Разговорът между Бойко Борисов и Явор Дачков е непоносим за човек с разум и относително нормални спомени от последните няколко години.

Като оставим настрана несвързаното и без ред говорене за войните: “първа, втора [разбирайте световни]”; обясненията как се обадил на майка си докато пази насажденията да ѝ каже колко лошо ще стане с т.нар. Възродителен процес [един вид, предвидил го е – но това пък следва да е тема на отделна публикация, Иван Бакалов от години разобличава евентуалното участие на Борисов в тормоза над българските турци ]; всичките му предвиждания, които съобщил на Тръмп и прочие [който не вярва да иде да провери], от тия два часа стана ясно следното:

1.Според Борисов той сам се е свалил/оттеглил от властта. Дори смотолеви някаква благодарност към Радев, че не е развъртял бързо мандатите, за да управлява кабинетът до 1 януари, та да се влезе нормално в Еврозоната. На няколко пъти в разговора лидерът на ГЕРБ вметна, че това е искал, че го бил казвал и прочее.

1.1.Това на практика означава, че всички каканизания ала Делян Добрев, Тома Биков и другите от свитата, че отговорността е на ПП-ДБ (политическата, защото самата свита провождаше разлика между протестната, гражданска енергия и политическата отговорност) вече са безпредметни. Отговорността явно е ГЕРБ. Да видим как ще я носят.

1.2.С оглед тая разиграна ситуация на волята на Борисов е съществено обяснението му и за управлението и отговорността за него. Видимо доволен от себе си лидерът на ГЕРБ цитира, че царят [Сакскобургготски] му бил казал, че е тежка царската корона, особено когато я няма. Та и ББ бил така с премиерстването. Това освен, че е поредното унижение за Росен Желязков е и признание, че всъщност двигателят на всички процеси е бил именно Борисов.

2.И като стана дума за процеси: репликата, че Пеевски сам си е взел властта беше едно от самопризнанията. Очевидно: макар и с тежка царска корона Борисов вече е крайно незначителен, напълно заобиколим фактор, щом Пеевски може сам да си вземе властта. Някога Пеевски редеше с ГЕРБ (справка гласуванията в парламента по провалената първа съдебна реформа, или пък избора на ВСС) съдебната система, но стоеше в миманса. А сега – до такава степен си е подредил всичко, че може сам да си вземе каквото иска и ГЕРБ и Борисов нямат значение.

3.От тоя разговор разбрахме също, че Пеевски искал Борисов да е премиер, защото обичал реда (Пеевски това). Не разбрахме защо тогава не е. Още повече на фона, че Пеевски сам си взел … да не се повтарям от горните редове.

4.Разбрахме, че сутрешните блокове са много лоши (един вид – добре че Мария Цънцарова я няма) – я вижте у Австрия как пускат сутрин тиролски песни. Но пък иначе Борисов нямал присъдружни медии – затова при Дачков.

5.Разбрахме също, че Борисов е центрист (според него самия). А примерът за това беше едно зле подредено изречение (гарнирано с разчертаване на един лист по средата), което казваше, че като идел много към градската десница БСП и Пеевски се ядосвали и обратното: като идел към Пеевски ядосвали се ПП-ДБ. Това беше в отговор на някакво подобие на въпрос от страна на Дачков защо Борисов давал власт на ПП-ДБ. Тук се пораждат някакви въпроси по съществото на политика (или по съществото на корупцията): ако е вярно, че Борисов е центрист, то той толкова пъти е казвал, че ПП-ДБ са леви, а па Пеевски е либерал – то тогава какво балансира Борисов в тая сравнително ясна политически картина, дето всички са от една страна? Тогава не говорим ли за друго – за разпределяне на порции и преяждане (властово) от страна на Пеевски (щото гледаме фактология, нали).

6.Разбрахме, че навсякъде имало корупция (в това число и у нас), ама и Дачков и Борисов се съгласиха, че не е голяма. Па то така или инак я има по цял свят. Никъде обаче не разбрахме защо тази корупция не е разследвана (даже имаше назоваване “корупцията на ГЕРБ и Пеевски”).

