Боговете сигурно са полудели! Двама политици се карат, цепят една партия, обръщат държавата с краката нагоре, на посолствата досаждат и вече седмица никой не се сеща да каже, че мястото и на двамата отдавна не е в политиката или в обществения живот въобще, а единствено при бай Ставри*! Че самото им присъствие в публичността е най-ярката диагноза за отсъствие на елементарна нормалност у нас! Нещо повече – разни наивници от публиката имат глупостта да бъдат агитка: „Тоз’ е добре да победи!“, „Не, другият!“, „Този играе пет хода напред“, „Оня държи всичко“…

За Ахмед Доган и Делян Пеевски иде реч, разбира се. Поради задкулисието в държавата и в частност ДПС (други характеристики на ненормалността) точната причина за раздора е тайна. Но и без тя да се знае

филмът е омерзителен

Иде реч за скандал между двама олигарси, два корупционни символа, двама политици, заради които България е в унизително за цивилизована страна положение. Благодарение на тях ДПС се превърна във феодална корпорация. Бизнес клиентела, търговия с влияние, обръчи от фирми, обвързване на властта с икономиката, подставени лица, изземване, разграждане, задушаване, стимулиране на кариерното развитие на посредствени блюдолизци, пипала в съда, в прокуратурата – всички тези процеси и състояния провождаха през годините ДПС, Доган, Пеевски. Пренасяха метастазите в управленското тяло, създаваха държава в държавата – докато в същото време

електоратът им, държан на каишка

чрез псевдозаплахи за етнически тормоз, мизерстваше. И сега, при тази война между две от най-мрачните фигури на прехода, има журналисти и наблюдатели, които се възхищават от „шахматните ходове“ на единия, или пък стискат палци на другия, понеже бил „евроатлантик“. Даже благодарности валят от организациите на ДПС в страната, като адресатът е предимно „бащата и създателят на ДПС д-р Доган“. Що за чудо е всичко това? На този прочут обитател на двореца в Росенец, строител на никога неотворилия замък забавачница в Дръндар,

хидролог милионер от Цанков камък, тецопритежател,

раздаващ порциите в държавата (признание на самия Доган от 2009 г.)…  – на него ли благодарят тия хора!? Или пък е за възхищение медийният, банков, търговски, тютюнев или кой знае още какъв „магнат“ Пеевски, съсипал всичко, до което се е докопал, наказан за корупция от САЩ по закона „Магнитски“!?

Трябва да е ясно – няма добър в тази история. Липсва не само нормалност, но и елементарна почтеност. Няма го обикновеният човек,

липсва редовият български турчин

Има сблъсък на два политико-икономически търбуха, нищо друго. А ДПС по хоризонтала и вертикала стана за смях. Тия дни 17-те верни на Доган депутати ударно творят „разкрития“, че Пеевски управлявал еднолично. А даже и с подписи върху празна бланка бил избран за председател на парламентарната група. И чак сега ли се светнаха? Кой ги е карал да се подписват? Трябваше търбусите да се скарат, за да потекат тия откровения. Не ръкопляскаха ли всички те на крака на Пеевски довчера? Не,

това не е просто смях, това е и унижение!

Естествено, с всичко това стигаме до базисния факт, че именно Доган, в политически и икономически план, роди Пеевски – бере си гайлето. Лошото е, че поради гореописаните метастази и свързаност, гайлето го бере цялата държава.

Всъщност, налице са наистина едни много особени баща и син. Имат си специфични нравствено-личностни ценности. Какви са те на бащата, иначе изтъкнат философ, може да съдим по пищността на сградите на Росенец и в Дръндар, по стотиците разпищолени гуляи и мохабети, раздал за близки хора – чиста ориенталщина. А, синът, видно от многобройни примери, включително настоящия скандал, вместо повече интелигентен, е повече агресивен, груб, безпардонен. Тоест отвсякъде имаме качества, напълно противоположни на нормалността, почтеността.

Но сегашният екшън парадоксално ражда и нещо добро –

България има късмет, че Пеевски не се оказа рафиниран,

обигран и достатъчно хитър. Научен всичко да получава наготово, явно е изгубил представа за реалността, докъде са му силите. Ако беше поне малко по-рационален, елегантен, обигран, при така добре изградените от него политико-икономически мрежи, щеше да разкаже играта на държавата не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Сега – всуе. Във вътрешнопартиен план Пеевски просто трябваше търпеливо да чака край реката… А се докара дотам да моли напразно за среща Доган, да се оправдава като ученик: „Другарко, не съм пращал писма до посолствата!“. Доган пък не бърза, дава го явяш-яваш. С една дума, не се знае кой ще спечели мача, ама че Пеевски няма да е победител, е повече от ясно.

Ленин и Сталин, еничарите и турската власт… – фолклорът ражда много исторически паралели за случващото се в ДПС. Но най-важното остава – че ако бяхме нормална държава, и двамата главни герои в сюжета отдавна щяха да се при бай Ставри. И никакви опити за тяхното препиране чрез допускането им във властта в името на „големи“ цели нямаше да се правят.

