Posts Tagged ‘Гергьовден’

Няма пари за военен парад на Гергьовден

Posted on: май 6th, 2026 by МИГ No Comments

Тази година Гергьовден – Денят на храбростта и празник на Българската армия, се празнува без военен парад заради удължителния бюджет. Над столицата само ще прелетят военни самолети и хеликоптери – за първи път новите американски изтребители F-16 Block 70, а така също вертолети „Кугър“ и Ми-17, транспортните самолети „Спартан“, щурмовите Су-25, както и съветските изтребители Миг-29.

„В условия сме на удължителен бюджет, нямаме реален бюджет, за да организираме голям парад с техника и личен състав, затова се ограничихме само с водосвет на бойните знамена“, заяви през БНТ служебният министър на отбраната Атанас Запрянов и изрази надежда през следващата година условията да позволят по-мащабно отбелязване на празника.

Той поздрави всички военнослужещи и цивилни служители от въоръжените сили и им благодари за упоритата работа.

„Изпращаме една успешна година, в която поставихме основите на реалната модернизация на въоръжените сили. Постигнахме всички задачи в бойната подготовка, поддържането на боеготовността и не на последно място започнахме успешно да усвояваме новите бойни системи и новите самолети и новите кораби и машини „Страйкър“ в бригадата в Карлово“, каза Запрянов.

Той обяви, че през последните 2 години военните разходи са малко над 2%, но анализите показват, че минималният необходим военен бюджет за 2026 г., заложен в Националния план за нарастване на разходите до 2035, трябва да е 2,36%.

Пред „Нова тв“ пък Запрянов отново обяви, че страната ни има одобрено заемно и оперативно споразумение с ЕК за 9 проекта на стойност 3 261 700 евро. Той смята, че следващият министър само трябва да подпише и няма как тези пари да бъдат изгубени.

Договорените финансирания са за радарни системи и за ПВО системи от Германия, за нови артилерийски 155-милиметрови гаубици и снаряди за тях, за реактивни системи за залпов огън, за антирон системи, за транспортна техника, за противокорабни и зенитни ракети.

Честит Гергьовден!

Posted on: май 6th, 2026 by МИГ No Comments

На 6 май отбелязваме Гергьовден – един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо дори Ивановците. Празникът предвещава настъпващото лято и е свързан с новата стопанска година – затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. „Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи“, смята народът. Щом вали в деня на Свети Георги, годината ще е плодородна.

Свети Георги е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей – затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег, умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.

Според православната традиция празникът е на 23 април – датата, на  която свети Георги приема своя мъченически венец.

В България Гергьовден е и празник на Българската армия и се отбелязва като Ден на храбростта.

Вечерта срещу Гергьовден започва приготвянето на обредните хлябове. Замесването става в чисти нощви с мълчана вода. Момата или жената, която меси, е празнично пременена и накичена със зелена китка. При месенето остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто покриват с женска риза –  „за да се раждат женски агънца“, като най-отгоре оставят китка. Символиката в украсата по гергьовденските хлябове показва, че те са посветени на основните поминъци на българина – земеделието и животновъдството.

Рано сутринта на празника цялата къща, както и домашната икона или кандилото, кошарата и другите стопански постройки се украсяват със зеленина – здравец, чимшир, дивисил, коприва, пелин, гергьовче, жълтурче (млечка), оман, раззеленени и/или разцъфнали клони от люляк, бук или глог. С тази зеленина може да се окичат и съдовете, използвани за добиване и съхраняване на мляко, масло и сирене. Пак при изгрев стопанинът или наетите пастири изкарват стадата „на попас“ – т.е. на кратка паша.

След  това се извършва първото обредно доене за годината, като най-напред се издоява първата овца, която се е обягнила или овцата, чието агне ще бъде заклано за курбан. Първата издоена овца също се окичва с венец от зеленина. Ведрото, в което се събира млякото, е украсено с венец от цветя и зеленина, увити с червен конец или мартеница. Дои се през този венец и през специално приготвен хляб с дупка в средата – кравай, който се държи над венеца. След издояването на овцете обредният хляб се начупва и се слага в кърмата им.

Вярва се, че като пазител на нивите Свети Георги яхва своя жребец и обхожда рано сутринта посевите, като ги благославя. Затова и стопаните, които имат ниви, в празничната сутрин отиват до тях и ритуално ги обхождат, след което заравят в средата специално запазеното от Великден първо червено яйце. В Западна България върху нивите се разхвърля сламата от Бъднивечерската трапеза, която се съхранява до Гергьовден. Според вярването червеното великденско яйце и бъднивечерската слама пазят посевите от градушка или от магии за обиране на плодородието. Докато навестяват нивите си, стопаните молят свети Георги да измоли от Бог добра реколта и благодатен дъжд, защото се вярва, че ако на празника вали – всяка дъждовна капка е равна на жълтица. Това показва и народната песен: „Свети Георги – златен, златен – дай, Боже дъжд!“. На тръгване от нивите стопаните откъсват от свежо поникналите класове и ги отнасят у дома.

На Гергьовден задължително се принася жертва – курбан в чест на светеца, която в наши дни се нарича „гергьовско агне“.

Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. В повечето случаи се предпочита цветът на козината му да е бял и много рядко се коли черно агне. Животното не трябва да има никакви физически дефекти – да не е куцо, сляпо или без уши.

Преди да го заколят, задължително носят агнето в църковния двор, където свещеникът прочита специална молитва. Ако няма такава възможност, вместо на него такава молитва се прочита върху сол, с която захранват животното преди заколването.

Обредното даване на вода и на храна е задължително, защото се вярва, че ако агнето „отиде гладно на онзи свят“, стадото няма да има приплод.

