Posts Tagged ‘Петя Славова’

Сигнал: Инвестбанк “ужилила” вложителите си с 300 милиона

Posted on: май 8th, 2025 by МИГ No Comments

В края на 2023 г. до БНБ, Прокуратурата, КФН и ЕЦБ е подаден сериозен сигнал по новия закон за защита на лицата, сигнализиращи за нарушения. В него се излагат съмнения, подкрепени с данни за банкови транзакции, че Инвестбанк е ползвала пари на вложителите, за да придобие държавни ценни книжа /ДЦК/ за близо 300 милиона лева.

След продажбата им с част от парите бил вдигнат капитала на банката, а останалите били присвоени под формата на комисионни. Тези ДЦК остават в баланса на банката и са били търгувани фиктивно, за да се прикрие злоупотребата. След подаването на сигнала те са “продадени” пак фиктивно веднага, а приносителят на ⅓ от капитала на банката го “продава” на мажоритарния акционер Петя Славова по съмнителен начин. Самият той твърди, че не е продавал нищо и е бил ограбен. Реакция от компетентните институции няма – БНБ игнорира сигнала, а прокуратурата отказва да образува досъдебно производство.

След като институциите пращат сигнала му в “кръглата папка”, бившият служител на банката Огнян Ганев се обърна към гражданско сдружение БОЕЦ и разследващите медии BIRD и Биволъ. Междувременно журналистите от BIRD разговаряха с бившия акционер Адил Саид Ахмед Ал Шанфари и се запознаха с жалбите до няколко институции, които също са оставени без последствия. Те допълват и потвърждават данните в сигнала на Ганев.

Таен акционер?

Нещата тръгват оттам, че през 2011 г. БНБ разпорежда на Инвестбанк да приведе капитала си в адекватност, но реален инвеститор със свежи пари не е лесно да се намери. В банката има пари на вложители, които по закон не може да се ползват за увеличение на акционерния капитал.

Инвестбанк обаче прави врътка – купува ДЦК за 88 милиона лева и ги прехвърля ги на лихтенщайнска фирма на съпругата на адв. Цветан Цанев. Фирмата задържа 38 милиона като комисионна за последващи транзакции като има сериозни съмнения, че с останалите 50 милиона е финансиран като “инвеститор” оманецът Адил Ал Шанфари.

Адв. Цветан Цанев многократно е изгрявал на радара на разследващи журналисти и тайни служби. Изследователят на Държавна сигурност Христо Христов го свързва с трафик на каптагон през 80-те години на миналия век. Италианският разследващ сайт IRPI разкри през 2015 г., че Цанев е свързан с инвестиция в бизнес с “кървави диаманти” в Южна Африка и Зимбабве редом с мафиотския бос Антонино Витале. Името му изплува и покрай сагата с либийския танкер БАДР. Но най-гръмката афера, свързвана с Цанев, беше разкрита от службите на САЩ и Великобритания – 150 милиона долара свързани с венецуелския режим на Мадуро бяха открити в адвокатска сметка на Цанев в Инвестбанк и арестувани.

Ако данните от сигнала на Ганев се потвърдят официално, Цанев ще се окаже и таен акционер в банката.

Ето как изглежда хронологично врътката с вдигането на капитала:

През 2011 г. Банката придобива следните ДЦК на няколко държави, чиято обща пазарна стойност е близо 38 милиона лева /Приложение 1/. На 29.11.2011 год. Инвестбанк АД трансферира описаните ДЦК от регистъра си в Hyposwiss Private Bank към сметка на Petro Alliance AG, в LLB, Liechtenstein (Petro Alliance AG е дружество, собственост на Antje Milhahn (съпруга на адвокат Цветан Петров Цанев), Това не е всичко. Към Petro Alliance AG са трансферирани и ДЦК за 24 000 000 EUR XS0145624432 (BULGARIA) с пазарна стойност 50 000 000 лева.

Адв. Цветан Цанев и съпругата му.

Следват няколко операции с въпросните ДЦК, започващи с тяхната продажба на обща стойност около 88 000 000 лева. След последващи прехвърляния и трансформации на парите, 50 000 000,40 лева постъпват в специалната набирателната сметка на Инвестбанк АД по увеличение на капитала на банката с нови 29 761 905 броя обикновени поименни акции от името на оманския шейх Адил Саид Ахмед Ал Шанфари. Близо 38 000 000 лева остават като „честно“ заработена комисионна за посредниците – Цветан Цанев и жена му..

В крайна сметка на 22.08.2012 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията е вписано увеличение на акционерния капитал на Инвестбанк АД от 89 599 600 лева на 119 361 505 лева.

Всички тези транзакции са оставили следи в SWIFТ и в регистрите на депозитарите и е проследимо, ако властите искат да разследват – казва Огнян Ганев. Но от действията /или по-скоро бездействията/ на БНБ и прокуратурата не личи да имат желание.

От Инвестбанк отрекоха Цанев да е бил таен акционер и твърдят, че вдигането на капитала е станало при спазване на закона и установяване на чистия произход на средствата. Но от банката отказаха да отговорят на конкретните въпроси за покупката и движението на ДЦК, позовавайки се на правила за банковата тайна. Въпросите и отговорите на Инвестбанк може да видите в приложение към статията.

Въпросите изпратени до БНБ останаха без отговор до редакционното приключване на статията.

Труп в трезора

Операцията по вдигане на капитала минава през 2012 г. без да бъде хваната врътката, но да бръкнеш в касата с парите на вложителите не е толкова лесно за прикриване и образно казано оставя един труп в трезора, който банката всячески ще се старае да укрие за възможно най-дълго време, преди да се опита да се отърве от него. Но следите остават – твърди подателят на сигнала.

На хартия купените от Инвестбанк ДЦК ги има и трябва да носят лихви, а реално ДЦК няма, съответно няма и лихви. Освен това книжата са срочни и имат фиксирана дата на падеж. Ето защо банката трябва да ги замени с нови ДЦК, които да покриват и липсващите лихви. А се появява и нужда от още собствен капитал. Така банката започва да купува нови ДЦК през следващите години и пак да ги прехвърля по сметка на Цветан Петров Цанев в HINDUJA BANK, Switzerland Цветан Цанев. Придобити са ДЦК за 153,4 милиона през 2013 и 67,3 милиона през 2014 г. Пълният списък на придобитите ДЦК е даден в приложенията към статията

След продажбата на тези ДЦК общата сума е разпределена за вдигане на капитала на банката – 20 000 000,16 лева за 11 904 762 броя обикновени поименни акции от името на Адил Саид Ахмед Ал Шанфари /вписване в ТР на 08.04.2013 година/. 30 110 000 лева за емитиране на хибриден дългово-капиталов инструмент с ISIN код BG2100004139 с номинал 30 110 000 лева. с дата на емитиране 30.04.2013 г и единствен облигационер – Catuкai Holding Incorporated, дружество контролирано от Адил Саид Ахмед Ал Шанфари. И накрая сумата от 9 100 000 лева за емитиране на хибриден дългово-капиталов инструмент с ISIN код BG2100008130 с номинал 9 100 000 лева с дата на емитиране 31.05.2013 г и единствен облигационер – Catuкai Holding Incorporated, дружество контролирано от Адил Саид Ахмед Ал Шанфари.

Писмо от Адил Ал Шанфари до Инвестбанк, в което са описани дълговите инструменти и предложението да бъдат заменени.

Внушителна сума от 94 000 000 лева остават за сменени притежатели за други разходи и за комисионни.

Фиктивни сделки с липсващите ДЦК

Така към края на 2014 г. “трупът” вече е набъбнал до близо 300 милиона лева, които трябва да носят високи лихви, но не носят, защото ги няма. Появява се сериозен счетоводен проблем. Ето защо ръководството на банката се ориентира към фиктивна замяна на тези високолихвени ДЦК с други ДЦК с нулеви или с почти нулеви лихвени плащания.

През следващите години до 2018, когато Инвестбанк е подложена на стрес-тест от ЕЦБ, са извършени множество такива фиктивни сделки, като целта е да се придобият на хартия нисколихвени и дългосрочни ДЦК, за да се отложи проблема.

За щастие на Инвестбанк проверяващите по време на стрес-теста проспиват проблема поради простата причина, че от Европейската централна банка не подозират такава наглост – несъществуване на активи в балансите на банките, проверени и подлежащи на непрекъснат надзор от БНБ.

Тези фиктивни сделки също могат да бъдат хванати по липсата на SWIFT записи или от справка, поискана от депозитарите или емитентите, в лицето на съответната държава – обяснява Огнян Ганев. Вместо да разследва, обаче, прокуратурата иска от него доказателства за фиктивните трансфери на ДЦК. “Как да докажеш нещо, което не съществува?” – вдига рамене подателят на сигнала?

Сигнал до БНБ и спешна шокова терапия

Омертата продължава до 04.12.2023 г. когато Огнян Ганев подава сигнал до БНБ, Софийска градска прокуратура, Министерство на финансите, Посланика на САЩ и Посланика на Кралство Испания, в който подробно описва историята и обстоятелствата за липсващите ДЦК в Инвестбанк АД.

БНБ отказва да провери сигнала, а СГП формално образува прокурорска преписка №22621/2023 г. Но в Инвестбанк изглежда веднага постъпва информация, в нарушение на Закона за защита на лицата подаващи сигнали. Следват спешни и извънредни мерки.

  • Акционерът Ал Шанфари е изхвърлен безцеремонно и без негово знание, за което той също е подал сигнал до всички отговорни институции. Книгата на акционерите е издадена на 05.12.2023 г, /ден след сигнал от 04.12.2023 г./ и от нея става ясно, че Феста Холдинг АД е получила от Адил Саид Ахмед Ал Шанфари 43 627 167 броя обикновени акции от капитала на Инвестбанк АД. Изготвена е и декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП за действителен собственик на Инвестбанк АД на която няма дата. Тя е заверена нотариално на 08.12.2023 г. от помощника на нотариус Весела Ивчева, известна като “нотариуската на Пеевски”, и подадена към Търговския регистър на 02.01.2024 г. /скрийншот от сигнала на Ал Шанфари/
  • Видно от отчетите, публикувани в сайта на БНБ, през месец декември 2023 година Инвестбанк спешно и магически „продава“ всичките си наличности на чуждестранни ДЦК, а в началото на 2024 година отпуска кредити за трансформиране и „оправяне“ на нарушеното статукво в структурата на активите в баланса си. Идеята е отпуснатите кредити никога да не се върнат, а постепенно да се отписват за сметка на текущата печалба.