–

*„Мирише ми на командировка в Софийския централен затвор. От мен един съвет – килия 216, втория етаж, южното крило. При бай Ставри, познавам го лично. Човекът е строг, но справедлив” – реплика от легендарния филм „Опасен чар“ с Тодор Колев.

Николай Иванов, Сега

Анализът е препубликуван от “Дойче веле”.

ДПС отвори нова страница в българската политика – лидерът му Делян Пеевски, който държи да е председател, а не съпредседател на Движението, написа любовно писмо на почетния му председател Ахмед Доган. Синовна обич и уважение, съчетани с клетви за вярност, са смисълът на дългичкия текст. А където има любов, има и омраза – в случая с г-н Пеевски тя е насочена към “дерибеите” в Движението, които бяха открити от него и съмишлениците му в последните дни. Един безспорен “дерибей” бе посочен в лицето на Рамадан Аталай, макар че не стана ясно с какво той е заслужил това нелицеприятно етикетиране.

Политика на любовта и омразата

Като цяло, политиката на любовта и омразата в България може да се обобщи по следния начин:

– Ахмед Доган и Делян Пеевски се обичат, но не могат да се понасят и си говорят с публични писма и посредници;

– Бойко Борисов и Делян Пеевски не се виждат официално, но изглежда се обичат по своему, дори когато се карат;

– ГЕРБ и “Продължаваме промяната” – “Демократична България” (ПП-ДБ) се мразят искрено и безрезервно, но ГЕРБ искат да управляват само заедно;

– “Има такъв народ” (ИТН) са мразени от всички (с основание), а те мразят най-много “Продължаваме промяната” – “Демократична България”. Но като цяло ИТН са добри в капитализиране на омразата, особено тази към ПП-ДБ;

– “Възраждане” уж мразят ГЕРБ и ДПС, но обичат да им угаждат. Най-искрено те мразят ПП-ДБ, които им отвръщат абсолютно реципрочно. Но Костадинов въпреки това иска да управлява с “Продължаваме промяната” – “Демократична България” в коалиция Анти-ГЕРБ/ДПС;

– БСП в момента мрази основно Калоян Методиев;

– При “Величие” и любовта, и омразата са велики, но необясними.

И с просто око се вижда, че в ДПС има дълбоко напрежение и дори разделение между Делян Пеевски и Ахмед Доган. Единственото, което не е известно, е каква е причината за тази нелюбов. Конкретният повод, по който нещата се взривиха, беше гласуването на кабинета на ГЕРБ: Доган даде инструкции да се гласува “против”, а Делян Пеевски беше категорично “за”. По същото време течаха и неразбираеми с публични аргументи процеси на разделение във “Величие”, които оставиха съмнение, че достатъчно депутати от тази формация са били убедени по един или друг начин да подкрепят правителството на ГЕРБ.

Интересното в случая е, че Бойко Борисов и ГЕРБ са били просто инструменти в плана на г-н Пеевски да състави правителство на България. Именно инструменталната подчиненост на ГЕРБ всъщност е превърнала намесата на д-р Ахмед Доган в последна преграда между Пеевски и официалното управление на страната. Ако планът на Пеевски беше успял, правителството на ГЕРБ щеше да зависи както от гласовете на ДПС, така и от способностите на Пеевски да убеждава депутатите от “Величие” и други като тях. Тоест номинално щеше да управлява ГЕРБ, а реално конците щеше да дърпа г-н Пеевски.

Няколко хипотези

Основният въпрос е защо г-н Доган провали плана на г-н Пеевски, след като отношенията между двамата бяха определени от Хамид Хамид като “повече от между баща и син”. По този въпрос журналистите в България трябва да питат безкомпромисно замесените лица, докато не получат внятен отговор. Защото засега такъв няма. Ето няколко хипотези:

– Ахмед Доган се е уплашил от прекомерните амбиции на г-н Пеевски, които ще превърнат ДПС в нещо като основен фактор в управлението на страната. Заради репутацията на г-н Пеевски, списъка “Магнитски” и т.н. това би било взривоопасно и би могло да докара нов период на сериозна стигматизация на Движението и изолацията му от официалната власт;

– Доган е бил вбесен от това, че Пеевски използва собствените си методи срещу него самия и неговите хора в ДПС. Медийни атаки, съчетани с действия на полиция и прокуратура, са запазената марка на г-н Пеевски. Но досега тези хватки не бяха прилагани срещу “врага с партиен билет”, особено ако той се казва Ахмед Доган. Между другото, любовното писмо на Пеевски към Доган не решава въпроса с размахването на бухалките: атаката срещу “дерибеите” е всъщност и заплаха, че Пеевски ще продължи да използва медиите спрямо съпартийци – а оттам до задействане на прокуратурата е нищо и никакво;

– Доган е съжалил дългогодишния си приятел Борисов за това, което му се готви. Правителство на ГЕРБ, което е кукла на конци за г-н Пеевски, е обидна работа, както и да се гледа на него. А може и самият г-н Борисов да е помолил Доган да се намеси, за да се избегне този резил.