Повсеместно се спазва традицията с кръвта от гергьовския курбан да се очертава кръстен знак върху челата на децата, за да са здрави. За предпазване от зли сили с курбанската кръв се прави кръст и над входната врата на дома.

По всички български краища на Гергьовден моми и момци, които вече са на възраст за женене, връзват люлки на плодно или здраво дърво (бук или дъб) и се люлеят, като изпълняват различни песни с любовно съдържание. Всички на този празник са закичени със свежи клонки, стръкове или цветя, защото се вярва, че силата на пролетната зеленина се пренася и върху хората. Високото залюляване е символ на растежа.

Люлеенето започва рано сутринта, преди изгрев слънце и продължава през целия ден. В някои райони се вярва, че определени билки – особено гергьовчето – добиват най-голяма лековита сила около празника, затова рано сутринта на Гергьовден излизат да ги берат и с част от тези билки украсяват домовете и кошарите. В планинските селища майките ритуално удрят леко децата с букова клонка за да са здрави през годината. Пак за здраве призори на Гергьовден и здрави, и болни се търкалят в росната трева.  На този ден се посещават целебни извори (аязма).

На този ден около празничната трапеза се събират всички близки роднини, а на масата трябва да присъстват млечни продукти, дроб сърма, пресен чесън и лук, баница, вино, варено жито и обреден хляб. Централно място на празничната гергьовска трапеза има опеченото агне, принесено за курбан. Задължително се слага пресен чесън – в някои райони той се къса и яде за първи път точно на Гергьовден.

На трапезата е и първото издоено мляко, независимо от начина, по който се предлага за консумиране. В някои райони с него например приготвят и сутляш (мляко с ориз). Поднася се също сирене и квасено мляко.

На Гергьовден слагането на трапеза на открито е старинен обичай, познат от древността. Трапезата е общоселска и се прави на зелена поляна, в църковния двор или до оброчище, свързано с името на Св. Георги. Жените нареждат опечените агнета, обредните хлябове, прясно сирене, баница, зелен чесън.

По време на трапезата, преди или след нея се играят Гергьовски хора, които продължават до късна вечер.

Празнуваме Гергьовден без военен парад

Posted on: май 6th, 2024 by МИГ No Comments

На 6 май всяка година почитаме Свети великомъченик Георги Победоносец. Той е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в източноправославната църква.

Тази година Гергьовден съвпада и с втория ден на Великден и началото на Светлата седмица.

Над 200 000 българи днес празнуват имен ден, сред тях – Георги, Гергана, Габриел, Габриела, Гинка, Ганка, Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.

Според преданията Свети Георги е бил е римски войник, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан. Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

На днешния ден Българската армия също отбелязва своя празник. Денят на храбростта ще бъде отбелязан с водосвет на бойните знамена и знамената-светини в София, съобщи пресцентърът на Министерството на отбраната. В тържествения ритуал ще участват президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев, служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и висши офицери от Българската армия.

Водосветът на бойните знамена и знамената-светини ще започне в 10:00 ч. пред паметника на Незнайния воин в столицата. Той ще бъде отслужен от наместник-председателя на Светия Синод на Българската православна църква Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий. В ритуала ще участват знаменен взвод на Националната гвардейска част със знамената-светини и представителни блокове на Въоръжените сили. При изпълнението на националния химн по време на водосвета на бойните знамена ще бъдат произведени 20 артилерийски салюта.

Държавният глава ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия и ще поднесе венец пред паметника на Незнайния воин, след което ще се състои тържественият марш на представителните блокове на Въоръжените сили, съобщи прессекретариатът на президента.

В края на тържествения ритуал над площад „Александър Невски“ ще прелетят три самолета МиГ-29.

Националната служба за охрана (НСО) въвежда мерки за сигурност за тържествения водосвет пред паметника на Незнайния воин в столицата.

Гражданите, които желаят да присъстват, ще имат достъп през пунктове за проверка, организирани при ул. „Раковски“ и ул. „Оборище“, при ул. „Париж“ и ул. „Шипка“ и при южната страна на храм-паметника „Свети Александър Невски“. Гражданите ще бъдат проверявани с металдетектори за наличие на огнестрелни и хладни оръжия, остри предмети, експлозиви и леснозапалими вещества, източници на йонизиращи лъчения, фойерверки и други пиротехнически изделия. Граждани, които носят обемисти багажи, няма да бъдат допускани до мероприятието. Достъпът на лица във видимо неадекватно състояние също ще бъде ограничаван.

Без военен парад тази година

Тази година 6 май ще премине без военен парад в центъра на София. Има съвпадане на Великденските празници с празника на Българската армия, даваме приоритет на общонационалното честване на Великден, обясни Атанас Запрянов в началото на април. „Ще оставим хората да отдадат почит първо към нашия Бог и после военните им задължения“, каза още служебният министър, цитиран от БТА.

Миналата година около 60 бойни машини преминаха през центъра на столицата по време на военния парад, който беше проведен за първи път от 2019 г. През 2020 г. и през 2021 г. заради пандемията от COVID-19 нямаше парад на Гергьовден, като празникът беше отбелязан с прояви, съобразени с противоепидемичните мерки. През 2022 г. също нямаше военен парад на 6 май, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.

Въпреки че тази година няма да има парад, днес ще прелетят три изтребителя МиГ-29 над София по време церемонията пред паметника на Незнайния воин, за да бъде показано, че българската авиация продължава да носи със собствени национални сили охраната на въздушното пространство на страната ни, обясни Атанас Запрянов преди дни.