Остават обаче много въпроси и въпреки усилията трупът в трезора да бъде скрит, той си е там. Нещо повече – започва да намирисва сериозно.

BIRD се свърза и с бившия акционер Ал Шанфари, който твърди, че всички пари инвестирани в капитала на Инвестбанк са негови, с произход от сделки с петрол, включително по програмата “Петрол срещу храни” за Ирак. Той се доверил на Цветан Цанев, който осъществил от негово име и с негови пари инвестицията, но след това го предал и заедно с Петя Славова влезли в заговор и го лишили от акциите му. Според Ал Шанфари акциите му са продадени с невалидно пълномощно и на основание на фалшифицирано споразумение в момент, когато той не е бил в България. Той е завел дело в Софийски градски съд /Т.д № 2369/2024 г./ по което оспорва автентичността на документите, носещи неговия подпис. Подал е и сигнал до всички компетентни институции, в който твърди, че в Инвестбанк “се прикрива реалният произход на огромни финансови средства, получени в резултат на разнороден вид незаконна дейност”.

Разбира се, оманецът има интерес да докаже своята теза, че е вложил реални свои пари в акциите на Инвестбанк. Но тогава излиза, че всичките 300 милиона от ДЦК са прибрани от посредника Цветан Цанев. Липсва финансова логика, защото банката е можела да плати за неговото посредничество за намиране на акционер /потвърдено от Ал Шанфари/ по друг начин, а не чрез сложните пътеки по сделки с държавен дълг.

“Гнила ябълка” и слепи институции

Случаят е ярък пример за отношението на компетентните институции към безобразията в българската банкова система и най-вече в банките “гнили ябълки”, както ги нарече американския посланик Джон Байърли в свой секретен доклад до Вашингтон през 2006 г. Сред тях е и Инвестбанк, малка несистемна банка, която обаче през годините е замесена в десетки скандали с източване на сметки на клиенти и предполагаемо пране на пари.

Ето пълният цитат от доклада:

“Инвестбанк (Investbank – бивша Нефтинвестбанк, Neftinvestbank, и Международна православна банка, International Orthodox Bank – “Банката на митрополити и генерали”) Инвестбанк се свързва с руско-литовския бизнесмен от Монако Денис Ершов и българина Митко Събев. Ершов беше изгонен от България по същото време като Майкъл Чорни и двамата са заподозрени в обща престъпна дейност. Сега Събев е председател на Надзорния съвет на компанията Петрол АД – много голяма фирма за доставка на петрол, отчасти собственост на Лукойл. Петя Славова, бивша съпруга на Събев, със силни бизнес интереси в сферата на туризма, контролира Инвестбанк. Фирмата й Феста Холдинг притежава първокласни хотели в София и по Черноморието. Тя също така продава луксозно вино и друг алкохол. Смята се, че Славова е най-богатата жена в България. Въпреки, че в момента се счита, че Славова е преуспяла благодарение на своите лични качества, Ершов и Събев са най-вероятните източници на финансовата й стабилност и растеж през годините.”

Към това може да се добави, че “генералите” са от Държавна сигурност, както разкрива в детайли иследователят на комунистическите архиви Христо Христов. Той я нарича още “банката на първаците” – тъй като е обединила ключови кадрови офицери от бившето Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

В по-ново време документи на американското финансово разузнаване FINCEN сочат, че в банката е поддържана сметка на офшорна фирма и през нея са вървели преводи, през които са изпирани руски пари от схемата “Магнитски”. За преводите на пари от Венецуела вече стана дума.

Особено скандален бе случаят с кражбата на парите от сметката на убития Борислав Манджуков и последвалото дело. Искът на майката на убития беше уважен от СГС на първа инстанция, но в Софийски апелативен съд от нейно име се явява адвокат Чанков, за да направи отказ от иска. След като случаят придобива публичност в материал на Е-Вестник, издателят Иван Бакалов беше засипан със съдебни дела и получи заплахи от същия този Чанков, свързан с Мартин Божанов – Нотариуса.

Връзките на убития Божанов с банката са добре документирани. Фирмата му “Бърд Консълтинг” има договори за правно обслужване с Инвестбанк. В справка на ГДБОП за дейността на Нотариуса, публикувана от Антикорупционния фонд се твърди, че Петя Славова е платила на Нотариуса 1 милион в кеш, в сак, за да уреди проблемното дело на Манджукова срещу Инвестбанк.

Обръща ли играта поправката на Закона за податели на сигнали?

Топката сега е в БНБ и Прокуратурата, които се правят, че не виждат “трупа” в трезора на Инвестбанк. Факт е, че всички твърдения на подателя на сигнала Огнян Ганев са проверими и трябва да бъдат проверени подробно. Гаранция за неговата добросъвестност е редът, по който е подаден сигнала, а именно по Закона за защита на лицата, податели на сигнали.

Последните промени в закона бяха приети миналата седмица като задължително условие от Европа, за да получим милиардите от Плана за възстановяване и устойчивост. С тях се увеличава защитата за сигнализиращите и отпада изискването докладваните в сигналите събития да са се случили след 2021 г. Така отпада формалният повод изтъкнат от БНБ, за да откаже да разгледа сигнала на Огнян Ганев. Централната банка трябва да се произнесе и вече няма как да шиканира.

Потенциални свидетели не липсват, като сред тях е и самият бивш акционер Адил Саид Ахмед Ал Шанфари. Според отчетите на Феста холдинг АД в Търговския регистър той е получил едва 978 хил. лв. за акциите си, в които е “вложил” 109 милиона лв. На практика не е получил нищо, както твърди самият той.

Все по-отчетлива става хипотезата, че Ал Шанфари е бил в ролята на сламено лице, а движението на паричните потоци и трансформацията на ДЦК са осъществени от адв. Цветан Цанев, за което е получил изключително щедро възнаграждение, намирисващо на източване на банката и пране на пари. Остава въпросът “кому е изгодно”, а отговорът е все по-очевиден – целият този механизъм по увеличението на капитала на банката с пари на вложителите и последващото пране на пари в особено големи размери е в изгода на основният акционер и действителен собственик на Инвестбанк АД – Петя Иванова Баракова-Славова.

Приложение 1: Придобиване на ДЦК

– През 2011 г.: 3 000 000 EUR XS 0145624432 (BULGARIA), 3 000 000 USD XS0145623624 (BULGARIA), 3 000 000 EUR FR0000570921 (FRANCE), 3 000 000 EUR NL0000102077 (NEDERLAND) и 3 000 000 EUR DE0001135044 (GERMANY), 24 000 000 EUR XS0145624432 (BULGARIA) обща стойност 88 000 000 лева.

  • през ноември 2012 година 32 000 000 EUR DE0001135499 (GERMANY) за 63 500 000 лева
  • през януари 2013 година 6 000 000 EUR DE0001135499 (GERMANY) за 11 800 000 лева
  • през март 2013 година 10 000 000 EUR DE0001137412 (GERMANY) и 10 000 000 EUR NL0010364139 (NEDERLAND) общо за 39 000 000 лева
  • през април 2013 година 6 000 000 EUR FR0011452721 (FRANCE), 4 000 000 EUR NL0010364139 (NEDERLAND) и 4 000 000 EUR DE0001137412 (GERMANY) общо за 27 300 000 лева
  • през май 2013 година 6 000 000 EUR DE0001137412 (GERMANY) за 11 800 000 лева
  • през януари 2014 година 10 000 000 EUR DE0001137420 (GERMANY) за 19 500 000 лева
  • през март 2014 година 8 000 000 USD XS0145623624 (BULGARIA), 3 000 000 EUR DE0001135499 (GERMANY) и 13 000 000 EUR DE0001137446 (GERMANY) общо за 47 800 000 лева.

Приложение 2: Фиктивни замени на ДЦК

През месец октомври 2014 год. 3 000 000 EUR NL0000102077 (NEDERLAND) и 3 000 000 EUR DE0001135044 (GERMANY) и 41 000 000 EUR DE0001135499 (GERMANY) фиктивно се продават, като се заменят чрез фиктивни покупки на 12 855 000 EUR NL0010364139 (NEDERLAND), 6 500 000 EUR DE0001137461 (GERMANY), 13 394 000 EUR DE0001137479 (GERMANY), 11 000 000 EUR FR0011857218 (FRANCE), 4 000 000 EUR DE0001141638 (GERMANY), 9 000 000 EUR NL0010661930 (NEDERLAND), 15 500 000 USD US912828F544 (USA)

През месец декември 2014 година 20 000 000 EUR DE0001137412 (GERMANY) фиктивно се продават, като се заменят чрез фиктивни покупки на 20 419 000 EUR DE0001141703 (GERMANY)

Впоследствие след елиминирането на проблема с големите лихвени плащания, за да няма чести промени в портфейла от чуждестранни ДЦК, фиктивните сделки по замяната им се извършваше само по необходимост в месеца предхождащ падежа или в месеца на падежа на съответната емисия ДЦК и така:

