, която ще възпира други откровени опити за кражба и измама. Аз лично съм изключително щастлив, че Янка Ушколова ще живее в дома си и ще продължи да се бори – сега, само с трудните кръстословици, които обожава”, коментира правосъдният министър Георги Георгиев в четвъртък.

Тихият преврат: Защо Чакъров изостави Доган и отиде при Пеевски?

Posted on: май 27th, 2025 by МИГ No Comments

Разговарях с Ахмед Доган в 12 часа на обяд и той ми каза, че нито той, нито други значими за ДПС фигури имат нещо общо с предателството на Чакъров. Това написа бившият евродепутат Николай Бареков, коайто в момента е съветник в парламентарната група на ДПС-ДПС.

Ето какво написа новият депесар Бареков:

НЯМА ОБЕДИНЕНИЕ на ДПС с Ново начало! Има предателство на една Юда с цел да не му вземат бизнеса!

Марката “ДПС” оттече в канала на кочината заедно с Чакъров, но хората от старото ДПС и Доган си остават на своите позиции анти Пеевски и срещу мафиотския Модел #КОЙ.

Ще разберете днес ЗАЩО някои хора и групи в парламента подкрепиха кабинета на Желязков с ясното съзнание, че това е кабинет на Пеевски. Въпреки моите предупреждения към депутатите нс ДПС-ДПС, че влизат в схемите на Пеевски.

Ще разберете #КОЙ безсрамно излъга избирателите си и #КОЙ реално помогна да се ограби субсидията на автентичните от ДПС и Централата на движението.

Ще разберете #КОЙ предаде доверието на Доган и го излъга. #КОЙ изтъргува 200 000 истински избиратели в името на личния си бизнес и покриването на собствените му далавери.

Неговото име ще бъде позор, символ на предателство, продажничество, съизмеримо с Юда Искариотски и с предателите на Левски.

Неговото име е Позор. Не е Джевдет Чакъров, а ПОЗОР, еничарин.

Дори и да е срамна, Истината трябва да изезе наяве, за да приключи този резил и да се върви напред!
Днешните събития ще подчертаят необходимостта от незабавната #ОСТАВКА на правителството на мъпета на Пеевски Роско Костинбродски веднага, още другата седмица, и свикването на незабавни парламентарни избори!

Румен Радев е на ход.

Това, което този нещастник долу на снимката прави, няма нищо общо с ДПС и с Доган. Прави го заради разследванията срещу неговия бизнес, който е стотици милиони – странно как го е натрупал в политиката, както и за едни 41 милиона лева, които има да взима с фирмите си от държавата по ПВУ. От нашия бюджет, от нашите пари.

#КОЙ представлява на тази снимка с господаря си Пеевски еничаринът от порода “пудели” Джевдет Чакъров – само и единствено себе си и семейния си бизнес. Никой друг.

#ОСТАВКА, боклуци!

ПП:
Разговарях с Ахмед Доган в 12 часа на обяд и той ми каза, че нито той, нито други значими за ДПС фигури имат нещо общо с предателството на Чакъров. Няма “обединение” на ДПС с “Новото начало” на Пеевски – има предателство на един човек, който предава цяла партия, но представлява единствено себе си и натрупаното си богатство явно по нечестен път.

 

ВКС отложи казуса с (не)изключването на Пеевски от ДПС с още един месец

Posted on: април 28th, 2025 by МИГ No Comments

Решаването на съдебния казус с (не)изключването на Делян Пеевски като председател и член на ДПС се отлага с още един месец. Причината е заболяване на адвокат.

Върховният касационен съд (ВКС) не даде ход на делото срещу решението на Софийски градски съд (СГС) за отказ за вписване на промени по партидата на политическата партия „Движение за права и свободи“ в Регистъра на политическите партии, съобщи БТА.

Заболяване на адвокат и отлагане

На днешното заседание съдът докладва две молби – от адвокат Мая Господинова, която представлява Джевдет Чакъров, че здравословното ѝ състояние се е влошило и е настанена в болница, и от Джевдет Чакъров, който настоява тя да го представлява и делото да не започва.

Поради това съдебният състав отложи делото и определи 27 май за дата на следващото заседание, като указа на Чакъров да организира защитата си и отбеляза, че ако това не бъде направено и бъдат представени същите доводи, то на делото, въпреки това, ще бъде даден ход.

Делото пред ВКС бе образувано по жалба от политическата партия „Движение за права и свободи“, представлявана от (съ)председателя Джевдет Чакъров, срещу решението на Софийски градски съд. С атакувания съдебен акт се отказва вписване по заявление от 22 октомври 2024 г. на промени в Регистъра на политическите партии по партидата на ДПС за заличаване на Делян Пеевски като член и председател на ПП ДПС, като председател на Централното оперативно бюро и на Централния съвет, информира още БТА.

Така към момента официално партията продължава да се ръководи от двама (съ)председатели – Чакъров, който представлява лагера на Ахмед Доган, и Пеевски.

Припомняме, че на първа инстанция прокуратурата се застъпи за санкционирания от САЩ и Великобритания за корупция политик.

Прокурор Радослав Стоев тогава изтъкна два основни аргумента. Първият бе, че Делян Пеевски не е бил уведомен за процедурата по отстраняването му. Освен това решението за изключването му не било взето с необходимото 2/3 мнозинство от Централния съвет (широкото ръководство на партията), а при наличие на падащ кворум.

Блокиране на промените, инициирани от Пеевски

Това е втори опит на лагера на Доган да изключи Делян Пеевски от ДПС. Първият приключи неуспешно в СГС, като тогава решението на съда дори не бе обжалвано във ВКС. И сега изгледите като че ли не са добри, но процесът бави вписването на промените, които пък лагерът на Пеевски иска да наложи. Те са свързани с проведеното на 22 декември заседание на Националната конференция на ДПС. Тогава от лагера на Делян Пеевски бе решено, че той остава единствен председател. Бяха одобрени и промени в устава, свързани с елиминирането на фигурата на почетния председател на ДПС, какъвто е Ахмед Доган.

Докато едното дело за вписването на промени в партията не приключи, няма как да започне другото.

Най-голямата кражба на фирма в България бе обезсилена от съда

Posted on: април 24th, 2025 by МИГ No Comments

Сагата около завземането на бизнеса на семейството Златанови от кръга около бившия следовател Петьо Петров, известен като Петьо Еврото, приключи с окончателна съдебна развръзка. Върховният касационен съд (ВКС) отказа да допусне жалбата на Кристиян Христов, което означава, че решението на Софийския апелативен съд остава в сила – прехвърлянето на фирмата „Изамет 1991“ е нищожно.