В 12:00 ч. пред сградата на Администрацията на президента ще бъде извършена тържествена смяна на почетния гвардейски караул. Малко по-късно президентът ще приветства на „Дондуков“ 2 младежи от ученическия гвардейски отряд и духовия оркестър при Професионалната техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ – Габрово, както и ученическите гвардейски отряди при Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство „Пейо К. Яворов“ – Гоце Делчев, Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – Рудозем и Общински младежки дом – Русе. В Гербовата зала ще бъдат връчени клетвените обещания от капитаните на отрядите, както и плакети от директори на училищата. След това ученическите гвардейски отряди ще разгледат президентската библиотека.

По повод 6 май от 11:00 ч. ще бъдат организирани празнични концерти на представителните военни оркестри и оркестрите на военните формирования в гарнизони София (в градската градина пред Народния театър, с участието на Гвардейския представителен духов оркестър), Пловдив (представителният оркестър на Военновъздушните сили пред Военния клуб в града), Варна (представителният оркестър на Военноморските сили на площад „Александър Новак“), Стара Загора (оркестърът на военно формирование 24 150 пред сградата на Общината), Карлово (оркестърът на военно формирование 34750 на площада в града) и Велико Търново (оркестърът на Националния военен университет пред паметника „Майка България“).

Националният военноисторически музей (НВИМ) ще отбележи 6 май с вход свободен от 10:00 до 17:00 ч. за постоянната си хронологична и външна експозиция. Свободен ще е достъпът и до временните изложби „Армията във време на промени“, „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ и „Българската армия – 20 години част от НАТО“, посветена на 20-ата годишнина от членството на Република България в НАТО. Специалната празнична програма ще бъде открита в 11:30 часа с концерт на Представителния духов оркестър на Сухопътните войски.

С Ден на отворените врати Денят на храбростта ще бъде отбелязан и във филиалите на НВИМ – Военноморския музей и Парк-музей „Владислав Варненчик“ във Варна и Музея на авиацията в Крумово.

В празничния ден от 9:30 ч. в района на Военноморска база-Варна ще се проведе тържествен ритуал по издигане на военноморския флаг и флаговете за разцветяване на военните кораби.

По традиция Посолството на Република България в Скопие съвместно с Министерството на отбраната организира от 2010 г. чествания на Деня на храбростта в Република Северна Македония. Тази година на 6 май на българското военно гробище в Ново село ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите български военнослужещи и ще бъдат поднесени венци и цветя. Ще присъства делегация от Министерството на отбраната, водена от Димитър Илиев – директор на Дирекция „Социална политика и политика по военнопатриотично възпитание“. В ритуала ще участват военнослужещи от Националната гвардейска част и курсанти от Висшето военновъздушно училище „Г. Бенковски“ – Долна Митрополия.

Празникът на Българската армия през годините

Денят на храбростта и празникът на Българската армия в сегашния му вид се отбелязва се от 1999 г. На този ден по традиция се освещават бойните знамена на Българската армия. За първи път 6 май се отбелязва като празник на Българската армия, утвърден за Ден на храбростта с указ 5 от 9 януари 1880 г. на княз Александър I, като церемонията е включвала панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ (учреден с указ 1 от 1 януари 1880 г. на княз Александър I) и ограничени военни паради, показва справка на отдел „Справочна“ на БТА.

До 1919 г. освен 6 май – Ден на храбростта, се е отбелязвал и Ден на бойната прослава на 27 ноември в чест на победата на Българската армия в Сръбско-българската война (1885 г.). От 1926 г. Денят на храбростта (6 май) и Денят на бойната прослава (27 ноември) се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на св. Георги Победоносец (6 май).

През 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на Българската армия, който се отбелязва до 1953 г., когато е определен за Ден на Българската народна армия (годишнина от началото на септемврийските бунтове през 1923 г.). С постановление на Министерския съвет от 30 май 1991 г. 23 август е определен за Празник на Българската армия в чест на победата (1877 г.) на Българското опълчение на връх Шипка по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). С постановление на Министерският съвет от 27 януари 1993 г. до 1998 г. 6 май се отбелязва като Празник на Българската армия.

Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет на 6 май 1998 г. от 38-ото Народно събрание, 6 май се отбелязва като – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия.

Времето пак полудя-дъжд, град и сняг по Великден и Гергьовден, след тях живакът стига 30 градуса

Posted on: април 29th, 2024 by МИГ No Comments

През първите дни на първото десетдневие май месец се очаква да бъде необичайно по-хладен, особено в котловините и по високите полета на Западна и Централна България, където ще има условия и за късни слани. Валежи от сняг се очакват по планините. Най-ниски ще са температурите около Великден. Времето за Гергьовден ще е облачно, с развитие на мощна купесто-дъждовна облачност на много места, предимно в Западна и Централна България, ще паднат значителни по количества валежи.

Висока е вероятността и от градушки. Дневните температури ще са между 14-20°С, а над Източна България – до 22-24°С. Очакваната средна температура за месеца ще бъде около климатичната нормата, а именно в интервала 18-22 градуса, в планините – между 13 и 16 градуса в по-ниските части и между 5 и 7 градуса над 2000 метра.

Очакваната най-ниска температура в страната ще бъде между 5 и 13 градуса, и то точно около 1-ри и 2-ри май. Това прогнозират от МетеоБалканс за предстоящия пролетен месец май. Повишение на температурите ще има през последните дни на първото десетдневие. Тогава дневните стойности ще достигнат 25- 30 градуса. Дори климатичните модели прогнозират, че ще са с 5-6 градуса над климатичните норми.

Очакваните валежи през месец май ще са около нормата.

Посрещаме Гергьовден и Великден с един масраф

Posted on: април 3rd, 2024 by МИГ No Comments

Българинът ще посрещне Великден и Гергьовден с един масраф – тази година Възкресение се пада ден преди празника на Георги Победоносец и Деня на българската армия.

Застъпването на почивните дни донякъде ще ни спаси от двойни харчове, но паралелно с това се наблюдава и увеличение в цената на агнешкото месо, което традиционно българинът пече в тези дни от годината.