  • През месец юни 2015 година 10 000 000 EUR DE0001137420 (GERMANY) фиктивно се продават, като се заменят чрез фиктивни покупки на 10 000 000 EUR DE0001141711 (GERMANY)
  • През месец ноември 2015 година 6 000 000 EUR FR0011452721 (FRANCE) фиктивно се продават, като се заменят чрез фиктивни покупки на 5 977 000 EUR FR0012634558 (FRANCE)
  • През месец декември 2015 година 8 000 000 EUR DE0001137446 (GERMANY) фиктивно се продават, като се заменят чрез фиктивни покупки на 8 000 000 EUR FR0012557957 (FRANCE)
  • През месец април 2016 година 26 855 000 EUR NL0010364139 (NEDERLAND) фиктивно се продават, като се заменят чрез фиктивни покупки на 14 7111 000 EUR IT0005139099 (ITALY) 12 000 000 и 12 000 000 EUR ES00000128A0 (SPAIN)
  • През месец юни 2016 година 20 419 000 EUR DE0001141703 (GERMANY) и 6 500 000 EUR DE0001137461 (GERMANY) фиктивно се продават, като се заменят чрез фиктивни покупки на 6 423 000 EUR ES00000128B8 (SPAIN) и 20 937 000 EUR IT0005175598 (ITALY)
  • През месец септември 2016 година 13 394 000 EUR DE0001137479 (GERMANY) фиктивно се продават, като се заменят чрез фиктивни покупки на 13 301 000 EUR IT0005175598 (ITALY)
  • През месец ноември 2016 година 11 000 000 EUR FR0011857218 (FRANCE) фиктивно се продават, като се заменят чрез фиктивни покупки на 10 876 000 EUR ES00000128B8 (SPAIN)
  • През месец април 2017 година 4 000 000 EUR DE0001141638 (GERMANY) и 9 000 000 EUR NL0010661930 (NEDERLAND) фиктивно се продават, като се заменят чрез фиктивни покупки на 13 096 000 EUR FR0013219177 (FRANCE)

През месец октомври 2017 година е взето решение да се заменят всички чуждестранни ДЦК с възможно най-дългосрочни такива, поради влизането в сила на разпоредбите на MIFID II от 03.01.2018 г, при което фиктивните замени ще станат почти невъзможни, поради изискванията за публикуване и докладване на всяка сделка, чийто параметри изпращат и се следят от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA):

  • През месец октомври 2017 година 15 500 000 USD US912828F544 (USA) фиктивно се продават, като се заменят чрез фиктивни покупки на 15 600 000 USD US912828X73 (USA)
  • През месец ноември 2017 година 3 000 000 EUR FR0000570921 (FRANCE), 10 000 000 EUR DE0001141711 (GERMANY), 5 977 000 EUR FR0012634558 (FRANCE), 8 000 000 EUR FR0012557957 (FRANCE), 14 711 000 EUR IT0005139099 (ITALY) 12 000 000, 12 000 000 EUR ES00000128A0 (SPAIN), 17 299 000 EUR ES00000128B8 (SPAIN) и 13 096 000 EUR FR0013219177 (FRANCE) фиктивно се продават, като се заменят чрез фиктивни покупки на 3 527 000 EUR FR00013283686 (FRANCE), 10 741 000 EUR ES00000126B2 (SPAIN), 14 136 000 EUR IT0005246340 (ITALY), 13 752 000 EUR FR0012517027 (FRANCE), 9 445 000 EUR DE0001102366 (GERMANY), 17 815 000 EUR ES0000012A89 (SPAIN) и 13 104 000 EUR FR0013286192 (FRANCE).

Приложение 3: Въпроси и отговори от Инвестбанк

Въпроси:

– Как ще коментирате информацията, че с пари на вложителите на Инвестбанк през 2011 г. са били закупени ДЦК, използвани за вдигане на капитала на банката през 2012 г, като впоследствие тези ДЦК и нови такива закупени от банката са обект на фиктивни сделки?

– Извършвани ли са транзакции с въпросните ДКЦ към сметка на Petro Alliance AG, в LLB, Liechtenstein, кога и в какви обеми?

– Извършвани ли са трансфери на ДЦК към сметка на г-н Цветан Петров Цанев – CH3808827821011303978 в HINDUJA BANK, кога и в какви обеми?

– Каква е общата стойност на сделката по прехвърлянето на Феста Холдинг АД от г-н Адил Саид Ахмед Ал Шанфари на 43 627 167 броя обикновени акции от капитала на Инвестбанк АД, като се има предвид, че официално г-н Адил Саид Ахмед Ал Шанфари е инвестирал в Инвестбанк АД 109 210 000, 56 лева (50 000 000,40 + 20 000 000,16 + 39 210 000) като акционер?

– Налична е информация, подкрепена с документи, че г-н Адил Саид Ахмед Ал Шанфари не е инвестирал от свое име цялата сума в акции от капитала на Инвестбанк, а е оперирал с пари на адв. Цветан Цанев. С други думи в банката е имало скрит акционер. Какъв е Вашият коментар?

– Г-н Адил Саид Ахмед Ал Шанфари оспорва прехвърлянето на акциите му към Феста Холдинг АД като незаконно и измамно. Какъв е Вашият коментар?

– Какво става към днешна дата с парите по адвокатската сметка на г-н Цветан Цанев, върху които имаше запор от ДАНС и от съда, заради съмнения за пране на пари от режима на Николас Мадуро? Налични ли са по сметките и в какъв обем?

Отговори:

Бихме искали да Ви уверим, че „Инвестбанк“ АД стриктно спазва всички закони, наредби и регулации, приложими към банковата система на Република България. Ние уважаваме независимата българска журналистика и винаги сме съдействали при провеждане на проверки и разследвания.

Бихме желали да уточним, че съгласно чл. 62 от Закона за кредитните институции и чл. 90 от Закона за пазарите на финансови инструменти, кредитните институции нямат право да разкриват информация относно движения и наличности по банкови сметки, сметки за финансови инструменти или парични средства на клиенти. Поради това сме възпрепятствани да предоставим конкретна информация, свързана с транзакции с ценни книжа или парични средства.

Всички увеличения на капитала на „Инвестбанк“ АД са извършвани при стриктно спазване на действащото законодателство и приложимите процедури и са преминали през необходимите одобрения от съответните надзорни органи. При всяка процедура за увеличение на капитала са представяни документи за произхода на средствата на инвеститорите.

Управлението на средствата на вложителите (включително кредитиране, сделки с ценни книжа и други операции) се осъществява в съответствие с предоставения лиценз на Банката, приложимото българско законодателство и в защита на интересите на клиентите.

Бихме искали също така да подчертаем, че към настоящия момент г-н Шанфари не е акционер в „Инвестбанк“ АД, а адвокат Цанев никога не е бил акционер в Банката.

Петя Славова купи част от Морската градина във Варна за 200 000 лв.

Posted on: февруари 7th, 2021 by МИГ No Comments

Държавата продаде на частник терен от близо декар в Морската градина във Варна. Купувач е фирма на предприемача и банкер Петя Славова.

Теренът от 863 кв. м. в Морската градина е продаден за малко над 200 хил. лева на фирмата на Петя Славова – „ПРОПЪРТИС ПС“, собственик на фирмата „Феста Делфинариум“, която стопанисва делфинариумът.

Областният управител обяви, че цената е определена от вещи лица. В продадения парцел се намирали повечето обслужващи съоръжения към атракциона.

„Целият парцел отдолу е със съоръжения. Фекална помпена станция, разделена на две камери. Утаечен водоем за морска вода, свързан чрез 50-метров тръбопровод с основната сграда. Бетонов резервоар с цистерна“, заяви облястният управител Стоян Пасев.

Според общинския съветник от Демократична България Стела Николова, продажбата на терен в Морската градина е неразумно, неоправдано и крие рискове от бъдещото му застрояване.

„Няма как ние да оставим Делфинариума без нужните му атрибути, но това не означава, че трябва да прехвърляме собствеността на всеки, който пожелае това“, каза пред Би Ти Ви Стела Николова.

Според инвестиционните намерения, представени пред областния управител, на терена трябва да бъде изграден външен басейн за делфини, чрез който делфинариума да покрие европейските изисквания.

Поредната кражба в банката на Петя Славова. Кой ще повярва, че е виртуална любов?

Posted on: декември 2nd, 2019 by МИГ No Comments

Кой ще повярва, че случаят с банковата служителка във Варна е някаква виртуална любов, заради която са откраднати близо 1 милион лева? Точно такава теза представи пред медиите прокуратурата, без да съобщи коя е банката.

Има пенсионери, които хвърлят пари през балкона, но млада жена да праща пари в колети три години? При това работи в банка, където непрекъснато ги инструктират за измами и как да предпазват клиентите от такива опити…

Варненски медии съобщиха това, което прокуратурата отначало премълча – кражбите на 970 хил. лева, източени от сметки на клиенти в продължение на около 3 години, са се случили в клон на „Инвестбанк” в града. Щом е намесена тази банка, това поставя някои по-специални въпроси, които прокуратурата може да не забелязва, като се съди по разпространяваната от нея версия.

В банката на Петя Славова има различни случаи на кражби и измами с пари на клиенти, които се измерват в милиони. Петя Славова в края на 90-те години е била шеф на клона на Международната ортодоксална банка „Св. Никола” във Варна, преди да завземе цялата банка и да я прекръсти на „Инвестбанк”. Тук е работила и започнала бизнеса си с търговия и недвижими имоти.

Първото, което хвърля съмнение,

е, че не може една служителка в отдел „Банкиране на дребно” да краде необезпокоявано три години, да прехвърли толкова пари, без знанието на поне още двама служители в банката и на ръководството. Всяка транзакция, превод, се потвърждава от друг служител, който проверява данните. Дори служителка във фронт офис да си напише сама платежни нареждания и да превежда от нечия сметка на клиент, някой трябва да ги потвърди и да провери данните, иначе транзакциите не могат да се осъществят. Второ, практика в нормалните банки е да се правят седмични ревизии. В тази банка на какъвто и период да ги правят, няма как три години да не се забележат тези кражби.

А служителка да изтегли пари в брой от сметка на клиент и да ги изнесе е абсурд, освен ако не са замесени поне трима други служители – трябва да се представи лична карта, да се подпише документ (има спесимен на подписа на клиента), платежно, касиер да изброи банкноти, които описва в отчет, на касата има и камери, и охрана.
Според съобщеното от прокуратурата, служителката, 38-годишната Невена Йорданова е изпращала парите в брой по куриер, с пощенски пратки, на човек от монтанското село Мокреш. Няма преводи на суми по банкови сметки или пощенски записи, които могат да се проследят. Имало само някои квитанции за колети изпратени по „Еконт”. Тоест, нищо не може да се докаже като суми.