Случаят започва още през 2019 г., когато Явор Златанов, наследник в бизнеса с асансьори, завежда дело в Софийския градски съд. Той твърди, че е бил подложен на изнудване и заплахи, за да подпише документи за прехвърляне на дяловете си. Подписите са положени, докато Златанов е в болница „Лозенец“, след прекарано задържане и нужда от спешна хемодиализа. Съгласието му било изтръгнато с ултиматум – или прехвърля бизнеса си, или рискува здравето и живота си.

„Подписах, защото не виждах изход. Животът ми беше в опасност, а натискът беше неописуем“, споделя Златанов в показанията си пред съда. Той описва, че след подписването е бил освободен под домашен арест, но загубата на бизнеса и личното имущество е била вече факт.

В протоколите, оспорени в съда, фигурира информация за проведено общо събрание, на което присъствали Явор и Илия Златанови, както и Кристиян Христов – близък до Петьо Петров. Именно тогава били приети промени в управлението, капитала и собствеността на фирмата. Съдът обаче установява, че такова събрание никога не се е състояло.

Областна служба „Изпълнение на наказанията“ потвърждава, че Явор Златанов е бил в ареста по време на датата, посочена в протокола – 23 март 2020 г. Никой от посочените лица не го е посещавал, а нотариалната заверка на документа е направена при други обстоятелства. Апелативният съд приема, че документите са фалшифицирани, а подписите – изтръгнати в условия на принуда.

„Този случай е учебникарски пример какво се случва, когато представители на закона действат извън него“, коментира адвокат от екипа на Златанов, пожелал анонимност.

Така съдът обявява решенията от въпросното „събрание“ за нищожни. ВКС отказа повторно разглеждане, с което потвърждава правото на Явор Златанов върху „Изамет 1991“. Кристиян Христов е осъден да плати близо 25 000 лева съдебни разноски.

Историята на „Осемте джуджета“ разкри дълбоки зависимости и натиск в съдебната система. Въпреки че делото срещу Петьо Петров бе прекратено, настоящото решение на ВКС слага точка на един от най-драстичните случаи на бизнес рекет в съвременна България.

Заграбването на бизнеса оказа и унищожителен ефект върху сервизното поддържане на хиляди асансьори в България, тъй като предизвика остър недостиг на основни резервни части.

Парламентът отряза кандидат на Доган

Posted on: март 17th, 2025 by МИГ No Comments

Бившият министър на отбраната Николай Цонев не е допуснат да е кандидат за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Той е предложен за поста от групата на Ахмед Доган в парламента, но няма необходимите 8 г. юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност или за обществен ред. Това става ясно от публикуван на сайта на Народното събрание доклад на ресорната комисия в парламента.

Николай Цонев беше военен министър по времето на тройната коалиция. През 2010 г. той бе показно арестуван с просване на земята и с насочен в главата пистолет. Обвиненията към него бяха за корупция, но по всички дела беше оправдан. А през 2018 г. ВКС окончателно отсъди държавата да му плати 108 хил. лв. за скандалния арест.

Преди десетина години Цонев основа партия “Нова алтернатива”, която сега се казва СБОР и има ново ръководство. Миналата есен партията бе една от двете, с които Алиансът за права и свободи на Доган се яви на последните парламентарни избори. А самият Цонев беше водач на листата на коалицията в Пловдив-град, но АПС не вкара депутат оттам.

Сега кандидатурата на Цонев не е допусната до процедурата за бюрото за СРС. А отхвърлянето и идва на фона на напрежението в управляващата коалиция именно заради назначенията в регулаторите. Хората на Доган се оплакаха, че те се бавят, и дори поискаха оставката на председателя на съвета на коалицията в момента Костадин Ангелов.

Процедурата за допуск са издържали другите 7 номинирани за бюрото за контрол на СРС-тата. Парламентът трябва да избере председател, заместник и членове на бюрото за СРС-тата. ИТН предлага за нов мандат като председател на бюрото настоящия такъв Пламен Иванов. Срещу него от ПП-ДБ издигат бившия зам.-министър на вътрешните работи Таня Райчева, а за член предлагат Илия Антонов. Номинациите на ГЕРБ са за зам.-шеф – Георги Христов, за членове – Ясен Славов и Ангел Куртишев. А БСП издигат Борислав Цветанов.

ВКС против Църквата и Държавата

Posted on: януари 7th, 2025 by МИГ No Comments

„И още видях под слънцето: място за съд, а там – беззаконие; място за правда, а там – неправда” (Еклесиаст 3:16)

1. „Даниил не е наш патриарх!Да спасим Православието от руските узурпатори!“, възкликна атлантически Атлантическият съвет след решението на ВКС да регистрира неканоничната „Българска православна старостилна църква“. „Падна монополът на БПЦ върху православието!“, изтържествува „Фактор“ в стил „Сбылась мечта идиота“. Инак рубриката е „Вяра и демони“. Много подходяща рубрика за атлантическите демони, които изпаднаха в бяс безподобен подир избора на патриарх Даниил. То бе плач и скърцане на зъби!

Толкова усилия хвърлиха вартоломейците, тъй се стараха поклонниците на укронацистите, до ръба на разкола докараха Светата ни Църква, такова хубавко сценарио списаха, техните покровители и поръчители вече виждаха как пада първата духовна крепост на целия славянски свят, как се превръща в едно зло американско прокси, в едно подобие на „пцу“, обаче…

Крепостта не падна.

И настанаха вой неистов и ридания безутешни.

Но ето – коледно подаръче долетя откъм ВКС…

2. Кратка справка от най-ново време:

А) След 1989 г. неканоничната БПСЦ се отделя от БПЦ поради несъгласие с новоюлианския календар. Ето как става това.

„Синодът на противостоящите“, неканонична гръцка старостилна църква, създава в България своя „епархия“, наречена „Триадицка“ (по едно от древните имена на София). Прочетете внимателно това изречение – гръцка старостилна неканонична църква създава своя епархия на каноничната територия на автокефалната поместна БПЦ. Следователно БПСЦ възниква като епархия на чужда неканонична църква.

Само този факт е достатъчен, за да бъде отказана регистрация на БПСЦ.

Има и още факти.