Месец преди Великден продават килограм агнешко в хранителните магазини и месарниците за около 30 лв. за килограм, видя “Труд news”. Прогнозите на браншовици са, че то може да поскъпне дори до 35 лв. или 40 лв. за килограм. За сравнение – цената му миналата година беше около 25 лв.

“Във фермите за живо тегло разлика в цената няма, във веригите обаче до крайния потребител тя се увеличава. Някои търговски мрежи решават да го продават без надценка, за да инвестират в добра репутация и име. Или за да разчитат на това, че покрай месото ще трябва да се купи бира, салати, козунаци и др. Има обаче и търговци, които по собствено усмотрение слагат солени надценки”, заяви пред “Труд news” Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

Караколев посочи, че макар цената на родното месо да е по-висока, то няма аналог по качество и хранителна стойност. “Причините вносното агнешко да е по-евтино са много. Една от тях е, че животните се гледат индустриално, а не пасищно. В България над 90% от стадата пасат свежа трева. Само когато се хранят на пасища, а не с други фуражи – можем да говорим за истинско качество.

В Република Северна Македония някои фермери дават на овцете си трупно брашно. Освен това за страни извън Европейския съюз не важат никакви регламенти и правила за отглеждането – медикаменти, поставяне на ваксини, вид фуражи и др.
За никого не е тайна, че навън подсилват храните с хормони и антибиотици, което автоматично се прехвърля и в самата продукция, а от нея – в нашия организъм. Консумирането на третирана с химикали храна със сигурност се отразява и на общественото здраве”, допълни Караколев.

С това от Овцевъдната и козевъдната асоциация донякъде си обясняват защо агнешкото от Северна Македония се търгува с около 20% по-евтино от родното.

В града под тепетата агнешко на порции в момента продават за 32 лв. на килограм. За сравнение – миналата година по същото време то струваше 24-25 лв.

“Въпреки, че фуражите поевтиняха, цената на агнешкото няма да намалее. Причината е, че в България се отглеждат все по-малко животни, а хората винаги предпочитат родното производство пред вноса с много неясноти около произхода”, заяви пред “Труд news” животновъд от Пернишко, който гледа няколко агнета за собствени нужди.

От сектора допълват, че живото тегло сега се търгува между 9 и 14 лева за килограм. Най-евтино продават фермерите в района на Гоце Делчев и околните помашки села. Най-скъпо живо тегло се търгува около София и Пловдив.

“Съвсем скоро българското агнешко ще бъде бутиков деликатес, а цените – до небето. Вече няма кой да гледа животни по тия ширини. Отвън се внася по-евтино, тъй като количествата са промишлени и индустриални. Извън ЕС пък всеки ги храни с каквото намери. Месото на овце, приемащи трупно брашно, после има лек дъх на риба”, посочи пред “Труд news” друг фермер, пожелал анонимност, за да избегне конфликт на лоялност.

Вносното е с червена маркировка

Родната плешка – със син печат

Извършиха над 4000 проверки

Българското месо е маркирано със син печат, припомнят от сектора. Червеният цвят на печата пък е знак, че продукцията е внесена от чужбина.

“Съветвам крайният потребител да е особено внимателен. Ако се налага – дори да изисква документи и сертификати за произхода. Миналата година имахме много неприятен и дори куриозен случай. Във ферма край Кърджали инспекторите от Българската агенция за безопасност на храните откриха над 30 тона агнешко от Македония, което бе приготвено за заличаване на червения печат и слагане на син – сякаш овцете са гледани у нас.

Подобни нелоялни практики с цел трупане на печалби са изключително некоректни и опасни. На шега бих казал, че македонското пак си е българско, но животните не са гледани по регламент, какъвто има у нас”, каза пред “Труд news” Симеон Караколев от Овцевъдната асоциация.

Миналата година Агенцията по безопасност на храните извърши над 4000 проверки по Великденските празници. При тях бяха констатирани десетки нарушения заради изтекъл срок на годност или липса на всякаква документация. Над 1400 кг хранителни продукти бяха насочени за унищожение в екарисаж. Сред тях – месо, яйца, прясно мляко, както и плодови сокове.

Яйцата там са по-скъпи

В Гърция цената е 10 евро за кг

Гърци изнасят за Италия

Килограм агнешко в Гърция варира между 10 евро и 15 евро за килограм, което прави цената му сходна с тази у нас, показа проверка на „Труд news”.

Масово обаче гръцките фермери изнасят своята продукция за Италия по празниците заради по-високата изкупна цена. Така на гърците се налага да внасят продукция от други страни, включително и от България за празниците.  Цената на яйцата в Гърция варира между 30 и 35 евроцента. В Гърция яйцата са по-скъпи отколкото у нас. В повечето магазини в България цените на яйцата са около 50 ст. за брой, но има и малко по-евтини и по-скъпи яйца.  От птицевъдния бранш посочват, че около 20% от яйцата в търговската мрежа на Гърция са български. В България също продават вносни яйца.

Месото е по-евтино

Българи на опашка в Одрин

На шопинг отиват и македонци

Много българи пазаруват в Одрин.

Най-изгодните цени на пилешко и агнешко месо в момента са в Одрин, показа проверка на “Труд news”. Европейската част на Турция предлага богато изобилие от храни и стоки на безценица, с което се обясняват и дългите опашки на ГКПП-Капитан Андреево през уикенда. Сривът на турската лира продължава и в южната ни съседка още повече разчитат на българи, румънци, гърци и македонци, които да пазаруват от там.

Въпреки разходите за гориво, много български семейства предпочитат да пътуват до Одрин, за да напълнят хладилника си. Нещо повече – цените на бялата техника и перилните препарати са драстично по-ниски от нашите. Така с едно пътуване до Одрин човек може да купи не само хранителни продукти, а и други стоки за домакинството.