В съобщенията на прокуратурата се казва, че служителката никога не се е виждала с човека, на когото е пращала парите. Запознали се по интернет, той я омаял и подвел, тя му пращала пари, защото бил преследван от лихвари. И това така почти три години, общо източени 970 хил. лева… Въпросния човек Сергей Михайлов отрича да е получавал подобни суми. Парите ги няма, освен следи от разточителен начин на живот, които се забелязват от снимките в социалните мрежи на двамата. Служителката се е снимала на екскурзии в Дубай, Египет, Италия. Това „не покрива” разход от почти 1 милион лева. „Получателят” пък парадира в социалните мрежи с коли и заведения.

Загадките от прокурорските съобщенията са повече. Освен източени пари в суми по 2 хил. до 5 хил. лева от сметките на 30 клиенти, служителката твърди, че е изпратила на въпросния Сергей Михайлов и парите от изтеглени от нея и баща й кредити, и лични спестявания. Тук вече става дума за ненаучна фантастика.

Невена е теглила два банкови кредита- в размер на 9000 и 33 000 лева. Да изтегли такива кредити служителка е възможно само с благословията на началниците. Тя помолила и баща си да изтегли кредит от 12 000 лева, който после бил рефинансиран до 20 000 лева, цитират медиите съобщенията на прокуратурата по случая.

Нека опита някой в пенсионна възраст, в каквато явно е нейният баща, да изтегли кредит от която и да е банка, и да го рефинансира до 20 000 лева, да се види дали въобще е възможно. И всички тези пари Невена ги е прехвърлила от сметка на баща си (тя има пълномощно) в нейна сметка, а впоследствие ги е изтеглила и изпратила като колет чрез „Еконт” на Сергей. Това съобщава прокуратурата.

Това напомня друг случай в „Инвестбанк”.

От сметки на три фирми в „Инвестбанк” бяха източени над 5 млн. долара в продължение на около година през 2009 г. Впоследствие за това беше осъден главният счетоводител на клон централен в София Петър Маринов. Той подписвал бордера, с които парите са източвани от сметките. Парите са превеждани на различни фирми, някои свързани със служители на холдинга на Петя Славова, включително на Маринов и на неговия баща, оттам са превеждани на други фирми.

Самият счетоводител на разпити в ГДБОП и в сигнал до ДАНС, дори и на специална пресконференция в София, е обяснявал, че е действал по нареждане на собственичката на банката Петя Славова. Същото продължаваше да твърди и пред съда. Особеното в случая е, че прокуратурата не провери неговите твърдения. И още по-особено – не проследи пътя на парите. Защото в главния счетоводител са оставали дребни суми от тези транзакции, а милионите са се …изпарили, макар и по банков път. Поне така излиза от работата на прокуратурата. А е достатъчно да проследи къде са отишли тези пари, за да стане ясно всичко. За разлика от сега, тогава парите са превеждани по банков път в повечето случаи, малка част са теглени в брой.

В сегашния случай има една Невена, съседите й в жилищния блок се чудят как такова добро семейство се е забъркало, дъщерята години наред да точи пари от сметки, взимат кредити, тя и баща й. И всичко се изпарява …в брой. И баща й и майка й не се усъмняват три години в действията на дъщеря си, дават й пълномощни, взимат за нея кредити…

Дотук ли ще спре прокуратурата? Ще го пише като телефонна измама и хвърлени от балкона пари? Хвърлени чрез интернет, изпратени по „Еконт”…

Ощетените клиенти, от чиито сметки са източвани сумите, трябва да знаят, че няма да си ги получат без съд – досега тази банка е полагала огромни усилия да не връща парите, откраднати от сметки. И не само тази банка, всички връщат пари само като ги осъдят. А „Инвестбанк“ не връща дори и след това, както ще стане ясно от продължението.

Иван Бакалов, e-vestnik.bg

Банката на Петя Славова клати държавата

Posted on: февруари 21st, 2019 by МИГ No Comments

Инвестбанк” на Петя Славова в рамките на няколко дни се оказа епицентър на два международни скандала с пране на пари и киберизмами.

В София беше арестуван „Вълкът на София” – израелски гражданин, обвиняван в кибер измами, който има офис в столицата и според публикации в чужди издания работи с „Инвестбанк”. Обвинен е, че със схемите си е измамил 100 000 инвеститори и е прибрал над 200 млн. долара. А според някои публикации става дума за над 250 млн. евро. За арестуването на израелеца са си сътрудничили службите на Австрия, Германия и България. Тоест, ако не са били чуждите служби, той е щял да си работи необезпокояван в София.

Ето какво пише в онлайн списанието за финансово разузнаване „Файненшъл телеграм” за случая: „Участващите банки и доставчиците на платежни услуги …доказано са пропуснали да приложат необходимите процедури срещу пране на пари и идентификация на клиентите и това е спомогнало за измамните схеми. По наше мнение българската „Инвестбанк” или датската „Пейвижън” (бел. авт. – глобална финансова мрежа за картови и онлайн разплащания), заедно с другите, трябва да бъдат разглеждани като съ-конспиратори на тези нелегални брокерски схеми и би трябвало да бъдат държани отговорни за щетите на инвеститорите”.

Цитат от сайта „Файненшъл телеграм“, който директно посочва „Инвестбанк“ като съучастник в схемите на Гал Барак.

Обвиненият в измами Гал Барак е въртял от офиса си в София онлайн бизнес с криптовалути и с т. нар. бинарни опции (т. нар. бинарни или двоични опции бяха забранени в Европейския съюз миналата година. Това е вид финансова търговия през интернет, която е по-скоро хазарт – примерно, залагаш 100 долара за курса на някакви акции или цена на суровини, ако цената се вдигне, печелиш около 70% от заложеното, ако падне, губиш заложеното). Защо Гал Барак е избрал да работи с „Инвестбанк” измежду толкова много банки по света и в България, може само да се досещаме.

За този случай в българските медии въобще не стана дума, само два сайта се ограничиха с кратки информации.

Но повече внимание беше обърнато на друг скандал, избухнал по същото време – по сигнал на американски служби стана ясно, че над 140 млн. долара от Венецуела са превеждани в „Инвестбанк” и част от тях са заминали оттук в неопределена посока.

След среща на американския посланик с премиера, главния прокурор и с шефа на ДАНС, Цацаров не назова името на банката. Дори каза, че според досегашните данни тя не е замесена. И въпреки това, както съобщи Цацаров, в банката e блокирана голяма сума от тези милиони. Това очевидно не е вдъхнало доверие на американския посланик, защото после той се срещна и с шефа на БНБ по същия въпрос.

Малко по-късно „Инвестбанк” разпространи съобщение до медиите, с което разкри, че става дума за нея. Според банката всичко било законно, парите не идвали от венецуелски банки, а от европейски. Всъщност е изключено в банката да не са знаели откъде идват парите, независимо, че минават през банки-кореспонденти. В съобщението за медиите дори се пояснява, че парите били за храни, представени били товарителници и т. н. Тоест, в „Инвестбанк” са били съвсем наясно, че това са пари от Венецуела. Като всичко е наред с тия пари, защо впоследствие са ги блокирали?

Групата на арестувания Гал Барак, в сайта „Фаненшъл телеграм“.

Според българските закони почти няма банкова тайна. Банките са длъжни да съобщават за всяка голяма транзакция и съмнения за пране на пари. (Това е подобно и в други страни. Скандалът с Христо Бисеров например избухна, кагото от македонските служби са съобщили на българските, че от сметка на Бисеров в Швейцария са преведени 330 хил. долара в Скопие на фирма на неговия доведен син).
Защо в случая от „Инвестбанк” не са съобщили където трябва, та е трябвало чужди служби и посланици да се намесват? Става дума за огромни за България суми – към 140 млн. долара, а според някои медии става дума за същата сума в евро.

При пране на пари, онзи, който ги изпира, обикновено прибира комисиона между 30% и 50%. С изпиране на пари се занимават най-често банки. Там е възможно да се прави това с големи количества пари. И така „Инвестбанк” излезе с официални оправдания пред медиите за венецуелската афера. Но на запитвания от медиите по другия въпрос – за арестувания израелец, банката засега мълчи.

Сайтът „Биволъ” разкри подробности за адвоката Цветан Цанев, който е открил доверителна сметка в „Инвестбанк”, в която са постъпили милионите. В нея се превеждани парите и са отивали към други банки. За него „Биволъ” разкрива, че бизнес го свързва с члена на надзорния съвет на „Инвестбанк” Димитрийка Андреева, която пък представлява оманския съдружник в банката Адил Ал Шанфари. Той притежава малко над 30% от нея. Толкова притежаваше омански фонд и от КТБ. За Шанфари има вурсии, че е само представител на някого, а не реален съсобственик.

Името на адвоката Цанев, който живее повече по чужбина, е споменавано в различни публикации за афера с каптагон през 90-те години, за връзки с търговия с диаманти от Африка в партньорство с представител на италианската мафия. Свързван е и с фирми, които навремето са придобили „Инвестбанк”.

Адил Ал Шанфари, омански съдружник в „Инвестбанк“ с малко над 30%. Също като с банката КТБ. Снимка: Дарик

Какво става в „Инвестбанк”? Тя беше определена като „гнила ябълка” още през 2006 г. от друг американски посланик – Джон Байърли –в секретна грама на посолството, която изтече в „Уикилийкс”. Тя също така е една от банките с най-лоши резултати на стрес тестовете, които направи БНБ. „Инвестбанк” е и единствената българска банка, в която са влизали два пъти квестори на БНБ да я управляват.

„Инвестбанк”, както е забелязал редовният читател на e-vestnik, е замесена в скандали и кражби, някои от които описани и в други медии през последните години.
По-надолу припомняме част от тях. Те са толкова драстични и доказуеми, че няма нужда от сложни разследвания, прокуратурата просто може да поднови кой знае защо приключените преписки.