Б) 1993 г. „Синодът на противостоящите“ дава автокефалия (!) на БПСЦ и на 17.01.1993 г. в старостилния манастир „Св. св. Киприан и Юстина“ край Атина йеромонах Фотий (Росен Сиромахов) е ръкоположен за „Триадицки епископ“ от трима „противостоящи“ и един представител на неканоничната Румънска старостилна църква. 10 години преди това в същия манастир Сиромахов е ръкоположен тайно за свещеник от митрополит Киприан от „Синода на противостоящите“; в България служи тайно в старостилния Княжевски манастир. Постриган е за монах с името Фотий. До епископската хиротония се подвизава като „таен йеромонах“.

В) 27.07.2014 г. „Синодът на противостоящите“ предлага „Триадицка епархия“ да бъде въздигната в митрополия. За целта с указ № 0001 на Фотий от 18.12.2014 г. БПСЦ се сдобива с „архиерейски Синод“, с председател Фотий и временни членове Георгий и Никон от неканоничната Руска православна задгранична църква (РПЗЦ). Като видите в текста „РПЗЦ“, да знаете, че иде реч за неканоничната РПЗЦ, която злоупотребява с името на каноничната. От март 2016 г. „епархията“ вече е „митрополия“, а Фотий – „митрополит“.

През 2019 г. и 2020 г. са ръкоположени още двама „епископи“: Виктор (покойният Константин Тодоров), който през 1997-2001 г., в разгара на разкола, е съветник на Петър Стоянов по националната сигурност; и Серафим (Бранимир Орманов). И двете ръкоположения са извършени от цял сонм представители на РПЗЦ, „Синода на противостоящите“ и старостилната румънска църква.

Г) 13.06.2022 г. Учредителен събор на БПСЦ с четирима участници взема решение за учредяване на вероизповедание. Предстоятел: Фотий. Архиерейски синод: Фотий, Серафим и временен член – споменатият по-горе Георгий (РПЗЦ), гражданин на Украйна, с паспорт FE427792, изд. на 26.04.2016 г. от под. на МВР на Украйна; Църковен съвет: Серафим, двама свещеници и секретар. Приет е устав. Никъде не открих нито ред за този учредителен събор, нито пък самия Устав.

Д) От БПСЦ казват, че не са напускали БПЦ, за да не ги „хване“ Законът за вероизповеданията. В същото време казват, че учредяват вероизповедание (какво – не казват). Казват, че имат доктринални различия с БПЦ (какви – не казват). Календарът не е доктрина. Ако да беше доктрина, би трябвало БПСЦ да има евхаристийно общение с някоя от поместните православни църкви (Руска, Сръбска, Йерусалимска и др.), които служат по стария календар. Но не би. БПСЦ си общува с три неканонични старостилни „църкви-сестри“: гръцката „Църква на истинските православни християни/Синод на противостоящите”, Румънската старостилна църква и една от фракциите, отделили се от Руската православна задгранична църква след подписването на Акта за каноническо общение с Московската патриаршия.

И най-сетне – БПСЦ има интернет-домейн с името „Българска православна църква“ (Bulgarian-Orthodox-Church.org). Думата „старостилна“ е изпаднала нейде по невнимание или разсеяност, ах!

3. Изброените факти известни ли са на ВКС? Ако не – защо? Ако да – с кой акъл ВКС регистрира неканонична църква, създадена като паралелна структура, като чужда епархия на чужда неканонична църква върху каноничната територия на автокефалната поместна Българска православна църква, което е абсолютно забранено от канона? С кой акъл и по чия воля? Ами – с чужд акъл и по чужда воля. Очевидно.

ВКС създаде прецедент. И този прецедент ще повлече след себе си предълъг шлейф от канонични, политически и геополитически проблеми, крамоли и страсти с далечни, стратегически измерения и последици.

ВКС казва, че не му е работа да се произнася по канонични въпроси, но пък издаде „входна виза“ на всякакви самозвани, неканонични, разколнически „църкви“ и им гарантира правото да нахлуят в каноничната територия на БПЦ, да се обзаведат с епархии, да раздават автокефалии, да произвеждат на ишлеме „епископи“ и „митрополити“, а защо не и „патриарси“, и – разбира се – да претендират за регистрация!

Знае ли ВКС кого и какво регистрира всъщност?! Защото „старостилците“ уж са против политиката на Вартоломей, но станаха съучастници в неговата разрушителна мисия. Неоценима услуга за главния рушител на Светото Православие! Услужлив се оказа ВКС – неговото решение си е кристална вартоломейщина.

Разумява ли ВКС, че това е посегателство върху суверенитета на Българската православна църква, което значи – върху суверенитета и националната сигурност на българската държава?!

Не разумява.

4. ВКС отвори широко портите на разкола, та кой отде завърне, по свой каприз и мерак, по чужда воля и ради чужди интереси, да си завъди „църква“, па да прикачи към достолепното име на БПЦ някой и друг пискюл – „БПЦ на праведните“, „на мъдрите“, „на верните“, „на умнокрасивите“, но най-добре – „на евроатлантическите ценности“.

Радост велика! Сбъдна се отколешното желание на Българския хелзински комитет „да имаме десетина синода”. Няма съмнение – като мухоморки ще никнат под благодатния дъжд на беззаконието и безотговорността и ще дефилират по телевизорите лъжепатриарси, накичени с фалшиви инсигнии и регалии (телевизорите обичат такива дефилета, друго си е да има екшън!), едни ще ни „спасяват от руското имперско православие“, други ще ни освобождават от „монопола на БПЦ“, трети ще разправят, че „единната църква не е ценност за държавата“, както проповядваше нявга един Ф.Д. И всички ще напинят за регистрация, щото регистрираните вероизповедания не плащат местни данъци и такси, получават държавно финансиране и т.н. И всички те ще рецитират решението на ВКС като да е словото Божие.

Напомням. И винаги ще напомням, защото човешката памет е избирателна, а обществената – къса.

Разколът започна на 19.10.1988 г. Начинател – Христофор Събев.

През 1998 г. разколът завърши канонически – с решенията на Светия Разширен Всеправославен Надюрисдикционен събор.

През 2002 г. завърши юридически – с приемането на Закона за вероизповеданията.

През 2004 г. завърши фактически – с отстраняването на разколниците от похитените храмове и манастири.

На 16.09.2010 г. разколът приключи на международноправно равнище благодарение на компетентната позиция на българската държава.

Разколът продължи 22 години.

Жестоко изпитание.