Граничари споделят, че на “Капитан Андреево” е спокойно само от понеделник до четвъртък, след което на служителите се налага да работят на по 6 коридора, за да поемат потока от шопинг туристи.

На турска земя кило агнешко може да се намери и за 15 лв. за килограм.

В скъпите не слагат консерванти

Козунак от 5 до 35 лева

Някои предпочитат домашен

Хасковският козунак, който масово се продава около празниците, тази година ще струва 5 лв.

В столицата между 20 и 25 лева струва обредният сладък хляб в една от известните гръцки пекарни. В бутиковите фурни пък цената на козунака стига до 35 лева – с уговорката на сладкарите, че в него не се влагат никакви набухватели, консерванти и така популярните Е-та, които поддържат изделието свежо за по-дълго време. Хлебарите уточняват, че козунакът им се замесва с истински яйца, а не с яйчен прах, както и с жива квас, а не с изкуствени добавки.

“През последните години наблюдавам тенденция софиянци да купуват готово “Панетоне”. Италианският деликатес е с по-плътна текстура, в него слагат портокалови корички, стафиди и шоколад. Цената му е доста по-евтина от козунаците, които се поръчват предварително във фурните”, разказа Ели Минева, собственичка на малко квартално магазинче в столичния кв. “Слатина”.

Много хора предпочитат да направят домашен козунак, вместо да разчитат на купешки. Така знаят какви съставки слагат и качеството е гарантирано. Освен това приготвянето на домашен козунак може да се превърне в забавление на семейството при наличие на достатъчно време. Но в забързаното ежедневие повечето хора купуват козунак от магазина.

Радев: Години наред се извършваха неграмотни и користни експерименти с въоръжените сили

Posted on: май 6th, 2023 by МИГ No Comments

„На светлия християнски празник Гергьовден след три години прекъсване отново на площада са построени представителните роти на българската Армия. В Европа бушува война. Безпрецедентна по мащаби и залог в най-новата история на нашия континент. България навлезе в тези опасни времена след години на неграмотни и користни експерименти с въоръжените сили“.

Това каза президентът Румен Радев в словото си по време на тържествения парад по случай 145-ата годишнина на Българската армия.

„С насаждани илюзии, че войните са част от миналото. Че попрището на военнослужещия е безпреспективно, а армията – отживелица. Политическият елит дълго пренебрегваше рисковете в средата за сигурност, а бездействието и пагубните решения бяха размивани в колективната безотговорност“, продължи президентът.

„Като президент и върховен главнокомандващ, като офицер и командир от Българската армия, искам да заявя, че развитието на въоръжените сили не търпят дилетантщина и лекомислие. Достатъчно са печалните примери в миналото, когато българският войник и българският народ са плащали политическата корист, лекомислие и липса на далновидност. Има един исторически постулат във военната стратегия: една крепост най-лесно се превзема отвътре. В основата на всяко поражение лежи морален пробив, чуждопоклонство, продажност, обезверяване, обществен разкол – все неща, от които традиционно страдаме, но за които скъпо плащаме“, каза Румен Радев.

„Затова Гергьовден е особено важен празник – днес отбелязваме единението на народ и армия, припомняме си, че в историческата буря трябва да сме сплотени зад националния интерес, за да съхраним своя живот и този на близките ни, да опазим нашия дом и култура. След броени минути в тържествен марш ще преминат хората, приели мисията с живота си да бранят Родината, ще преминат самолетите и ще дефилира военната техника, с които нашите военнослужещи изпълняват своите конституционни и съюзни ангажименти“, добави Радев.

Радев: Метете стълбата само отгоре надолу

Posted on: май 6th, 2021 by МИГ No Comments

Нeкa ocмиcлим думитe нa Бoриc Дрaнгoв – “Зa дa пoбeждaвa, Бългaрия трябвa дa ce вoди oт възвишeни хaрaктeри, a нe oт бeзмълвни, рoбoлeпни caмoпoклoнци“. Тoвa зaяви прeзидeнтът Румeн Рaдeв в cвoe привeтcтвиe пo пoвoд Дeня нa хрaбрocттa и прaзникa нa Бългaрcкaтa aрмия – 6 мaй.

„Днec e прaзникът нa Cвeти Гeoрги и ниe, бългaритe, oтбeлязвaмe Дeня нa хрaбрocттa и прaзникa нa Бългaрcкaтa aрмия. Мaлкo ca държaвитe c нaшaтa дългa иcтoрия, cъхрaнили cвoeтo имe, вярa и eзик прeз вeкoвe нa изпитaния. Врeмeтo ни e нaучилo, чe държaвнocттa ce крeпи нa eдинcтвoтo нa cлoвo, дух и мeч, нa нaрoд и aрмия, нa чoвeшкaтa coлидaрнocт и рoдcтвeнaтa близocт. Имa дълбoкa мъдрocт в тoвa, чe дeнят нa вoйcкaтa ce oтбeлязвa нa прaзник, кoйтo cъбирa зaeднo и нaшитe ceмeйcтвa. Прaзник нa нecлoмимaтa вярa и нeйнaтa пoбeдa нaд злoтo. Вceнaрoдeн прaзник, кoйтo пoчитa вceки бългaрcки дoм“, зaяви Рaдeв.

Пo думитe му днec cвeждaмe глaви прeд хилядитe дoблecтни прeдци, зaгинaли зa нaшaтa cвoбoдa и нeзaвиcимocт пo брaннитe пoлeтa нa вoйнитe. Държaвният глaвa пoдчeртa, чe тe ca oпaзили Рoдинaтa в кръвoпрoлитнитe изпитaния нa нoвaтa ни иcтoрия. „Във вceки бългaрcки ceмeeн aлбум имa cнимки нa мъжe c пaгoни. Чecтит прaзник нa вcички вoини oт рeзeрвa, кoитo в cвoeтo врeмe дocтoйнo ca cлужили пoд знaмeнaтa нa Бългaрcкaтa aрмия“, дoбaви тoй.