Очевидно над банката на Петя Славова има чадър. Тя е третата по обем на държавни пари банка в България. В медиите имаше публикации, че общини на ГЕРБ са ги задължавали да прехвърлят сметките си в тази банка. Тя прилича на по-малък вариант на КТБ, която също беше тъпкана с държавни пари. И очевидно е много нужна на някого по върховете. И може би е щедра като КТБ към когото трябва?

Работата е там, че ако нашите власти не вземат мерки за безобразията в „Инвестбанк”, ще дойде възмездие от чужбина. Скандал след скандал с тази банка сриват авторитета на страната, която и без друго се смята за най-корумпираната в ЕС.

Афери в „Инвестбанк”

– Банката е придобита от Митко Събев и Петя Славова на акционерно събрание през 1998 г., когато те влизат със свои фирми като акционери. През 2002 г. Събев се оттегля и друго акционерно събрание прехвърля собствеността на Славова и нейни фирми. Решенията и на двете акционерни събрания са отменени като противозаконни и в нарушение на устава на акционерното дружество. Това е са постановили с няколко съдебни решения Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд. Отменяни са акционерни събрания и в следващите години като нелегитимни. Въпреки това банката и БНБ не изпълняват съдебните решения и не връщат собствеността й на първоначалните акционери. Квесторите, които вкарва там БНБ през 1998 г., после стават изпълнителни директори на банката.

– През 2010 г. в банката са откраднати над 5 млн. долара от сметки на три фирми на варненския бизнесмен Борислав Манджуков. Парите са внесени в „Инвестбанк” с банков превод от Централна кооперативна банка. Кражбата е доказана с проверки включително на БНБ и с договор между ощетените и ръковоството на банката, че ще им възстановят парите в специална ескроу сметка. Нищо такова не става. През 2014 г. Манджуков е убит. През 2016 г. главният счетоводител на клон централен на „Инвестбанк” Петър Маринов е осъден за кражбите от сметките на фирмите на убития. Пред съда и при следствието, а преди това и при разпити и сигнали до ГДБОП и ДАНС счетоводителят твърди, че всичко е правил със знанието и по искане на Петя Славова. Тези показания остават без последствие.

– През 2015 г. една от фирмите на Манджуков – „Месокомбинат Варна”, чийто директор е неговата майка, осъжда в СГС „Инвестбанк” да й възстанови откраднатите пари. Общо с обезщетенията съдът й присъжда към 9 млн. лева по тогавашния курс. Банката обжалва и на заседанието на Апелативния съд освен адвокатите на двете страни, се явява трети адвокат – Калин Чанков, който казва на съдията, че вече той представлява фирмата „Месокомбинат Варна”. Адвокатът на фирмата протестира и моли да се отложи делото, да се яви лично собственичката. Но съдия Стефан Гроздев отстранява защитника на фирмата „Месокомбинат Варна” и приема за нейн адвокат Калин Чанков. Чанков веднага оттегля иска на месокоомбината към банката. Собственичката подава сигнал в прокуратурата за измама, казва при разпити и очна ставка, че не познава никакъв адвокат Чанков, не му е давала пълномощно, не е искала да подарява на банката спечелените по съдебен ред 9 млн. лева. Преписката срещу Чанков е прекратена.

– През 2015 г. едноличната фирма ДИГ 94 ЕООД осъжда „Инвестбанк” да й изплати 1,19 млн. лева, с които е била ощетена от банката при неправомерни действия. Делото минава и на втора инстанция и отива при съдия изпълнител. Тогава БНБ се намесва в защита на „Инвестбанк”. Но докато банката се опитва да не изплати сумата чрез всевъзможни средства в съда и чрез БНБ, изведнъж тя е изплатена в брой. На кого? Оказва се, че неграмотен събирач на железа ром се е регистрирал в Агенция по вписванията с фалшиви документи като съдружник на едноличния собственик на фирмата ДИГ 94 и като неин съуправител. Същия ден в който го вписват в Агенцията, вечерта в клон на банката в центъра след работно време му е изплатена сумата от 1,19 млн. в брой. Така поне твърди банката – изплатила е сумата, на която е осъдена. На разпити циганинът признава, че пари не е виждал, само се е подписал, а са му обещали за това 1000 лева. Преписката е прекратена, няма осъдени за престъпления.

Иван Бакалов, e-vestnik.bg, в. „Галерия“

Петя Славова се обяви за „невинна“ за милионите на Мадуро

Posted on: февруари 14th, 2019 by МИГ No Comments

Преводите от Венецуела към сметка на адвокат в Инвестбанк са отговаряли на всички изисквания. Това заявиха от самата кредитна институция ден след разразилата се буря покрай обявените от главния прокурор Сотир Цацаров и директора на ДАНС Димитър Георгиев проверки по сигнал от САЩ за нелегални преводи от Petróleos de Venezuela по сметка на адвокат Цветан Цанев. Според информацията на разследващите оттам те са превеждани към сметки в други банки на фиктивни основания.

От Инвестбанк на Петя Славова обаче опровергават частично изявленията на властите, като заявяват, че нямат взаимоотношения с венецуелската държавна петролна компания.

„Средствата по доверителната адвокатска сметка са постъпили у нас законно при изпълнение на всички регулаторни изисквания по Валутния закон, Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), Закона за адвокатурата и спазване на международните санкции, както на ЕС, така и на OFAC“, казват от Инвестбанк. „Специализираното звено в банката извършва постоянен контрол за съответствие на платежните операции на всички наши клиенти на територията на Република България и чужбина“, допълват още оттам.

От това изказване не става категорично ясно, но предвид обемите на сумите (80-140 млн. долара по различни източници) вероятно транзакциите са рапортувани до ДАНС по изискванията на ЗМИП. Това повдига още по-остро въпросът защо българските власти се задействат чак след международен натиск.

Друго солидно разминаване е твърдението на Инвестбанк, че „не са налични транзакции, свързани с Държавната петролна компания на Венецуела (PDVSA – Petróleos de Venezuela, S.A.), каквито твърдения се появиха в медийни публикации и изяви.

Друг любопитен момент в защитната теза на Инвестбанк е, че тя няма и не е имала кореспондентски отношения с венецуелски банки. „Преди средствата да постъпят в Инвестбанк, те са преминали през минимум две банки кореспонденти, тъй като ние нямаме преки кореспондентски отношения с венецуелски банки“, се казва в изявлението на банката.

„Входящите и изходящите преводи по доверителната сметка са обработвани от различни банки от ЕС и САЩ включително, без да има затруднения при тяхното изпълнение. Банките кореспонденти също извършват задължителна проверка по отношение на мерките срещу изпирането на пари и спазването на въведени международни санкции както по отношение на държави, така и по отношение на лица от международни санкционни и забранителни списъци“, казват още от банката.

Засега не е известно разследването да е обхванало и други институции, но твърдението за преминали средства през американски банки със сигурност е интересен нов момент. Не е ясно и дали и доколко сигналът от посланика на САЩ Ерик Рубин не е базиран именно на подадена информация по тази линия.

Адвокат Цветан Цанев, който стои зад отвличането на БАДР, е прал венецуелските пари в Инвестбанк

Posted on: февруари 13th, 2019 by МИГ No Comments

Инвестбанк е банката, през която са минавали парите на Мадуро, за които сигнализираха американските служби. Сметките са на името на адвокат Цветан Цанев, който е замесен в трафик на каптагон през 90-те, бизнес с Коза Ностра с диаманти в Африка и стои зад Булгаргеомин ДЗЗД, отвлякла либийския танкер БАДР. Биволъ потвърди информацията от два независими източника от България и от чужбина.

Цветан Цанев има тесни бизнес връзки с ръководството на Инвестбанк, които отдавна са осветени от Биволъ, но очевидно се ползва с височайши протекции. Знак за това е, че и сега той не е задържан, а главният прокурор Сотир Цацаров се опита да оневини Инвестбанк, която е трябвало да сигнализира на ДАНС за съмнителните сметки.

През 2015 г. Биволъ и OCCRP участваха в мащабно международно разследване на IRPI/ANCIR за бизнеса с диаманти на италианската мафия в Южна Африка и Зимбабве. В него редом с мафиотския бос Антонино Месикати Витале се появяват като “европейски инвеститори” добре известни български лица – трафикантът на каптагон от времената на ДС Цветан Цанев и банкерката от Инвестбанк Димитрийка Андреева, представляваща “омански инвеститор”.

Разследването вдига завесата за връзката между “оманските пари” в Инвестбанк и парите на ПГУ на ДС, откраднати от външнотърговските дружества, прикритие за наркотрафик и трафик на ценности. Мафиотски бизнес с протекцията на престъпната комунистическа държава, който днес логично си намира допирни точки с класическата италианска мафия и корумпирани режими като този на венецуелския диктатор Мадуро.

Тази година идентифицирахме Цветан Цанев и като движещата сила зад Булгаргеомин ДЗЗД, която отвлече танкера БАДР с помощ от действащи полицаи от специалните части и нанесе сериозни репутационни щети на българската държава. Въпреки огромния скандал, Прокуратурата се задоволи да повдигне обвинение на ЧСИ Тотко Колев и игнорира изцяло данните, че Булгаргеомин ДЗЗД е използвала фалшиви документи, за да обсеби танкера.

Петя Славова ще взима хотел „Маринела”?

Posted on: октомври 3rd, 2018 by МИГ No Comments

Вестник „Галерия” пише, че Петя Славова ще взима хотел „Маринела”. Същият хотел, запечатан от данъчни, запориран, защото собственикът му Ветко Арабаджиев участвал в някаква афера, за която още нищо конкретно не се знае, освен че показваха пачки в новините.

Та Петя Славова щяла да му взима хотела… Клюка, а? Писал нещо някакъв вестник…

Така отначало казваха, когато изтече в медиите, че същата Петя Славова ще купи банка „Виктория”. Никой не вярваше, че проблематичната „Инвест банк” ще бъде избрана за купувач – банка, която на стрес тестовете показа от най-лошите резултати. И ред други проблеми с тази банка, за които е писано в медиите.