Крепостта не падна.

Оттогава изминаха 14 години. През тези 14 годинивсякакви лицемерци, фарисеи и велзевули не спряха да интригантстват и зловредстват срещу БПЦ заради чужда изгода и заради своя ползица. Войната срещу Православието е все по-коварна и свирепа. И кървава. За да бъде изтрита Православната цивилизация от лицето на земята. За това става дума. И за нищо по-малко.

А БПЦ пречи. Крепостта не пада.

На 16 декември 2024 г. разколът получи своя реванш.

ВКС му го поднесе на тепсия, като баница с късметчета.

5. Някога, на 18 октомври 2000 г., с определение № 6300 ВАС прогласи някаква друга, несъществуваща в правния мир БПЦ. Съдебен състав – Николай Урумов, Андрей Икономов, Антоанета Арнаудова. Председател на ВАС – Владислав Славов. Беше кулминацията на разкола. „БПЦ е разпъната от злонамерени чиновници, амбициозни разколници, послушни магистрати и недалновидни политици” – това обръщение на Св. Синод към православния български народ и към целия клир не попадна в емисиите нито на БНТ, нито на БНР, нито на БТА. Излезе в „Труд“ и „24 часа“ като платено съобщение помежду малките обяви, телефони за „запознанства“, некролози, реклами на гадателки, ясновидци и астролози…

24 години след този срамотен акт на ВАС, на 16 декември 2024 г., посред Рождественските пости с решение № 214 ВКС вписа в регистъра на вероизповеданията неканоничната „БПСЦ“. Съдебен състав – Боян Балевски, Анна Баева, Анна Наенова. Председател на ВКС – Галина Захарова.

Послушните магистрати са все така послушни.

Решението на ВКС не е решение на ВКС. А на ЕСПЧ. Самият ВКС призна този факт в прессъобщение на своя официален сайт. Текстът е нещо средно между информация и покъртителен опит за самооправдание. Няма оправдание.

ВКС изпълни стриктно и покорно разпорежданията на ЕСПЧ.

ЕСПЧ съставите си мени, но нравът – не. Нито реториката, нито „аргументите“. Няма аргументи. Има едни същи клишета, формулировки, препоръки, заключения, мантри, предубеждения и фриволни тълкувания, които преминават от решение в решение. Особено и най-вече когато става дума за Българската православна църква, за българската държава и държавност.

Няма да ви хвърлям в тези дебри.

Резюмирам:

ЕСПЧ неизменно припознава „аргументите“ срещу БПЦ, приема ги като свои, отстоява ги и ги брани; пренебрегва Конституцията и като дявола Евангелието я чете; обявява Закона за вероизповеданията (ЗВ) за нелигитимен, а решенията на СГС и САС за незаконни; че и на каноните посяга, което пък изобщо не му е работа. Знае, че не му е работа, обаче мишкува в каноничната територия, не го сдържа.

Трън в дебелото око на ЕСПЧ е изключителната роля на БПЦ в живота на българската държава и българската нация. Защото Православието е суверенитет, Православието е основното градиво на българската държава. БПЦ е стожерът на българската държава, на българската национална и духовна идентичност.

И ПАСЕ, и ЕСПЧ, и Комитетът на министрите на СЕ дружно отричат и отхвърлят признанието на БПЦ ex lege, щото нарушавало Европейската конвенция за правата на човека, но и през ум не им минава да оспорват признатите за официални или държавни църкви на Дания, Швеция, Норвегия, Гърция, Ирландия, Италия, Кипър и Малта, нито отричат техните закони и конституции; порицават ЗВ, настояват да бъде отменен, „изтрит“, заличен или да бъде приведен във вид, удобен за „минимизиране“ на БПЦ, за да се плодят и множат „църкви“, „синоди“ и пискюли всякакви, които най-сетне да разбият „монопола“ на БПЦ. В името на демокрацията и плурализма, естествено.

Сякаш ЕСПЧ не знае и не разбира, че всяко посегателство срещу БПЦ е посегателство срещу националната сигурност и суверенитет на България. А може би много добре знае и тъкмо затова е толкова встрастен, а неговите решения – така политизирани и преднамерени. Във всякакъв смисъл – юридически, канонически и правозащитен.

Знае ЕСПЧ, не е като да не знае, че за да погубиш един човек, един народ, първом трябва да погубиш душата му, да убиеш вярата му, да го лишиш от памет, от история, да приспиш неговия разум, да похитиш и поругаеш неговите светци и първоапостоли, да оскверниш олтара на народната свяст, да угасиш неговия светилник, за да го оставиш без надежда и упование, без опора и смисъл, за да влачи този човек и този народ някакво жалко, несмислено съществование, да го превърнеш в празен съсъд, в който да налееш целия мрак и цялата ледена пустота на света.

6. И какво направи ВКС?

Подчини се.

ВКС, на когото Конституцията (чл. 124) е възложила да „осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища“, извърши нещо недопустимо и немислимо – наруши Конституцията и Закона за вероизповеданията. Второ – възкреси разкола. Трето – създаде прецедент в целия Православен свят, прецедент с непредвидими, стратегически последици и провокира разкол в Светото Православие. Четвърто – посегна на суверенитета на Българската православна църква. Пето – застраши националната сигурност на българската държава. И най-сетне – абдикира от своите правомощия и задължения на най-висша съдебна инстанция в страната. Що? От едната любезност? Поради незнание? Или престараване? Или поради правоверна „европейскост“?

Как се нарича това? Отказ от суверенитет се нарича.

ВКС се превърна в изпълнител на чужда воля и чужди интереси, както, прочее, ЕС, ЕК, ЕП, ПАСЕ, ЕСПЧ са изпълнители на чужда воля и чужди интереси, неевропейски и антиевропейски по своя същност, цел и замисъл. И антиправославни! Защото ЕС и всичките „Е“-та вкупом отдавна не са европейски, предадоха и продадоха европейската цивилизация, обявиха за световни ценности укронацистите и ислямските терористи, назначиха ги за „пазители на свободата и демокрацията“, обсипаха ги с аплодисменти и комплименти, малко остава да ги канонизират. Европа се самоуби спектакуларно във всякакъв смисъл – политически, икономически, военно, духовно. Няма европейски ценности, които са християнски, които са общочовешки – има перверзна политкоректност и лицемерен словесен „дрескод“.