Румeн Рaдeв пoздрaви cърдeчнo дoблecтнитe бългaрcки вoeннocлужeщи: вoйници, ceржaнти, oфицeри, гeнeрaли и aдмирaли, кoитo днec бдят нaд мирa и cигурнocттa нa Oтeчecтвoтo или изпълнявaт миcии зaд грaницa.

„Пoд нaшитe бoйни знaмeнa винaги ca зacтaвaли ярки и прocвeтeни бългaри, вoдaчи и вдъхнoвитeли нa нaциятa в трудни зa Бългaрия мoмeнти. Нeкa вceки oфицeр, вceки бългaрин, ocмиcли думитe нa пoлкoвник Бoриc Дрaнгoв: “Зa дa пoбeждaвa, Бългaрия трябвa дa ce вoди oт възвишeни хaрaктeри, a нe oт бeзмълвни, рoбoлeпни caмoпoклoнци. Причинa зa изчeзвaнe нa вcякo държaвнo уcтрoйcтвo e бeзгрижиeтo в рaзвaлaтa. Пoмнeтe и уcърднo, чиcтo мeтeтe cтълбaтa caмo oтгoрe нaдoлу!”, cпoдeля eдин oт нaй-oбичaнитe и увaжaвaни учacтници във вoйнитe зa нaциoнaлнo oбeдинeниe“, дoбaви тoй.

„В бългaрcкитe лeтoпиcи имa бeзчeт пoбeди нa нaшaтa вoйcкa, имa и трaгични пoрaжeния, нo нямa мaлoдушни кaпитулaции. Вcички нaциoнaлни крушeния зaпoчвaт c рaзкoл пoмeжду ни. Вcички нaши пoбeди ca рoжбa нa eдинeниeтo. Нeкa зaкрилникът нa Бългaрcкaтa aрмия Cвeти Гeoрги Пoбeдoнoceц дa бди нaд вac, вaшия дoм и нaшaтa Рoдинa. Нeкa вярaтa му ни вдъхвa cили, зa дa грaдим и cъхрaним cвoбoднa и прoцъфтявaщa Бългaрия“, пoжeлa Румeн Рaдeв.

Гергьовден е – традиции и обичаи

Posted on: май 6th, 2021 by МИГ No Comments

На 6 май Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – един от най-почитаните светци у нас. Той е смятан за защитник, воин и покровител на овчарите и техния добитък.

Шести май се чества и като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Свети Георги е от малкото светци, който е славен както от християни, така и от мюсюлмани.

Имен ден празнуват Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната ѝ половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

С най-големия пролетен празник започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите), покровител е на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

Гергьовден е! Честит празник!

Posted on: май 6th, 2020 by МИГ 1 Comment
На 6 май всяка година почитаме Свети великомъченик Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква. По времето на император Диоклетиан Георги Победоносец е войник в Римската империя.
Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, като е покровител на Англия, България, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя. Православната църква чества паметта му на 23 април. Българската православна църква и народът го честват на 6 май и е официален държавен празник. На 6 май в България е и Денят на храбростта и празник на Българската армия. Той започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. Тържеството завършва с военен парад. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година).
През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната.
Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август – денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.

За Гергьовския празник на армията – парад само на бойните знамена

Posted on: април 7th, 2020 by МИГ No Comments
Офицери от армията и воини от резерва предлагат парадът за 6 май – Гергьовден и празник на Българската армия, да бъде само с бойните знамена.

Относно 6 май – Празник на българската армия: Парад е имало и ще има. Нека в тази обстановка в която сме сега всички бойни знамена да преминат тържествен марш и да застанат на един линеен дистанция за освещаване. Не е необходимо да са много хора. Достатъчно е по един знаменосец и двама асистенти за всяко знаме, един охранителен взвод и един барабанчик. И без никакви маски и други измишльотини! Парадът не трябва да бъде отменян. Това е все едно да отменят Великден!, пише подполковник Пламен Янков от Враца.

Само парад на бойните знамена с барабанчици и охранителен взвод. Без оркестър и батальони и приемане строя… една почит към знамената, под които са воювали кавалери на Ордените за храброст, подкрепя полковник от резерва Дечко Иванов.

Десетки още офицери и сержанти от армията, офицери от резерва и запаса подкрепиха тази идея.

На жълтите павета дефилираха стари руски и немски машини и оръжия

Posted on: май 6th, 2019 by МИГ No Comments

Гергьовден е!

Posted on: май 6th, 2019 by МИГ No Comments

Гергьовден е! Един от най-големите български празници, празникът в чест на свети Георги Победоносец, почитан от християни и мюсюлмани. Възникнал е в езическите времена като  празник на земеделеца и скотовъда, който се отбелязва в началото на пролетта, когато започва и новият работен сезон.

През вековете празникът се развил и обогатил с ново съдържание. Християните го свързали със смелия мъж Георги, чието име от гръцки означава земеделец. Изобразявали го като убиец на сушата, представена като ламя. Заради победата му над нея го нарекли Победоносец. На неговия ден мъжете обикаляли нивите и ливадите и отправяли молитви към него да ги пази от суша и градушки.

Роденият в Кападокия – Мала Азия, мъж, още 20-годишен получил висока военна титла и се прочул като талантлив пълководец. Така бил изграден образа му на идеалния войн – християнин, закрилник на войската. И земеделецът, покровител на стадата, станал и покровител на армията. В иконите свети великомъченик Георги се изобразява на бял кон, с копие в ръка, което пронизва змей. Житието на светеца разказва за неговите военни подвизи, силна любов и всеотдайност към Божийте закони. Той загинал от меча на император Максимилиан в името на Христовата вяра.

