„В навечерието на преговорите за влизане на Северна Македония в Европейския съюз, българските власти решиха да разяснят на Европа, че македонският народ и език не съществуват. Според София, всичко това е мъгла и тоталитарно комунистическо наследство. Действително ли е така и какво отношение към това може да има българският „майдан“, чиято жертва може да стане старият враг на Русия.

Бойко Борисов е национал-консерватор, русофоб и абсолютно проамериканска фигура, с чиито усилия бяха погребани руските проекти „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. А протестиращите са подкрепени от социалистите, по стара памет ориентирани към сътрудничество с Москва, и президента на България Румен Радев, който с известен аванс е определян като проруски политик. Борисов обаче от известно време има и отвратителен имидж в ЕС.

Европейските медии сравняват правителството му с мафиотски клан и прогнозират съкрушително поражение за управляващата партия ГЕРБ на изборите, насрочени за пролетта. А докато все още има време до тях, Борисов се опитва да направи поне нещо: например да върне на своя страна националистите, преминали в опозиция въпреки предишните споразумения. Така се роди меморандум, изпратен до европейските столици, в който София обяснява позицията си по македонския въпрос: няма македонци, няма и македонски език, така че българите, живеещи в Северна Македония, трябва да „скъсат с идеологическото наследство на комунистическа Югославия“, преди да се присъединят към ЕС. Бойко няма сърце да блокира процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС, защото не заради него тази страна беше удряна през колената и принудена да промени името си. Да не говорим за факта, че основният глас срещу разширяването на Европейския съюз на Балканите сега принадлежи на френския президент Еманюел Макрон – той го прави по свои причини и едва ли се интересува от мнението на българите. Отричайки правото на съществуване на цял народ, Борисов иска да се представи като защитник на българското историческо наследство от македонските „мародери“. От негова гледна точка, по този начин така той ще прилича по-малко на мафиот пред избирателите, но от гледна точка на македонците, сега той напомня именно на мафиот.“ Това пише руското официозно издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса от агенция „Фокус“.

Българско-македонският въпрос до голяма степен прилича на руско-украинския, заради което руснакът лесно може да се постави на мястото на „братушките“.

Но, ако трябва да преценяваме по съвест, в този конфликт не трябва да подкрепяме тях.

„Вече ни откраднаха всичко“

Съвременна България е чумавият ъгъл на ЕС. Най-бедната държава (румънците използваха удачно брюкселските пари и се откъснаха напред), най-корумпираната (в републиката вече трети месец продължават протестите срещу срастването на правителството с олигархията) и с най-лошият в ЕС индекс на свободата на медиите (пресата е контролирана от същите олигарси). Като цяло не е забавно да си българин. Но някога и те са били атове: още през 632 година хан Кубрат обединява разпръснатите племена и създава Велика България.

С други думи, България е една от най-старите държави в Европа, която съществува и до наши дни, което те помнят прекрасно и шумно претендират за историческото си величие.

За младата, малка, проблемна и бедна, дори по българските стандарти, Северна Македония е трудно да претендира за историческо величие, но тя искрено се опитва. Това се вижда много добре в столицата – Скопие. За първи път се споменава в източниците от I в. от новата ера, но почти никой и почти никога не е разглеждал този дълбоко провинциален град като възможна столица на независима държава, особено след земетресението през 1963 г., унищожило 75% от сградите му.

Въпреки това тя става държавна столица и Македония е единствената република, която напуска СФРЮ без война. Сега този град е изпъстрен със стотици паметници на „великите македонци“ – и поради това той силно прилича на бюфет на стара дама, колекционираща събиращи прах ненужни предмети.

В самия център са статуите на Александър Велики и баща му Филип II, тоест историческите претенции на македонците се простират дори до голямата древна империя, чието население няма нищо общо със славяните. Поради това гърците, които не искаха да споделят собственото си наследство, дълго време водеха спорове с македонците: по-специално те блокираха пътя на Скопие към ЕС и НАТО.