Какво следва, когато ВКС нарушава Конституцията и закона? Когато се произнася във вреда на Църквата и Държавата? Когато провокира разделение и смут в обществото? Когато застрашава националната сигурност и суверенитет? Когато абдикира от своите правомощия и задължения?

Какво следва?

7. За сведение на ВКС.

На 4 март 870 г. на извънреден събор в Константинопол е прогласена Българската православна църква. Първият духовен светилник на всички славяни, първата духовна крепост. Тази година се навършват 1155 години, откак съществува Светата ни Църква.

И портите адови няма да й надделеят.

Крепостта не пада.

Източник: Поглед.инфо, Велислава Дърева

Това е Боян Балевски, председателят на състава на ВКС, разписал разкола в Българската православна църква

Posted on: декември 29th, 2024 by МИГ No Comments

И БСП възнегодува срещу решението на ВКС за втората православна църква

Posted on: декември 28th, 2024 by МИГ No Comments

Коалиция „БСП – Обединена левица“ определи решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна църква като тежък удар по православното християнство в България. В специална позиция, публикувана на сайта на политическата сила, социалистите са категорични, че вписването на втора православна църква поставя началото на нов разкол.

Те обръщат внимание и че опитите за светско и политическо вмешателство в българския църковен живот не са непознати. Припомнят и че първият удар по църквата, по времето на правителствата на Филип Димитров и Иван Костов, е бил преодолян с много усилия на цялата православна общност и институциите.

Уточняват, че сега сме свидетели на второ безпрецедентно посегателство с признаването от съда и вписването на втора православна църква. Подчертават, че в света няма втора католическа църква и че подобни прецеденти не се наблюдават при другите вероизповедания.

Ето защо стигат до извода, че целта на подобно решение е легитимирането на нов църковен разкол с ясната и видима подкрепа на Европейския съд за правата на човека, след категоричния отказ на българските съдилища да впишат втората православна църква.

“Църквата е тази, с чиято помощ българският народ се е съхранил през столетията. Чрез нея успяваме да съхраним българския род и история вече над хиляда години – години на исторически, политически и социални препятствия.

Нашият народ е тясно свързан с православната вяра и църква. Сега, с едно решение се посяга нагло върху тази хилядолетна връзка“, подчертават социалистите и призовават българското общество да застане зад българския патриарх Даниил в подкрепа на Светата Българска Православна Църква.

Припомняме, че вчера (27 декември) и лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов излезе с остра позиция срещу регистрацията на втората православна църква, като обяви, че парламентарната му група ще внесе промени в Закона за вероизповеданията.

Позор за българското правосъдие! Как ВКС регистрира втора православна църква у нас

Posted on: декември 27th, 2024 by МИГ No Comments

Черна вест помрачи най-светлия за милиони български православни християни празник – Рождество Христово!

Седмица преди Бъдни вечер, тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) приема скандално решение, което отваря широко портите на разкола сред християнството у нас. Допуска се регистрация на алтернативна Българска православна църква и въобще на всякакви църкви занапред.

Съдебният акт е скандален най-малко по следните две причини. Първата – решението на ВКС отменя два предходни съдебни акта – на съдии от Софийски градски съд и от Софийски апелативен съд, което само по себе си не е прецедент, но поражда много въпроси, свързани и с прикритостта, с която е обвито неговото произнасяне. Отдавна отмина времето, в което съдебни решения не следва да се коментират, а още по-малко да не се оповестяват публично.

Ръководството на ВКС, в лицето на председателя Галина Захарова, изобщо не е намерило за нужно да информира българското общество, нито да извади от анонимност съдиите, които постановяват този съдебен акт. При много други обстоятелства, ВКС информира в аванс за провеждането на заседания или решения по обществено значими теми, нещо, което е изискване и с цел осигуряване на прозрачност на съдебната власт. Очевидно в случая това е трябвало да стане тихо, вероятно за да се прикрият цяла поредица от факти, които водят към втората причина, на база на която, постановеното на 16 декември 2024 г. съдебно решение, следва да се определи като скандално, а дори и позорно за българското правосъдие.

Връзката с Истанбулската конвенция и забраната на хомосексуалните бракове в България

България и до днес не допуска легализирането на хомосексуалните бракове, въпреки всевъзможните опити това да се случи, включително през съдебни решения, както на български съдилища, така и на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). България и до днес не допуска легализирането на Истанбулската конвенция, въпреки множеството решения на европейски институции и откровения диктат на ултра ляво-либерални кръгове. Страната ни успява да устои на неистовия натиск, идващ отвън и благодарение на принципната и закрилническа позиция на Църквата, че семейството е възможно само между мъж и жена, а Истанбулската конвенция не следва да се приема, защото е в разрез с християнските и семейни традиции и обичаи на българите.

Малката, но достатъчно шумна групичка наши сънародници, които не харесват ролята на БПЦ на духовен обединител на нацията, а още повече се срамуват, че България отказва легализирането на хомосексуализма и не приема Истанбулската конвенция, са същите, които сега успяват да прокарат скандалното решение за регистрация на втора православна църква у нас.

Зад всичко това стои дългосрочна стратегия за разруха на институции, традиции и държавност. Решението на ВКС обаче сваля черния воал на това неолиберално задкулисие, което реве от десетилетия за съдебна реформа, въвеждане на джендър образование и се представя като морален ментор, подигравайки се на мнозинството от българите за фолклора, традициите и семейните им ценности, пазени през вековете и благодарение на християнската Църква.

И без никаква конспирация, решението на ВКС показва пагубната роля на мизантропа Джордж Сорос и неговите наемници по света и у нас, защото именно тяхната мрежа стои зад безпрецедентната атака срещу единението на българските християни.

Походът на българските соросоиди срещу християнските ценности

Походът срещу БПЦ започва преди 15 години, когато се правят опити за регистрация на алтернативната църква у нас. С две съдебни решения от 2011 г. и 2012 г., съдиите от СГС и САС, пресичат намеренията за всяване на разкол. Така се стига до две еднотипни дела пред Европейския съд за правата на човека срещу отказа на българските власти да допуснат разделение сред източно православното вероизповедание.

Жалбите се защитават от малко известната столична адвокатка Наташа Добрева и популярния пловдивски адвокат Михаил Екимджиев. Самите дела се разглеждат от ЕСПЧ в периода, в който български съдия в Страсбург е Йонко Грозев, който формално си прави отвод, но това далеч не отменя съмнението за неговата роля в крайното решение.