Но отзад изглежда някой я подпира и това не е само ГЕРБ, който налива от години пари в тази банка чрез герберски общини и държавни фирми. Може ли някой да си представи, че дори сметките на АЕЦ „Козлодуй” бяха вкарани там. И това беше третата по обем на държавни пари банка, след фалиралата КТБ и СИБанк. Сега е втората.

Сега е очевидно, че там са налети някакви капитали, някой наднича отзад. Славова е удобен параван. Зад нея седят други интереси.

Но всичко това иде да покаже, че акциите срещу „милионерите” в момента са рекет с цел преразпределение на активи. Държавен рекет. Държавата мачка, а смачканият продава на когото трябва. На когото му посочат.

Банки и хотели се дават, а не се купуват на пазарен принцип – това е бойкоборисовата демокрация.

Рекетът е казан с думи прости и в седмичния коментар във в. „Галерия” на Тома Биков, една от хрътките на Борисов:
„Милионерите да гледат Арабаджиев и Стайков, но да мислят за себе си”.  Хрътката полайва, да плаши останалите. Ако не слушат, идват Цацаров, полиция, данъчни и ги отстрелват.

Иван Бакалов

КТБ продаде банка „Виктория“ на Инвестбанк

Posted on: април 17th, 2018 by МИГ 1 Comment

Инвестбанк официално е обявена за победител в продължилото повече от година наддаване за ТБ „Виктория“, която е 100% собственост на обявената в несъстоятелност Корпоративна банка. В официалното съобщение по случая пише следното:

„Днес, 16.04.2018 г., Синдикът на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) – КТБ АД (н), сключи с „Инвестбанк“ АД рамков договор за едновременното прехвърляне и получаване на договорената цена на съвкупността от следните финансови активи: 100% от капитала на ТБ „Виктория“ ЕАД и цялостната експозиция на eдноличния собственик на капитала към ТБ „Виктория“ ЕАД. Предстои провеждане на процедура пред Комисията за защита на конкуренцията за разрешаване на предстоящата концентрация. Подписването на договора е в резултат от проведена процедура за продажба на съвкупност от финансови активи по реда на чл.87, ал.5 във връзка с ал.8 и 9 от Закона за банковата несъстоятелност, открита с решение от 29.06.2017 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). В първия етап на процедурата участваха четирима кандидат купувачи, а след извършен дю дилиджънс анализ обвързващи оферти подадоха „Инвестбанк” АД и „Българо-американска кредитна банка“ АД. След проведени преговори, анализ и съпоставка на финансовите параметри на подадените окончателни оферти Синдикът на КТБ АД (н) избра „Инвестбанк“ АД за купувач на продаваната съвкупност от финансови активи. Изборът бе одобрен с решение на Управителния съвет на ФГВБ от 26.03.2018 г. Купувачът е поел задължение за пълно погасяване на експозицията на КТБ АД (н) към ТБ „Виктория“ ЕАД ведно с дължимите лихви към датата на приключване на сделката. Погасените в резултат от оперативната дейност на ТБ „Виктория“ ЕАД краткосрочни и дългосрочни задължения в периода от 2015 г. до датата на подписване на рамковия договор, както и постигнатата цена на продаваната съвкупност от финансови активи осигуряват не само пълно възстановяване на направената от КТБ АД (н) през юни 2014 г. инвестиция под формата на акции и други финансови инструменти, но и формират положителен нетен паричен поток (печалба) в размер на около 2 800 000 лева“.

След като акциите на ТБ Виктория бъдат прехвърлени на новия й собственик – Инвестбанк, се очаква да започнат процедурите по поглъщането на закупената кредитна институция от нейния собственик.

Петя Славова купува банка „Виктория“

Posted on: април 3rd, 2018 by МИГ No Comments

Инвестбанк на Петя Славова е избрана за купувач на ТБ „Виктория“, която се продава от синдиците на фалиралата КТБ, според два източника на „Капитал“. Все още няма официално съобщение за сделката, като в понеделник за нея съобщи и в. „24 часа“, позовавайки се на свои източници. Така почти пет месеца след подаването на обвързващи оферти има окончателен избор, след като през март БНБ даде предварително одобрение и за двата кандидата на финалната права. Освен контролираната от Петя Славова Инвестбанк обвързваща оферта беше подадена от Българо-американската кредитна банка (БАКБ) на Цветелина Бориславова. Изборът е направен от синдиците на КТБ и е одобрен от управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който надзирава дейността на синдиците и процеса на несъстоятелността на КТБ.

Дълго чакан избор

Сделката за най-малката банка на българския пазар се оказа и най-дългата, като тя премина през различни процедури по продажба в последните две години и половина. В началото на 2017 г. дори имаше избран купувач, но БНБ не издаде разрешение на Д банк, тъй като е планирала да я запази като отделна институция, а не да я влее.  При сегашната процедура имаше първоначален интерес от четири желаещи, сред които и компания на Васил Божков, но само Инвестбанк и БАКБ подадоха обвързващи оферти в началото на ноември 2017 г. Сделката е за 100% от капитала на „Виктория“ плюс изплащане на депозита на едноличния й собственик към банката в размер на около 85 млн. лв. В случая е съществено как се предвижда да се структурира като начин и как да се разположи във времето изплащането на депозита към КТБ, тъй като това ще е основният приход от сделката за КТБ и съответно средства от масата на несъстоятелността за удовлетворяване на кредиторите.

На 8 март 2018 г. на свое заседание управителният съвет на БНБ даде предварителни одобрения и на Инвестбанк, и на БАКБ за покупка на „Виктория“. Следваше пряко договаряне от страна на синдиците с двата кандидата по подадените оферти, за да изберат купувач. След одобрението от фонда следва сключване на договор за покупко-продажбата и финално одобрение от надзора на БНБ. По сделката ще трябва да се произнесе и Комисията за защита на конкуренцията.  От съобщението на БНБ в началото на март за предварителното одобрение и на двата кандидата ставаше ясно, че и Инвестбанк, и БАКБ са заявили намерение „за преобразуване на придобиваната банка посредством вливане в съответната банка заявител в шестмесечен срок“.

Банките в числа

Към края на миналата година Инвестбанк е с активи в размер на 1.982 млрд. лв. и е на дванайсто място в сектора. Капиталът й е 181.7 млн. лв., а печалбата й – 229 хил. лв.  Активите на „Виктория“ са за 123 млн. лв., от които почти 47 млн. лв. са по сметки в БНБ, тъй като тя почти няма дейност извън управлението на наследения си портфейл. Собственият й капитал е 31.6 млн. лв., като реално той е най-ценното и при сливане придобиващата банка ще може да подобри собствените си капиталови показатели. Загубата й към края на миналата година е в размер на 5.1 млн. лв. Тя стои на пазара без реална банкова дейност от лятото на 2014 г., след като собственикът й КТБ (която я купи само седмица преди да бъде поставена под специален надзор и повече да не бъде отворена) беше затворена. ТБ „Виктория“ също беше поставена под специален надзор от 22 юни 2014 г. до 22 ноември 2014 г.

През есента на 2014 г. кредитният портфейл на банката беше продаден на части – големи и средни корпоративни клиенти (79.81 млн. лв.), малък бизнес (16.86 млн. лв.), жилищни ипотечни кредити (88.57 млн. лв.), потребителски заеми с ипотека (5.38 млн. лв.), отделно потребителски, овърдрафт и кредитни карти (13.05 млн. лв.). Необслужваните заеми също бяха пакетирани поотделно фирмени (49.06 млн. лв.) и на физически лица (15.17 млн. лв.).

Петя Славова загуби и второто дело срещу e-vestnik

Posted on: септември 20th, 2016 by МИГ No Comments

Софийски градски съд излезе с 20 страници решение по гражданското дело на Петя Славова срещу редактора на e-vestnik Иван Бакалов, в което тя искаше обезщетение от 100 000 лева за нанесени неимуществени вреди. Искът е за поредицата от 8 публикации „Клептокрация” от 2011 г., плюс още две публикации от 2012 и 2014 г.

Славова е заявила иск първоначално за 25 000 лева, за да спести съдебни такси, като е отбелязала, че това е частичен иск от цялата сума 100 000 лв., която ще предяви, след като осъди автора на материалите Иван Бакалов.

Решението на съдията Александър Желязков проследява и цитира всички публикации, в които се описва как Петя Славова и Митко Събев са придобили първоначално банката, и как решенията на тези акционерни събрания са отменени от всички инстанции на съда. После се описват случаите, при които от депозити на фирми в „Инвест банк”, без знанието на титулярите са източени над 5 млн. долара и не са възстановени на фирмите, и т. н.

Решението на съдията отхвърля всички претенции на Славова към описаното в материалите, но й присъжда единствено 1000 лева за употребена от автора обидна квалификация в трета част от поредицата, а именно изразът „Петя и Митко влизат като троянски магарета в Ортодоксалната банка “Св. Никола”. Съдебното решение отказва на Славова и претенциите да бъдат изтрити материалите от сайта e-vestnik.bg.

Авторът на публикациите Иван Бакалов заяви, че уважава решението на съда като справедливо, имал е надежди, че в България все още има правосъдие и те са се оправдали. Но също така той и неговият адвокат Николай Хаджигенов са единодушни, че в името на журналистиката ще обжалват решението в тази му част за обидния израз към Славова, защото той не е квалификация, а сравнение. Квалификация щеше да бъде, ако е нарекъл Славова и Събев магарета, а изразът е влизат в банката „КАТО троянски магарета”. Това е израз от вида „като слон в стъкларски магазин”, „като куц кон” и др. В журналистиката и публицистиката се употребяват сравнения и свободата на словото не може да бъде ограничавана.

Славова беше завела и Наказателно дело от частен характер срещу Иван Бакалов за същите публикации, но Районният съд в София го оправда и излезе с решение, че той не е извършил престъпление. Адвокат беше също Николай Хаджигенов.