Това не са взаимноизключващи се версии – те дори се подсилват една друга.

Може ли любовното писмо да роди правителство с втория мандат?

Един от резултатите на конфронтацията дотук е, че ДПС ще предложи правителство, а няма просто да върне втория мандат. Това явно също е разделителна линия между Ахмед Доган и Делян Пеевски. Ако има помирение между двамата, то ще е при условия, поставени от Ахмед Доган – а полагането на усилия за правителство изглежда е едно от тези условия. Само че единството на групата ще бъде гарантирано единствено ако Пеевски и Доган имат съвместен контрол върху министри и политики на новото правителство.

Това е и ключът към втория мандат на ДПС. За да се реализира, той трябва да е по модела на “технократично” правителство. Не е изключено премиерът да е от ГЕРБ и дори да е Росен Желязков, но сред министрите ще са подбрани повече експерти – вероятно от служебния кабинет, а не противоречиви фигури като Делян Добрев. ГЕРБ ще има достатъчно позиции, за да оправдае подкрепа за мандат на друга партия. Не е съвсем ясно как ще бъде осигурена подкрепа за такъв кабинет обаче, освен отново през групата на “Величие”. Но тогава г-н Пеевски вероятно отново ще държи спусъка, насочен към главата на “технократичното правителство”.

Един такъв вариант, който изключва ИТН, е по-удобен за ГЕРБ и ДПС. С ИТН в сметката ще влезе и президентът Радев със свои претенции, което допълнително ще усложни уравнението и може да го направи нерешимо.

Трети мандат?

В последните дни се заговори и за създаване на технократично управление с третия мандат. Някои от заявките – като тази на “Възраждане” за Анти-ГЕРБ/ДПС-правителство – не си струва да се обсъждат, освен като предизборна агитация.

Идеята на ИТН за експертно правителство от всички партии би могла да има смисъл, ако е във формат ГЕРБ-ДПС-ИТН. Участието на други формации ще е безпредметно, защото тези три ще имат винаги мнозинство и ще диктуват политиката на правителството.

И ДСБ, и Христо Иванов се включиха през уикенда с идеи за “технически кабинет” с третия мандат. Този вариант би предполагал третият мандат да отиде при “Продължаваме промяната” – “Демократична България”, което ще е трудно решение за президента Радев. По-сериозният проблем е, че дори мандатоносител да са “Продължаваме промяната” – “Демократична България”, те ще имат много малък контрол върху едно такова правителство, което винаги ще може да разчита на мнозинства около ГЕРБ и ДПС (било с ИТН, “Величие” или други формации). Теоретично “Продължаваме промяната” – “Демократична България” могат да искат политическо обвързващо споразумение върху конкретни приоритети (то всъщност вече беше изработено като проект в предходния парламент). Но обвързващите споразумения не значат много в нашия политически контекст.

Поради тези сложности пак е вероятно правителство да бъде сформирано с четвъртия мандат – служебно правителство, вероятно отново с премиер Главчев. ДПС така или иначе управляват – защо им е и официално да носят отговорността за това.

Вместо очакваното отворено писмо на Ахмед Доган, с което да се изсветли ситуацията в ДПС, се появи открито писмо на съпредседателя Делян Пеевски. В него той казва: „Да съм ясен – противопоставяне Доган-Пеевски няма и не може да има! Конфликт Доган-Пеевски няма и не може да има! Тема Доган-Пеевски няма и не може да има!“

Пеевски допълва: „Доган е лидерът, до когото неизменно съм бил в най-трудните моменти, независимо от всичко! Когато са го предавали, когато е било трудно, когато всички са се изпокривали, аз пак съм бил до него. И другото – той винаги е бил до мен“

„Ще се обърна с цялото си уважение към г-н Доган, за да кажа само едно „винаги съм бил до теб, винаги си можел да разчиташ на мен и това не се е променило“, казва Делян Пеевски в директно обръщение към Доган. Пеевски подчертава, че не оспорва лидерството на Сокола.

В същото време обаче Пеевски пише: „Но трябва да сме честни с хората и да признаем – тема има и конфликт има. И темата е Пеевски-дерибеите. Дерибеите, които забогатяха на гърба на Доган. Които тормозеха хората с „това за нагоре, това за мен, мене ме праща“ и т.н. И хората ни и самите дерибеи много добре знаят за какво говоря!“

Правилно е да се пише деребей, мн.ч. деребеи, но Пеевски последователно бърка правописа на думата.

„Правя и ще направя всичко, за да приключа темата с тях и да престанат да тормозят нашите хора“, отсича Пеевски, с което не дава знак, че конфликтите му с ДПС приключва. Пеевски съобщава, че неговото „Ново начало“ плаши „дерибеите“.