На 21 април 2021 г. Българския хелзински комитет, финансиран за своето съществуване от фондация „Отворено общество“ на Джордж Сорос, съобщава, че „България е нарушила международното право, отказвайки да регистрира православни църкви, различни от БПЦ“.

Именно на съдебните решения на Съда в Страсбург, датиращи от 20 април 2021 г., сега ВКС отменя предходните актове на СГС и САС и допуска регистрация на втора православна църква у нас. Но и нещо друго, което е изключително опасно – позволява занапред регистрация на всевъзможни християнски църкви. 

ЕСПЧ – Съдът на Сорос 

Кой е Йонко Грозев?

Учредител и първи съпредседател на Българския хелзински комитет, финансиран от фондацията на Джордж Сорос. През 2012 г. като адвокат Йонко Грозев дава интервю, публикувано на сайта на БХК, според което отказът на българския съд да регистрира алтернативна християнска църква противоречало на международното право и следва да се заведе дело в ЕСПЧ. През 2015 г. Йонко Грозев е избран за съдия в ЕСПЧ от България. Това се случва след като тогавашната ни съдийска в Страсбург – адв. Здравка Калайджиева, внезапно решава да прекрати мандата си цели две години по-рано. Кандидатурата на Грозев е прокарана докато министър на правосъдието е Христо Иванов във втория кабинет на Бойко Борисов. В Комисията на правосъдното министерство, която избира Грозев за съдия в Страсбург, е другият учредител и първи съпредседател на БХК – философът Красимир Кънев. Въпреки този конфликт на интереси, Грозев заминава в ЕСПЧ. За да се прочуе и там, като пример за порочността и задкулисието в Съда в Страсбург. В началото на 2020 г. независими френски юристи уличават Йонко Грозев в обслужване на интересите на Сорос при решения на ЕСПЧ, засягащи редица европейски държави. Срещу Грозев е организирана и подписка, събрала над 9500 гласа, с искане за отзоваването му от съда поради наличие на най-висок процент конфликт на интереси по дела, които Съда в Страсбург разглежда. Вместо това, Грозев спешно е повишен и става председател на една от Петте секции на ЕСПЧ, добил популярност в редица страни от Европейския съюз като Съдът на Сорос.

Година след повишението на Йонко Грозев идва и решението на ЕСПЧ по жалбите на адвокатите Добрева и Екимджиев срещу отказа на две съдебни инстанции в България да допуснат църковен разкол.

Какво се оказва обаче? Адвокатката Наташа Добрева е работила девет години в една кантора с… Йонко Грозев. От май 2006 г. до април 2015 г., т.е. до заминаването на Грозев за Страсбург, двамата имат съдружие в кантората „Грозев и Добрева“. Това показва справка в профила на юристката в социална платформа.

Съдебната реформа като параван

След „добре“ свършена работа в Страсбург, днес Грозев отново е адвокат. Дава нравоучителни интервюта, казва каква трябва да е прокуратурата, вероятно и защото името му се е лансирало от подалия оставка лидер „Да, България“ Христо Иванов за главен прокурор. Неговата бивша съдружничка – Наташа Добрева, продължава да практикува, обслужвайки интересите на фондация, чиято водеща цел е легализиране на хомосексуалните бракове и въвеждане на джендър образованието. Разбира се и фондацията към която Добрева принадлежи, също се финансира от мрежата на Сорос.

Другият жалбоподател – пловдивският адвокат Михаил Екимджиев, също като Йонко Грозев, не спира да громи държавното обвинение, предимно в интервюта за мрежата от сайтове на кръга „Капитал“, като не пропуска да сипе обиди и нападки срещу Конституционния съд. Последното, вероятно, защото КС спря ратифицирането на Истанбулската конвенция, а по-късно разкри, че съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков е нарушил Конституцията като е излъгал за канадското си гражданство, което щеше да му попречи да стане служебен министър на икономиката през 2021 г. в правителството, назначено с указ на Румен Радев.

През далечната 2016 г. името на Екимджиев попада в стенограми от две срещи на бизнесмени, политици, журналисти и т.н., добили популярност като групата „Арго“. Тогава – Николай Стайков, бивш журналист в „Капитал“, понастоящем част от „Антикорупционен фонд“, обяснява как можел да вкара адвокат Екимджиев в телевизиите, „за да вдигнел кръвното“ на Сотир Цацаров, тогава главен прокурор.

Йонко Грозев, Наташа Добрева и Михаил Екимджиев, със сигурност са останали доволни от съдебния акт на тримата върховни съдии от средата на декември, които не е изненадващо, са сред членовете на политическото крило в съдебната система, както напоследък е известен Съюзът на съдиите в България.

Докладчикът по делото съдия Анна Баева, председателят на състава Боян Балевски и съдия Анна Ненова от Търговска колегия на ВКС са декларирали членство към ССБ, които също от години получават финансиране от фондации, свързани по един или друг начин с Джордж Сорос.

Бивш председател на ССБ бе Калин Калпакчиев, който постанови предсрочното освобождаване на осъдения за убийството австралиец Джок Полфрийман.

Друга нашумяла активистка на ССБ е съдия Владислава Цариградска, която стана „Човек на годината“ на Българския хелзински комитет. Любопитна подробност е, че номинацията на Цариградска идва от учредил на „Да, България“ и служител на Българския институт за правни инициативи, т.е. партия и НПО, в които активна дейност е развивал Христо Иванов, който осигури инсталирането на Йонко Грозев в Съда на Сорос в Страсбург.

Всички изброени дотук – „активисти“, както обичат да се самоопределят, всъщност са част от мрежата на Сорос – в неправителствени организации, медии, но и в съдебната власт. Всичките те настояват за реформа именно на правосъдната система, очевидно, за да издействат подобни скандални съдебни решения. Съдебната реформа всъщност се оказва един удобен параван, зад който институциите и държавата се рушат. Вече става ясно и защо обект на атаки на цялата тази мрежа от зависимости е и прокуратурата – просто, защото им пречи да си прокарват решенията по-лесно, а не да им се налага да ги издействат по заобиколен начин, примерно през Страсбург.

Къде е председателят на ВКС?

Ще бъдат ли отговорни пред обществото българските медии или ще оставят съдиите да правораздават анонимно? Някои знае ли името на председателя на ВКС? Съдия №1 няма ли да даде обяснение за съдебния акт или Галина Захарова, се интересува единствено от прокарването на интересите на ССБ в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, която ръководи. И разбира се от кадруването по върховете на съдилищата и издигането на „активистите“ на ССБ в съдебната йерархия.