Македонците взеха назаем от българите не по-малко, а в известен смисъл и много повече. Концепцията „македонизъм“, изповядвана от правителството, обявява македонския първи славянски държавен език, имайки предвид държавата на българския цар Самуил. В същото време на България всъщност се отрича ролята на „люлката на славянската култура“, тъй като изобретателят на кирилицата, ученикът на Кирил и Методий Климент Охридски, е живял в град Охрид – туристическа перла в югозападната част на съвременна Македония. Разбира се, той също е обявен за македонец, въпреки че принадлежи към Първото българско царство.

Наблюдаваме нещо подобно при нашите съседи, където древните укри са изкопали Черно море, приравняват Киевска Рус към Украйна, а руските исторически фигури от кралицата на Франция Анна Руска до самолетостроителя Игор Сикорски са записани като украинци.

В Русия това дразни мнозина, а българите са толкова вбесени, че е страшно да ги гледаш на исторически конференции. От гледна точка на „братушките“, не съществуват никакви македонци (а има само развалени, въведени в изкушение българи), както не съществува и македонски език – който е един от трите варианта на българския.

Съвременната славянска държавност със столица в Скопие в българска София е обвинена в най-добрия случай в паразитиране върху националната история и култура, в най-лошия – в етноцида на българското население, който вече преминава в престъпление срещу човечеството.

Впрочем българите имат подобни претенции към Русия, както е писал по-рано за това вестник „Взгляд“.  А най-обичаната теза на българските радикали е, че цялата македонска нация с всичките й атрибути е измислена от комунистическата диктатура. И наистина има малко истина в това.

Под знамената на УПА (Украинската бунтовническа армия)

Първите разговори за съществуването на уникален славянски македонски народ, отделен от българите, възниква сред местната интелигенция през втората половина на XIX век. В самото начало на XX век филологът, историк и политик Кръсте Мисирков създава македонския литературен език. Но до началото на Втората световна война преобладаващото мнозинство от славяните, населявали днешна Северна Македония, се наричат или българи, или просто славяни, без излишни украшения.

Двама от трима македонски славяни са били неграмотни, а съседна България, не бог знае колко богата държава, е била възприемана от тях като земя на реда, просперитета и благоденствието. Следователно българската окупация е приета от мнозина с радост, тъй като тогавашният глава на държавата агресор е цар Борис III – популярна личност на Балканите, почти легендарна и обичана от обикновените хора.

Възвръщането на Македония, както и на някои сръбски и гръцки земи към България е част от националната идея, което в крайна сметка води страната до съюз с Хитлер. Борис III многократно се среща с фюрера, но не е поклонник на неговите идеи, освен това е принуден да вземе предвид русофилските настроения сред хората и част от елита.

В резултат на това София беше част от фашисткия блок, но полагайки минимални усилия за него. Например, тя не изпраща войници на Източния фронт и не се намесва във войната между Германия и Гърция и Югославия. По-точно, тя не се намесва, докато Белград и Атина се предават, след което българските войски бързо заемат интересуващите ги земи.

В българската историография това се представя като „освобождение“, което има известна логика: ако Македония не беше окупирана от българите, тя щеше да бъде окупирана от германците. По същия начин СССР обосновава отнемането на Западна Украйна и Западен Беларус от Полша: те казват, ние сме свои – и ги вземаме под наша защита.

Гърците изобщо не бяха успокоени от това, а македонците бяха като цяло доволни. Вярно, това продължи само няколко месеца, след което на главата на българите, за тяхна огромна изненада, се стовари тоягата на народната война – и вчерашните „братушки-освободители“ изведнъж станаха за македонците синоним на всичко най-лошо.

В София срамежливо приписват промяната в македонските настроения на смъртта на популярния цар Борис, но до голяма степен работата изобщо не е в това.

Първо, Македония е залята от български чиновници – арогантни и корумпирани. Те се отнасяха към местното население с арогантност и бързо го обърнаха срещу себе си.

На второ място, проведено е насилствено побългаряване: по-специално всички училища бяха незабавно прехвърлени към нормата на българския език, същото се отнасяше за всички приемни места и за всичко македонско започнаха да срамят и дори да наказват. Старите хора не можеха да издържат на такава намеса в личния живот и в републиката закипява партизанска дейност.