Като свидетели на Славова по гражданското дело се явиха дъщеря й, мъжът с когото живее на семейни начала и сегашният изпълнителен директор на банката (който не е работил в банката в определени периоди, които се описват в публикацията). Свидетели на Бакалов бяха бивши служители в „Инвест банк”и „Феста холдинг”. От техните свидетелства пред съдия прокуратурата има основания да започне разследване срещу Славова. В e-vestnik по-нататък ще посочим по-конкретно какво и излязло от съдебните заседания по двете дела.
Съдебните разноски по делата бяха покрити с дарения на читатели на e-vestnik. Славова е завела още 4 дела срещу редактора на e-vestnik, за материалите в които се описват още няколко случая, свързани с „Инвест банк”. На две от тях вече е даден ход.

Единият случай е, когато по време на съдебно заседание в Апелативния съд адвокатът на една от фирмитe, от чиито сметки са източени 2,5 млн. долара, беше изгонен от съдебна зала. Фирмата беше спечелила дело в Градския съд, който й присъди близо 9 млн. лв. обезщетения, лихви и възстановяване на източената сума от банката на Славова. Банката обжалва в Апелативния съд, на съдебното заседание се яви трети адвокат, който представи пълномощно и заяви пред съдията, че вече той представлява фирмата, а нейният адвокат е освободен. Адвокатът на фирмата протестира и моли съдията да отложи делото, защото неговата клиентка не го е освобождавала, свързал се с нея светкавично по телефона, няма такова нещо. Но съдията го отстранява от залата и дава ход на делото. Новият адвокат веднага внася документи, че фирмата се отказва от спечелените в Градския съд 9 млн. лева, тоест подарява на „Инвест банк” на Петя Славова спечелената по съдебен път сума…

Заведени са дела от Славова и за още случаи, свързани с нейната банка, за които ще стане дума по-нататък.
Славова води поредица от дела, за да спре публикациите. От страна на e-vestnik можем да обещаем, че това няма да стане. Ще опишем престъпления, на които прокуратурата не обръща внимание. Неотдавна при публикуването на резултатите от стрес тестовете от БНБ, банката на Славова се оказа една от двете с най-лоши показатели сред българските банки.

След аферата „Инвестбанк“: Промените във фирми само през нотариус

Posted on: август 21st, 2015 by МИГ 1 Comment

Промените в управлението на търговските дружества и тяхната продажбата да се изповядват задължително пред нотариус. Това е една от основните идеи на Министерството на правосъдието за прекратяване на злоупотребите и кражбата на фирми, става ясно от съобщението на институцията.

Реакцията последва оповестяването на аферата „Инвестбанк“, която се е опитала чрез измама да си спести плащането на 1.19 милиона лева на частна фирма. На 13 август собственикът на фирма „ДИГ-94“ Йовчо Кьосев разбира, че във фирмата му е назначен съуправител, който има право да управлява и се разпорежда с фирмата.

„Назначеният“ Васил Славчов Колев бил вписан по партидата в Търговския регистър с протокол менте от „Общо събрание на едноличния собственик“. Протоколът е подписан с видимо различен подпис от този на Йовчо Кьосев. Печатът не е същият, само името на фирмата съвпада.

Кьосев веднага изпраща в Агенцията по вписванията необходимите документи, с които анулира подадените фалшификати и освобождава новоназначения „управител“. Но по закон Агенцията трябва да впише новите обстоятелства за три дни. И Агенцията спазва закона. Не иска да действа веднага, въпреки че ѝ е заявено, че става дума за измама.

Ден по-късно става ясно, че вписаният съуправител, който още не е отписан, е изпратил молба по куриер до частния съдебен изпълнител Ренета Милчева, с която се обяснява, че тя вече няма претенции към „Инвестбанк“, иска да се прекрати изпълнителното дело и „незабавно“ да се вдигне запора върху сметки на банката. Всичко това, защото „Инвестбанк“ „изцяло и доброволно“ е изплатила „по банкова сметка на фирмата сумата от 1 193 122 лв.“ – всичко дължимо, лихви, такси.

Нито на собственика на фирмата, нито на съдия изпълнителя обаче не им е известно да има плащане по никаква сметка на фирмата. Но има молба черно на бяло, в която се казва, че е платено. След като Кьосев подава сигнал до прокуратурата, ГДБОП и СДВР, става ясно, че назначеният съуправител има 14 или 16 регистрации за кражби и други престъпления.

Министерството на правосъдието иска да прекрати тези случаи чрез гаранциите, които дават нотариусите. Целта е промените в управлението да се случват само след нотариална проверка на самоличността на страните (продавач и купувач) чрез системата на ЕСГРАОН, до която имат достъп всички нотариуси в страната. След нотариалната заверка, документите задължително ще се представят пред Търговския регистър.

Успоредно с това Министерството на правосъдието работи и по идеята за надграждане на единния регистър на пълномощните, с цел той да стане по-ефективен. В момента в регистъра не се представят пълномощните, заверени от кметове на общини, капитани на кораби, както и обстоятелства, заявени пред длъжностни лица от дипломатическите представителства на България в чужбина. Промените засягат Търговския закон. Министерството смята новите текстове да бъдат внесени за приемане в Министерския съвет до края на октомври.

Нова грандиозна измама с „Инвестбанк”; Агенцията по вписванията е пробита

Posted on: август 19th, 2015 by МИГ 2 коментара

„Инвестбанк“ се е опитала чрез измама да си спести плащането на 1.19 млн. лв. на фирмата „ДИГ-94“ ЕООД, след като едноличното дружество е осъдило финансовата институция за въпросната сума. Схемата е представена подробно от e-vestnik.bg, който твърди, че плащането към „ДИГ-94“ е потвърдено и на втора инстанция в съда.

Едноличното дружество е собственост на Йовчо Кьосев. Фирмата търгува с горива на едро, до неотдавна е била собственик и на бензиностанция. Допреди 7 години е бил клиент на банката, която неправомерно блокирала пари на фирмата и Кьосев загубил 1 млн. лева капаро по сделка. След няколкогодишни съдебни перипетии „ДИГ-94“ ЕООД осъжда „Инвестбанк“ да ѝ изплати 1 193 322 лв. Банката не ги изплаща доброволно, затова в началото на август е издаден изпълнителен лист и фирмата на Кьосев трябва да си получи парите.

На 13 август обаче собственикът разбира, че по партидата на фирмата му в Търговския регистър към Агенцията по вписванията има промени – назначен е съуправител, който има право да управлява и се разпорежда с фирмата. Йовчо Кьосев е категоричен, че той е едноличен собственик и управител на фирмата и никого не е назначавал за свой съуправител.

Назначеният Васил Славчов Колев бил вписан с протокол менте от „Общо събрание на едноличния собственик“. Протоколът е подписан с видимо различен подпис от този на Йовчо Кьосев. Печатът не е същият, само името на фирмата съвпада.

Кьосев веднага изпраща в Агенцията по вписванията необходимите документи, с които анулира подадените фалшификати и освобождава новоназначения „управител“. Но по закон Агенцията трябва да впише новите обстоятелства за три дни. И Агенцията спазва закона. Не иска да действа веднага, въпреки че ѝ е заявено, че става дума за измама.

Ден по-късно става ясно, че вписаният съуправител е изпратил молба по куриер до частния съдебен изпълнител Ренета Милчева, с която се обяснява, че тя вече няма претенции към „Инвестбанк“, иска да се прекрати изпълнителното дело и „незабавно“ да се вдигне запора върху сметки на банката. Всичко това, защото „Инвестбанк“ „изцяло и доброволно“ е изплатила „по банкова сметка на фирмата сумата от 1 193 122 лв.“ – всичко дължимо, лихви, такси.

Нито на собственика на фирмата, нито на съдия изпълнителя обаче не им е известно да има плащане по никаква сметка на фирмата. Но има молба черно на бяло, в която се казва, че е платено.

След като Кьосев подава сигнал до прокуратурата, ГДБОП и СДВР, става ясно, че назначеният съуправител е има 14 или 16 регистрации за кражби и други престъпления.

В ГДБОП намират в системата „новоназначения управител”, който е с адресна регистрация някъде в кв. „Модерно предградие”. „Видях на екрана един черничък циганин на около 30 години, с характерни черти, никога не съм го виждал. Обясниха ми, че е има 14 или 16 регистрации за кражби и др. престъпления”, обяснява Кьосев. Същото му казали и в СДВР.

Документите, подписани от въпросния Васил Колев, са изключително грамотни юридически, сигурно не са писани от него, а от адвокат.

В момента по партидата на „ДИГ-94“ е вписано, че фирмата се представлява само от управителя Йовчо Кьосев.

В казуса е била замесена и Българска народна банка (БНБ), която също се опитва с писмо до съдия изпълнителя да го убеждава, че не трябва да тегли дължимата от „Инвестбанк“ сума, защото щяла да нанесе „увреда“ на банката, която щяла обжалва.

От e-vestnik.bg са задали въпроси към „Инвестбанк“ във връзка с казуса, но все още няма отговор.

Търси се КОЙ открадна парите от клиентите на „Инвестбанк“

Posted on: май 8th, 2015 by МИГ No Comments

Известната бизнесдама Петя Славова се лекува в Милано от онкологично заболяване. Документ, удостоверяващ това, представи един от адвокатите й по делото, започнало този понеделник – 4 май, в Софийския градски съд, на което тя е призована да се яви в качеството си на свидетел. Съдебното дирене е по повод кражбите на пари от сметките на клиенти на „Инвестбанк“, в която бившата половинка на петролния бос Митко Събев държи над 50% от акциите и е председател на Надзорния съвет.

Става дума за присвоени около 10 млн. лева. От тях около 5 млн. долара са източени от сметките на две фирми, свързани с убития преди година Борислав Манджуков – „Месокомбинат Варна” АД и „Бо Ян 1″ ООД. Напълно незаконното отклоняване на средства от сметки на фирми и физически лица става още през 2009-2010 г. За това свидетелства по време на първото дело бившият главен счетоводител на банката  Петър Маринов.