Медийно и институционално мълчание

И дори не само медиите, а и институциите – ВСС, съдебният инспекторат, са длъжни да извършат проверка на фактите – решението на ВКС от 16 декември 2024 г., не е просто скандално и позорно, но е и порочно, защото показва какво е истинското лице на лобисткото правосъдие. Става въпрос за много по-тежки схеми и зависимости, пред които дейността на Мартин Божанов – Нотариуса и Петър Петров – Еврото бледнеят.

ВКС отказа на хората на Пеевски да са страна по делото за промени в партията

Posted on: ноември 27th, 2024 by МИГ No Comments

Bъpxoвният ĸacaциoнeн cъд oтĸaзa дa дoпycнe Делян Πeeвcĸи и шестима от приближeнитe мy дeпyтaти, изĸлючeни oт ДΠC, пo дeлoтo зa впиcвaнe нa промени в ръководството на ДПС–Дoгaн.

Така ВКС остави без уважение жалбите на Станислав Анастасов, Иска Михайлова, Хамид Хамид, Халил Летифов, Радослав Ревански и Йордан Цонев, които настояваха да са страна по делото за заличаване на Делян Пеевски като съпредседател на ДПС.

На практика върховният съд пoтвъpждaвa oтĸaзa нa по-долната инстанция – Софийския градски съд, дa ги вĸлючи ĸaтo трета страна Пеевски и шecтимата му депутати oт ĸpилoтo нa т. нар. Ново начало, пoиcĸaли дa зaщитaвaт интepecитe пo дeлoтo.

To бe зaвeдeнo oт съпредседателя на ДПС Джевдет Чакъров, ĸoйтo пoиcĸa oт cъдa дa зaличи oт Централното оперативно бюро на движението другия съпредседател Делян Пеевски и още ceдминa души, изключени от партията на 27 август.

Именно заради жалбите СГС не даде ход на делото, отложено на 15 ноември за трети път. На 6 декември предстои да бъде направен четвърти опит. „Oплaĸвaниятa, фopмyлиpaни във вcяĸa eднa oт чacтнитe жaлби, чe cлeдвa дa ce пpизнae пpaвeн интepec зa yчacтиe в тaĸa пocoчeнoтo пpoизвoдcтвo зa зaщитa нa индивидyaлния интepec нa вceĸи eдин мoлитeл, нe мoжe дa e ocнoвaтeлнo, пopaди липca нa пpaвнa peглaмeнтaция, ĸoятo дa e пpeдвидилa тaĸъв peд зa зaщитa в oтĸpитo cъдeбнo зaceдaниe пpeд Coфийcĸи гpaдcĸи cъд“, се казва в oпpeдeлeниeтo нa  BKC.

Peшeниeтo на върховния съд e oĸoнчaтeлнo.

Публикуваме пълния текст на съобщението на ВКС:

С Определение № 3128/27.11.2024 г. по ч.т.д. № 2591/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) потвърждава определението от 11.10.2024 г. по ф.д. № 2574/90 г. на Софийския градски съд (СГС). Определението не подлежи на обжалване.

Делото пред ВКС е образувано по частни жалби на Станислав А., Искра М.-К., Хамид Х., Халил Л., Радослав Р. и Йордан Ц. срещу определението на СГС, с което са оставени без уважение исканията им за встъпване в производството, образувано по заявление от 20.09.2024 г. от политическа партия „Движение за права и свободи“ чрез председателя Джевдет Ч. за вписване на промени по партидата на партията в Регистъра на политическите партии.

Тричленният състав на ВКС констатира, че изводите на СГС относно неоснователност на исканията за конституиране на посочените физически лица като трети лица помагачи в процеса, на основание чл. 218 от ГПК, са съответни на закона.

Законът за политическите партии (ЗПП) регламентира учредяването, регистрацията, дейността и прекратяването на политически партии. Производството препраща към ГПК само в предвидените от закона случаи – чл. 16 и чл. 17, ал. 2 от ЗПП. Регистърното производство по ЗПП се осъществява по силата на закона, като само изричната регламентация е приложима. Липсата на конкретна уредба или препращаща норма в ЗПП изключва приложението на общите правила. Съдебният състав на ВКС пише още в мотивите си, че производството е едностранно, с участие на прокурор по силата на чл. 16 от ЗПП, който следи за законност.

В посочения правен регламент за едностранно регистърно производство е изключено участието на трети лица в процеса – първо поради липсата на правна регламентация в ЗПП и второ поради неприложимост на общите правила на ГПК към производството по разглеждане на заявлението за регистрация и заявление за вписване на промени относно обстоятелства, подлежащи на вписване по партидата на партия.

Законът за политическите партии предвижда специално производство по вписване на политическите партии, респективно по вписване на промени относно обстоятелства, подлежащи на вписване, което производство съдържа характеристиките на охранително производство. Съгласно ЗПП не всички правила от охранителните производства подлежат на приложение, а само тези, към които ЗПП препраща. В този смисъл, след като е предвиден в чл. 18, ал. 1 от ЗПП ред за защита на неучастващи пред СГС в едностранното производство по искане на заявител лица, не могат да се прилагат правила от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, тъй като законодателят е ограничил приложението му по отношение на политическите партии.

С оглед на изложеното върховните съдии намират, че в производството по подадено заявление от партия за вписване на промени по партидата на партията в Регистъра на политическите партии при СГС не могат да участват трети лица.

ВКС реши на 9 септември: Нинова вече не е лидер на БСП

Posted on: септември 9th, 2024 by МИГ No Comments

Върховният касационен съд потвърди решението на Софийски сградски съд за регистрацията на БСП.

„С Решение № 144/09.09.2024 г. по търговско дело № 1822/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението на Софийския градски съд (СГС), с което е постановено вписване в Регистъра на политическите партии по партидата на „Българска социалистическа партия“ на нови обстоятелства, а именно заличаване на Корнелия Нинова като председател и представляващ БСП и вписване като представляващ заместник-председателя, определен за изпълняващ функциите на председател, Атанас Зафиров“, съобщиха от ВКС.

Решението не подлежи на обжалване. Делото стигна до ВКС след като на 10 юли Софийският градски съд вписа в регистъра на политическите партии промени в БСП, с които беше заличена Корнелия Нинова като председател на БСП и лице, което представлява партията. СГС реши, че партията вече се представлява от зам.-председателя, определен за изпълняващ функциите на председател Атанас Зафиров. С решението си съдът отхвърля искането да впише за нов председател Атанас Зафиров, докато конгресът на партията не проведе избор.