В народната традиция Гергьовден се свързва с дейности, които се извършват за първи път през годината. На 6 май за първи път се издояват овцете, завардват се ливадите, главяват се ратаите и пастирите. За първи път се коли и агне за трапезата. Задължително това трябвало да бъде първото родено мъжко агне през годината.

Момите и момците ставали сутрин рано и отивали да берат зелени китки и билки. Момите слагали под възглавниците си глогови вейки, а по-ранобудните жарели с коприва още спящите в леглата си. Те слагали мащерка в донесената сутринта вода и с нея се замесвало тестото за обредните хлябове. Събирали роса и с нея миели очите си за здраве. Някъде се търкаляли в росните ливади срещу болести.

В различните райони колели агнето по различен начин. В Северозапада го водели за молитва в черквата с венец на шията. В планинските села около село Копиловци в черквата носят тавите с вече опеченото агне. Докато попът не му прочете молитва, то не можело да се яде. Гергьовден бил ден на равенството, защото на трапезата и на богатия, и на бедния, имало агнешко месо.

И днес агнешното месо е задължително ястие на гергьовската трапеза. На село месят и обредни колаци и краваи. Слагат и прясно издоено мляко, квасено мляко, баница с масло и сирене.

Днес отбелязваме и Деня на храбростта и празник на Българската армия – професионален празник на военнослужащите. С указ от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Същата година се постановява и честването на празника.

6-ти май е неработен ден за цялата страна.

Честит имен ден на Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо!

И „Гергьовден“ се присламчи към съдружието между ГЕРБ и СДС

Posted on: май 4th, 2019 by МИГ No Comments

Движение „Гергьовден“ е поредната малка формация, която се присламчва към съдружието между ГЕРБ и СДС за предстоящите евроизбори.

В събота премиерът Бойко Борисов присъства на подписването на политическо споразумение между СДС и „Движение Гергьовден“, което се проведе в централата на ГЕРБ в София.

Освен със СДС, в последните седмици ГЕРБ подписа споразумения за партньорство на евроизборите и с няколко други малки формации като партия „Никола Петков“ и „Обединени земеделци“. Бе обявено, че предстоят договорки също със „Съюзът на репресираните“ и „Български демократичен форум“.

„Всеки един човек в ГЕРБ ясно осъзнава, че единството прави силата. Ако десните партии не се бяха обединили за европейските избори, рискувахме много гласове да се разпилеят, да отидат в нищото, дори и при БСП. Не сме единствените десни и е напълно нормално да обединим сили с други формации с оглед на общата ни цел – ЕНП да има най-сериозно представителство в следващия ЕП“, посочи председателят на ГЕРБ Бойко Борисов след подписването.

Той бе категоричен, че БСП и „Да, България“ работят заедно. „Някога някой да е чул БСП или „Да, България“ да кажат лоша дума един за друг. Ако се направи анализ на потеклото на „Да, България“, ще се даде отговор на въпроса на какво се дължи тази близост с БСП“, коментира Борисов, който е председател на Председателския предизборен щаб на ГЕРБ и партиите, подкрепили евролистата.

„Да подкрепим единствената дясна листа е естествен избор за нас. Тъмночервени облаци са надвиснали над страната и затова е изключително важно да спрем БСП да не влезе във властта“, заяви на свой ред председателят на Движение „Гергьовден“ Драгомир Стефанов.

По думите на председателя на СДС Румен Христов, когато наближат избори, е нормално партии със сходни виждания да потърсят обединение. Той отново изтъкна важността на това БСП/БКП да не бъдат допускани във властта и изрази увереност, че ГЕРБ и СДС ще излъчат най-много евродепутати.

„ЕНП е силата на ЕП. Всяка дясна формация в България трябва да осъзнае значимостта на това колко мандата ще получи ЕНП в следващия ЕП, а, доколкото знам, „Да, България“ ще изпратят своя представил другаде, ако той влезе. Без подкрепата и доверието на ЕС сме заникъде. Преди няколко години бяхме в такава ситуация, спряха ни еврофондовете“, каза почетният председател на „Движение Гергьовден“ Любен Дилов – син.

Недостойно, Борисов!

Posted on: май 7th, 2018 by МИГ No Comments

Храбрият генерал храбро избяга и от Деня на храбростта. Покри се като някакъв мишок в гръцки манастир, вместо да уважи военния парад в София и да отдаде почит към бойните ни знамена. Този вид дезертьорство от национални и официални празници впрочем му стана навик. Нямаше го и на 3 март, и в дните на Съединението, и на Независимостта. Недостойно, Борисов! Плиткият номер, с който се опитваш да изпъкнеш, не работи в твоя полза, а избледняващият ореол на „първа цигулка“ не те прави светец сред атонските монаси.

Вярно, кофти е за него да застане на парада до върховния главнокомандващ като някакъв негов подгласник. А още по-чудовищно би било да се изправи лице в лице с „народната любов“, която е способна да направи цяло събитие с освиркване и викове „Оставка“. Това той няма да преживее, не може да не е в центъра на вниманието, камо ли камерите и обективите да са насочени към други.

Може всекидневно да бъдем облъчвани с хвалби за начесване на собственото му его, но поведението на човек, който умишлено бяга в моментите, когато трябва да се показва национално единство и гордост, издава и страх, и липса на възпитание, и агресивна суетност. А заради тях цял един народ трябва да бере срама от човек на отговорен държавен пост, който демонстрира такова пренебрежение към българските празници. А специално за Деня на армията нашият „генерал“ отиде на литургия, вместо да е сред генералите. Срам, позор!