Що се касае до комунистите на Тито, залогът на национално ориентираните македонци в противовес на българските хитлеристки съюзници е напълно логичен и нещо повече – привичен (точно по същия начин в щаба на Йосип Борз Тито измислят отделна нация на бошняците). Недоволните от българските грубиянщини славяни застават в основата на новата власт на републиката.

Интересното е, че Германия също имаше отделен македонски проект. Нацисткият режим не одобрява включването на Македония в България (протекторатът на София над тези земи се разглежда като временен) и си сътрудничи с ВМРО – Вътрешно-македонска революционна организация, тоест македонските националисти. Първоначално те подкрепяха българите, след това като останалите македонци се разочароваха от тях и през септември 1944 г. провъзгласиха Независимата република Македония (НРМ), която съществува два месеца. За Хитлер тя беше лост за влияние върху София, така че последната да не посмее да напусне нацисткия блок и да премине на страната на съюзниците.

Между другото, знамето на ВМРО и НРП е напълно идентично със знамето на УПА – Украинската въстаническа армия.

Тук свършва приликата с Украйна. Република Македония с македонски държавен език наистина е проект на комунистите, но проектът е предимно антинацистки. А самите българи са си виновни, че е и антибългарски.

Последното убежище на негодяя

През юли 2020 г. няколко активисти, водени от бившия министър на правосъдието Христо Иванов, направиха десант на плаж в Бургас. Те бяха бързо изведени оттам от охраната, която нямаше право да е там – земята беше държавна собственост. Така експедицията изпълни мисията си: Иванов искаше да провери дали „обикновените българи“ могат да си почиват на плажа, ако там има и резиденция на Ахмед Доган, бизнесмен и политик от турски произход, който е наричан „сивият кардинал“ на българското правителство, управляващ страната съвместно с премиера Бойко Борисов и медийния магнат Делян Пеевски.

Тези събития станаха повод за многобройни протести, в които взеха участие до 400 хиляди граждани (така пише „Взгляд“ – бел. „Фокус“) на страната. Митингите продължават и до днес, с искане за оставката на Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Според опозицията заедно с Доган и Пеевски те са образували криминална клика и са потопили страната в корупционно блато.

В началото на есента протестиращите дори се опитаха да щурмуват сградата на парламента, в резултат на което десетки хора бяха ранени, а стотици бяха арестувани. Тоест, това е Майдан. В Русия не обичат майданите, но тук трябва да се гледа не общият фон, а детайлите.

Бойко Борисов е национал-консерватор, русофоб и абсолютно проамериканска фигура, с чиито усилия бяха погребани руските проекти „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. А протестиращите са подкрепени от социалистите, по стара памет ориентирани към сътрудничество с Москва, и президента на България Румен Радев, който с известен аванс е определян като проруски политик.

Борисов обаче от известно време има и отвратителен имидж в ЕС. Европейските медии сравняват правителството му с мафиотски клан и прогнозират съкрушително поражение за управляващата партия ГЕРБ на изборите, насрочени за пролетта.

А докато все още има време до тях, Борисов се опитва да направи поне нещо: например да върне на своя страна националистите, преминали в опозиция въпреки предишните споразумения. Така се роди меморандум, изпратен до европейските столици, в който София обяснява позицията си по македонския въпрос: няма македонци, няма и македонски език, така че българите, живеещи в Северна Македония, трябва да „скъсат с идеологическото наследство на комунистическа Югославия“, преди да се присъединят към ЕС.

Това е чиста проба пиар акция. Бойко няма сърце да блокира процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС, защото не заради него тази страна беше удряна през колената и принудена да промени името си.  Да не говорим за факта, че основният глас срещу разширяването на Европейския съюз на Балканите сега принадлежи на френския президент Еманюел Макрон – той го прави по свои причини и едва ли се интересува от мнението на българите.

Отричайки правото на съществуване на цял народ, Борисов иска да се представи като защитник на българското историческо наследство от македонските „мародери“. От негова гледна точка, по този начин така той ще прилича по-малко на мафиот пред избирателите, но от гледна точка на македонците, сега той напомня именно на мафиот.