Решението на ВКС е ключово с оглед  на това кой ще регистрира партията за предстоящите предсрочни избори. Заседанието приключи около 12 часа с изслушване на страните по делото.

В ключово изказване представителят на държавното обвинение Румяна Арнаудова се позова на споменатия и от представителите на БСП около Нинова устав. Според Арнаудова, едва след като Конгрес констатира оставката на Корнелия Нинова, може да бъде задвижена процедурата по нейното заличаване от съда. Така че според Арнаудова това действие на Софийския градски съд е преждевременно.

Тя обаче се съгласи, че другото решение на Градския съд, от което за временно изпълняващ функциите беше записан Атанас Зафиров е законосъобразно и то е също по устава, за да може партията да не остава без временно управление.

Страните защитиха двете си тези, а представителите около Нинова казаха, че решението на Софийския градски съд, който заличи Нинова трябва да бъде отменено обратно.

Представителите на БСП около Зафиров настояха той да бъде потвърдено.

Докато течеше заседанието на съда приближените до Нинова депутати Иван Ченчев и Георги Свиленски внесоха днес от името на БСП над 4000 подписа в Централната избирателна комисия (ЦИК) за регистрация на партията за предстоящите на 27 октомври извънредни парламентарни избори. Двамата отидоха с пълномощно, подписано от Нинова. И те като нея, изключени от БСП с решение на Националния съвет, си оставиха вратичка – независимо от решението на съда, поне да има внесени документи. Двамата напомниха, че конгреса на партията има последната дума за оставката на Нинова, която иначе тя подаде след вота през юни.

По-рано, сутринта по БНТ, Мая Манолова, част от новото голямо ляво обединение, посочи, че за първи път бивш лидер оспорва собствената си оставка:“Доста нелицеприятна ситуация, излиза, че приближеният кръг около Корнелия Нинова работи срещу собствената си партия. Време е за преглъщане на егото, за компромиси, за даване на крачка встрани и назад.“

Предстои да се обжалва и още едно решение – на Административен съд – София-град, че Атанас Зафиров е представляващият БСП пред ЦИК.

Безпрецедентно! Прокурор осъди прокуратурата за над 220 бона

Posted on: декември 28th, 2023 by МИГ No Comments

Бившият окръжен прокурор на Плевен Иво Радев осъди прокуратурата да му плати обезщетения за над 220 000 лева. Това реши Софийският апелативен съд (САС), който отхвърли всички възражения на прокуратурата и потвърди решението на градския съд, съобщава „Лекс“.

Миналата година Радев заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), след като през 2019 г. беше окончателно оправдан по обвинението, че е оказал натиск над прокурорка.

Процесът срещу него продължи 5 години, в които градският и апелативният съд в София го оправдаха, Върховният касационен съд (ВКС) върна веднъж делото за ново разглеждане, втората инстанция отново реши, че Радев е невинен и при повторното разглеждане ВКС остави решението в сила.

Разследването срещу Иво Радев започна през март 2015 г., когато той беше окръжен прокурор на Плевен. Близо година преди това прокурорка подала сигнал в ДАНС, че я е склонявал да не поддържа искане за увеличаване на наказание. След като беше привлечен като обвиняем, Радев беше отстранен от длъжност до приключване на делото, а сам подаде и оставка като зам.-шеф на Асоциацията на прокурорите.

След като беше напълно оправдан, той поиска 200 000 лева обезщетение от прокуратурата за неимуществените вреди, които е претърпял от незаконното обвинение и в края на миналата година градският съд уважи изцяло иска му, като освен това осъди прокуратурата да му плати и над 8000 лева за имуществени вреди, както и над 12 000 лева разноски.

Прокуратурата обжалва решението на градския съд, като твърди, че размерът на обезщетението е завишен, а освен това оспорва, че дължи обезщетение за адвокатско възнаграждение и за здравни осигуровки, които Радев е плащал.

Сега апелативните съдии Иво Дачев (председател на състава), Мария Георгиева и Асен Воденичаров (докладчик) отхвърлят възраженията на държавното обвинение и напълно потвърждават изводите на градския съд.

В решението си САС припомня показанията на двамата свидетели по делото – съпругата на Радев и един негов приятел, които са дали показания за широкото медийно отразяване на процеса и отзвука сред магистратите в Плевен и в цялата страна. Приятелят на Иво Радев е посочил, че той е бил първият административен ръководител, привлечен към наказателна отговорност. Той свидетелствал, че на семинари колегите им се интересували от развоя на делото и изразявали мнение, че това е следствие на лоши отношения в колектива на окръжната прокуратура в Плевен. Освен това Иво Радев споделял, че има здравословни проблеми, а отделно имал и финансови затруднения, като се налагало да взема заеми за отглеждане на трите му деца.

След като бил възстановен на работа, трудно подновил отношенията си с колегите, защото се притеснявал да не им навреди кариерно, да не ги заподозрат, че му симпатизират или че са близки приятели с него, сочи свидетелят. Радев му споделял още, че е много разстроен от това, че е подсъдим и очаквал, че ще бъде несправедливо осъден.

Съпругата му пък разказва как през 2015 г. му съобщила, че има призовка за него, докато той бил в командировка в Германия. Жената изпаднала в шок, след като получила призовката от шефа на полицията в Плевен. Веднага се обадила на съпруга си, който първоначално я успокоил, че е станала грешка, но след това разбрал, че трябва спешно да се прибере в България и дори казал на жена си да му донесе дрехи и тоалетни принадлежности, защото допускал, че може и да го задържат. Новината за обвинението му била съобщена и станала водеща, а Радев най-много се притеснявал за близките си и предимно за 11-годишната му тогава дъщеря. По думите на съпругата му, дъщеря им не можела да повярва, че баща ѝ „се борел с престъпниците и изведнъж самият него наричали престъпник“. Съучениците ѝ също коментирали и се подигравали, а детето питало дали баща ѝ наистина е престъпник.

Съдиите отчитат, че формалната продължителност на делото е била повече от пет години, но вредните последици продължили и след това.

„Освен, че до широката общественост не е доведена новината за претърпялото „фиаско“ обвинение, съмненията у околните, че е извършил престъпление, не са категорично опровергани“, подчертава съдът и приема, че определените от първата инстанция обезщетения са справедливи.

Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.