Неговите показания са подкрепени и от секретарка и някогашна най-близка помощничка на Славова, както и от предишния шеф на сигурността на трезора Светлин Апостолов, който е описал в докладна до Славова кражбите, като същевременно е подал сигнал до компетентните органи. Всъщност още през февруари 2011 г. Маринов дава по същия повод писмени обяснения в ГДБОП. В тях той недвусмислено твърди, че е свидетел на „твърде драстични присвоявания на огромни парични суми от сметките на клиенти на банката чрез насочването им без разрешението или дори знанието на титулярите на сметките към сметки на свързани с Петя Славова търговски дружества и лица”.

Интересното е, че, въпреки събраните безспорни доказателства за извършената кражба, следствието се точи в продължение на няколко години. В крайна сметка през 2014 г. състав на СГС даде ход на делото и след проведеното дирене постанови, че „източването” на средствата от депозитната сметка (9 млн. лева на „Месокомбинат Варна” АД) е ставало по несъмнен начин и че всички доводи на ответника „против” се явяват абсурдни. Припомняме, че през февруари тази година магистратите разпоредиха „Инвестбанк” да възстанови незабавно на „Месокомбинат Варна” АД близо 2,5 млн. долара, плюс лихвите, плюс обезщетение в размер на 1,4 млн. евро, плюс съдебни разноски.

Банката обаче обжалва решението пред Софийския апелативен съд, който проведе заседание по казуса за 30 март 2015 г. В залата се яви адвокатът на „Месокомбинат Варна” АД Веселин Драмов, но с него влезе и колегата му Калин Чанков, който представи пред съдиите пълномощно и други документи, че вече той представлява ищеца. Но майката на убития Борислав Манджуков – Евгения, която след смъртта на сина си управлява неговите фирми, включително и „Месокомбинат Варна” АД, отрича в разговор с Драмов да е упълномощавала Чанков и дори твърди, че даже не го е виждала.

Затова е внесено искане да бъде извършена експертиза на подписа под представеното пълномощно. Председателят на състава  Стефан Гроздев, заместник шеф на САС и временно изпълняващ длъжността председател на институцията, обаче го отклонява и дава ход на делото. Веднага след това Чанков представя на вниманието му решение на съвета на директорите на „Месокомбинат Варна“ АД за отказ от иска. С което делото скоропостижно приключва и откраднатите пари стават вече законна собственост на „Инвестбанк“ и респективно на Петя Славова.

След тази нагла измама, на Евгения Манджукова не й остава нищо друго, освен да подаде жалба до главния прокурор Сотир Цацаров. По нея отговор все още няма. Що се отнася до заседанието на 4 май, на което Славова не се яви поради (истински или не) медицински причини, то делото за кражбите се води срещу главния счетоводител Петър Маринов и бившия директор на „Инвестбанк“ Владимир Владимиров, сред като наблюдаващият го по времето на започването на съдебното производство прокурор – небезизвестният Роман Василев, прекрати преписката срещу бившата половинка на Митко Събев. Понастоящем тя е викана в съда само като свидетел, отървавайки кожата си като обвиняема за наглите престъпления с източването на поверените на банката сметки, оправдавайки се, че случилото се било ставало без нейно знание!

Но човек се пита – само съдебната система ли носи вината за корупцията и ширещите се в държавата кражби и беззакония? Защото подобни примери съвсем не са малко. Един от тях, при това отново пряко свързан и с „Инвестбанк“, и със самата Петя Славова, засяга сагата с Международна ортодоксална банка „Свети Никола“. Финансовата институция, ръководена от Цветан Начев, започва дейността си през декември 1994 г. Най-големите акционери в нея са Руската патриаршия, Българската православна църква, Арменската апостолическа църква, както и Гръцката патриаршия. През 1996 г. обаче банката изпитва проблеми със своята ликвидност и по настояване на един от по-малките като участие, но не и като влияние, акционери в нея – небезизвестния ген. Любен Гоцев, Начев се среща с Петя Славова и Митко Събев.

Така се стига до договорката тяхната фирма „Феста“ за отпусне 80 млн. лв. краткосрочен стабилизиращ кредит на банката. Оказва се обаче, че той не може да бъде върнат и през пролетта на следващата година, поради липсата на друга възможност, задължението е изчистено с предоставяне на акции на Международна ортодоксална банка на Славова, Събев, „Феста“ и „Юкос петролеум“. Година по-късно новите акционери вече са завладели банката, сменяйки първоначално името й на „Нефтинвестбанк”, а впоследствие – на „Инвестбанк“, което е валидно и до днес.

Цветан Начев започва да води дела срещу тази нагла кражба, като печели всичките, включително и във Върховния касационен съд, и поне на хартия банката си остава негова. Но след влизането му със съдебно решение в управлението й, БНБ незабавно му праща квестори с безумния мотив, че това се прави, защото националната банкова институция нямала друг начин „да се пребори с влязло в сила съдебно решение“! Така по схема, твърде сходна на тази с КТБ, банката му е отнета – този път завинаги, а главен акционер в нея изведнъж се оказва Петя Славова.

„Когато се научи държавата ни да привежда в изпълнение съдебните актове, тогава ще мислим какво да реформираме и на съда“, коментира по този повод основателят на Международна ортодоксална банка Цветан Начев. И още нещо казва той, касаещо вече съвсем новата история на банката: „После, четейки материали от пресата, разбирам, че следват поредица от скандали с откраднатите пари от сметките на клиенти и редица други незаконни действия.

Така че имам всички основания да се страхувам, че убийството на Боби Манджуков не е, както някои медии се опитват да го припишат на някоя любовница или любовник, които са му били сърдити за две прахчета „бяло“. Логично е то да е точно защото е дошло време не просто да се възстановят откраднатите му пари, но и да си понесат отговорността хората, които му пречеха да си ги върне.“

Друг скандал избухва, когато Петя Славова купува хотел „Константин палас“ в Боровец от вдовицата на убития в Амстердам наркотрафикат Косьо Самоковеца – Ангелинка. Тя е разследвана, предстои да й се наложи запор върху имуществото. Случайно или не обаче, преди прокуратурата да щракне капанчето, госпожата продава хотела на Петя Славова. Много шум се вдигна и със закупените от Славова 20 дка земя  – не къде да е, а във включения в списъка със световно културно наследство на ЮНЕСКО „Старинен град Несебър“. Там наглата дама възнамеряваше да прави делфинариум. След дълги усуквания и увъртания години по-късно местната община наброи на Славова няколко милиона лева, за да се откаже тя от имота.

Преди време Иво Недялков, известен като създател на фалиралата „Ийст Уест интернешънъл груп”, в едно телевизионно интервю разказа как навремето Андрей Луканов рекъл на такива като него винаги верни на партията момчета: „Другари, назначавам ви за милионери.“ Някогашният министър-председател отдавна се пресели на оня свят. Но назначаването на милионери у нас си остана и след него.

„Инвест банк“ осъдена да връща близо 9 млн. лв. на майката на убития Манджуков

Posted on: февруари 23rd, 2015 by МИГ No Comments

Софийски градски съд е осъдил “Инвест банк” на Петя Славова да върне източените от сметката на фирма “Месокомбинат Варна” АД близо 2,5 млн. долара, плюс лихвите, плюс обезщетение в размер на 1,4 млн. евро, плюс съдебни разноски от 715 хил. лв.

Общата сума, която банката на Петя Славова има да връща на окраденото дружество е към 8,9 млн. лева по сегашния курс на валутата, съобщи e-vestnik.bg.

Решението на Софийски градски съд, търговско отделение, по дело 6028/2012 г. доказва, че от сметката на фирма “Месокомбинат Варна” АД вътре в банката са източени близо 2,5 млн. долара и тя трябва да ги върне на окрадената фирма, плюс лихви, обезщетение и съдебни разноски.

“Месокомбинат Варна” АД е дружество, управлявано от майката на убития варненски бизнесмен Борислав Манджуков. Три фирми, свързани с него, превеждат общо над 5 млн. долара на депозити в “Инвест банк” на Петя Славова през 2009 г. и скоро след това установяват, че парите им са изчезнали от сметките.

Окрадените фирми отправят нотариални покани да им възстановят парите, но безрезултатно, пишат до всички инстанции, включително БНБ, преговарят с банката, подписват нов  договор, с който тя се задължава да им възстанови парите, но това не става.

Едва сега, с това решение на съда, едната от фирмите – “Месокомбинат Варна” АД успява да докаже, че “Инвест банк” са им отнели неправомерно парите и са им нанесли щети. Междувременно обаче бизнесменът Борислав Манджуков е убит през март 2014 г. в София.

По предварителна информация банката вероятно е обжалвала присъдата в Апелативния съд. Но доводите й пред съда са толкова абсурдни, че съдията ги е отбелязал в съдебното решение: “…По такъв несъмнен начин се установява „източването” на средствата от депозитната сметка, че всички доводи на ответника „против” се явяват абсурдни…”

“Инвест банк” на Петя Славова оспорва в съда всичко възможно. Банката оспорва съществуването на договор за депозит. Оспорва правото на главния си счетоводител Петър Маринов да сключва от името на банката такъв договор.

След като парите по депозита са източени, банката твърди, че не е извършвала неправомерни разпореждания по сметката на ищеца, а той сам с електронно банкиране си е изтеглил парите. Но такива действия се регистрират в банковата система и се знае с точност кой, кога и как е изтеглил парите. Това се установява и с вътрешен одит, и с проверка на БНБ. С банкови бордера и подпис на главния счетоводител парите са източени от сметката. Титулярът на сметката не е извършвал никакво интернет банкиране и превод на суми.

Банката оспорва също, че представител на фирмата е внесъл на три пъти в брой допълнителни по-малки суми по сметката (отначало основната сума над 2 млн. долара е преведена в “Инвест банк” от Централна кооперативна банка).

Читателят може да получи умопомрачение от всички обстоятелства, оспорвани от банката и от това как реално са източвани парите от сметката на фирмата.

Главният счетоводител Петър Маринов през февруари 2012 г. даде пресконференция и обясни как са източвани сметки на клиенти “по нареждане на Петя Славова”. Срещу Петър Маринов има прокурорско производство (тъй като неговият подпис стои под документите, източващи сметките на клиенти на банката), но не и срещу Петя Славова, допълва изданието.