Впрочем не видяхме на парада и втория в ГЕРБ – Цветан Цветанов, който напоследък е впрегнат с непосилната задача да напада Радев под път и над път с всевъзможни обвинения. Вероятно си е дояждал тежкото чеверме в Златоград. После да не се чудят, че рейтингът на президента и доверието към него растат.

Валентин Георгиев

България празнува Гергьовден

Posted on: май 6th, 2018 by МИГ No Comments

България празнува Гергьовден днес. За имен ден черпят Георги, Гергана, Галя, Генчо, Гинка и Габриела. Името Георги означава земеделец.

Според народните вярвания Свети Георги и Свети Димитър са си раздели годината по братски – за първия лятото, за втория – зимата. Всяка капка дъжд на Гергьовден носи жълтица, казва още народът ни. В ранните часове на деня се берат билки, росата е здравословна, повеляват обичаите.

На трапезата днес традицията изисква да се сложи агнешко месо и зелена салата.

Свети Георги е един от най-почитаните светци и мъченици не само у нас, но и в целия християнски свят, почитат го и мюсюлманите. Повечето жития посочват като негово родно място Кападокия, а за място на неговата смърт се сочи град Лид в днешен Израел.

Според преданията той е римски войник и християнин. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан.

Според житието му, през 303 г. Диоклетиан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклетиан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.

Преданието разказва, че когато го повели към тъмницата, едно от копията на войниците омекнало и се превило на две, щом се докоснало до светията. Така Георги се уверил, че Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата, го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му. На другия ден, въпреки мъчението, св. Георги останал твърд пред съда на императора. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. След това чудо много хора повярвали в господ.

Св. Георги е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, заради чудото, станало близо до град Вирит, днешен Бейрут. Наблизо имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред, и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.

Когато змеят излязъл, се появил св. Георги, яхнал бял кон, и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, тя му обяснила защо е там и му извикала да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в него. След тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и се покръстили. На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо. При освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.

Свещениците прокудиха скандалния Дионисий за Гергьовден

Posted on: май 6th, 2016 by МИГ No Comments

Патриарх Неофит освети бойните знамена в отсъствието на архимандрит Дионисий, който забърка скандала със зарята на Великден, съобщава сайтът „Гласове“.

Свещениците от катедралния храм „Св. Александър Невски“ са отказали да отслужат тържествената света литургия с председателя на  храма архимандрит Дионисий. По тази причина тя беше отслужена с помощта на свещеник от друга църква.

Аргументите им бяха, че той проявява неуважение към патриарх Неофит, че е допуснал раздаването на хляба или тялото господне от ръка в ръка, с което го е оскверни и че е поръчал зарята за Великден. Свещениците са изложили вижданията си пред патриарха и чакат решението на Светия синод за съдбата му. Ако Дионисий остане в храма, те ще напуснат, допълва информацията БНТ.

„За нас той извърши поругаване на тялото Христово, особен начин, негов личен начин на причастяване, прекъсване на литургията, за да бъде посрещната иконата. Най-лошото е, че той не осъзнава какво е направил и няма разкаяние в него“, каза отец Костадин.

„Зарята на Великден е най-малкият проблем. Какви други нарушения виждате? Най-голямото, това,което най-много ни боли е поругаването на тялото Христово на Велика събота“, обясни Антоний Милушев, свещеник в храм-паметника „Св.Ал.Невски“.

Честит ден на овчаря!

Posted on: май 7th, 2015 by МИГ No Comments

 

Военният парад без техника заради липса на пари

Posted on: май 6th, 2015 by МИГ No Comments
С военен парад на площад „Княз Александър Първи“ в София беше отбелязан Денят на храбростта и празник на Българската армия. Той обаче мина без военна техника. Президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев прие строя на представителните части и поздрави военните с празника.Сред присъстващите бяха министърът на отбраната Николай Ненчев, началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов, министри от кабинета, предишни министри на отбраната и началници на Генералния щаб, депутати, висши военни, дипломати, ветерани, граждани.

20 артилерийски салюта прозвучаха при изпълнението на националния химн. По традиция над София прелетя един боен хеликоптер Ми-17, който развя родния трибагреник.  Близо 1000 военнослужещи взеха участие в тържествения парад, а командващ бе командирът на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев.

„Армията с гордост чества своя празник, въпреки намалените средства. Ние много добре разбираме положението на страната и кризата, в която се намира. С минимални средства се стараем да постигнем колкото се може повече”, каза ген. Боцев.

В демонстрацията на музикално-строеви умения участваха Гвардейският представителен духов оркестър, Фестивалният оркестър, Представителният военен духов оркестър на ВВС и Представителният военен духов оркестър на Сухопътните войски, съобщи БНР.

По-рано пред паметника на Незнайния воин патриарх Неофит отслужи тържествен водосвет на бойните знамена и знамената-светини на Българската армия.  Той отправи молитва Бог да помага на българските воини и в словото си припомни традицията на празника. Армейските знамена бяха поръсени със светена вода.

В словото си патриархът посочи, че вековната християнска история на народа ни е ярко свидетелство за упованието на българското воинство в Бога, от когото идва всяка сила и мощ.  „Като отбелязваме днес Деня на храбростта и на славната българска армия, нека в единомислие измолим от Бога мирни и благословени дни и години за нашия народ и държава. Нека това поръсване с осветената чрез божията благодат вода на бойните знамена бъде видим знак за божията помощ и подкрепа към всички вас, които сте посветили живота си във воинското служение на род и Родина“, отбеляза главата на Българската православна църква.

В 12 часа, пред сградата на президентската институция ще бъде извършена тържествена смяна на караула.

Гергьовден е!

Posted on: май 6th, 2015 by МИГ No Comments

На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 000 души. Той е имен ден на носещите имената Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

С най-големия пролетен празник започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.