7.Най-голямата липса в този разговор беше темата за върховенството на правото (а Борисов дори сам я намеси накрая). И мисля, че това е била цената за това интервю. Щом има корупция – защо не се разследва, бе – малка, голяма, няма значение. Не е ли това именно най-големият проблем в България. Борисов беше на волето на Дачков с темата “Байдън си помилва семейството” преди да напусне президентския пост в САЩ. Тук никой не прибягва до подобни показни, установени със закон процедури, защото няма институция, която да разследва, не ли?

8.Обяснявайки, че има “такива приятели” – вероятно се разбира хомосексуални (и Дачков имал), Борисов категорично обясни, че няма да “преподава това” на внуците си. Разбира се “джендъризъм”. Как би им го преподавал можем само да гадаем и да се смеем, но по-важното тук не е заиграването с мъжествеността, като беше подчертано, че наред с нея е и по-либерал от Дачков, а една друга реплика. Борисов хвърлял шапка, че има две момчета за внуци. Като обясни, че докато е празнувал тоя фалически триумф, се напил. Това е ключовото: нали не пиеше? Нали се беше напивал веднъж в живота си с червено вино, повръщал оттогава не близвал. Като това не е някакво дребнаво разобличаване, а доста съществено и едро:

8.1.Снимките от спалнята в Бояна бяха фалшиви, защото на тях се виждала бутилка уиски до леглото, а всички знаели, че Борисов не пие.

8.2.Разговорът за “с 200” не е истински, защото звучал провлачено, а той не може да е пиян, защото не пие.

NB! Ако в този разговор имаше адекватен журналист би следвало да ползва тази реплика за напиването – веднага да да върне именно въпросните два скандала. И така от мъжка гордост да вземем да стигнем до същината – корупцията (дето я имало навсякъде).

И още нещо: като споменахме за записа “с 200” – там е и репликата за простата кърджалийска – причината Борисов да изпъне целия ГЕРБ на последната подобна негова пресконференция пред журналисти, на която пресконференция в знак на извинение към Караянчева ѝ опъваше ушите. Тая реплика би следвало веднага да му бъде припомнена като каже, че е много възмутен от езика в парламента. Как хората се обиждали, па се подигравали. Дори да не се връщаме до простата кърджалийска… ако в този разговор имаше журналист би следвало да му каже кротко и спокойно, че разговорът с квалификациите в политиката всъщност има един автор и това е Бойко Борисов. И това колко е възпитан и възмутен сега е една поза, която се самоопроверга преди няколко седмици, когато същият този Борисов в последователни свои изяви пред партията си говореше за пърхота по ревера на Божанов или за това колко кила бил Мирчев.

Бонус:

Оставям настрана геополитическите размисли, те са крайно безинтересни и мислени така че да са правилни. Оставяме настрана и подбора на събеседник (от страна на Борисов – той затова си е избрал Дачков), за да може хем да му вика “вашите (разбирайте – градската десница, при положение, че от придворен на градската десница, Дачков е придворен на други. Впрочем скоба в скобата – Явор нито веднъж не го опроверга, че макар и журналист е бил откъм еди-кой-си).

Вълнува ме друго: похватът Борисов да бъде оставен да говори сам, без почти да бъде питан или въпросите да са под формата на подмятания, дали е мислен от Дачков. Има два варианта – просто от благодарност, че е решил на него да му даде интервю да е сметнал, че ще го остави да си каканиже. Има и друг вариант – познавайки го да го оставя да приказва, за да се изложи сам. Какъвто и да е отговорът резултатът е чудесен, Борисов трябва да бъде оставян да говори дълго, обърква се, оплита се в собствените си лъжи и всичко става ясно.

Чисто професионално като гледах поведението на интервюиращия тая работа не е търсен ефект. Но ефектът е правилен.

И една забележка към колегите, дето пишат, че това било първото интервю на Борисов от години. Това не е вярно: лятото лидерът на ГЕРБ даде интервю на Сула, като последният се мъдреше под иконите в кабинета на ББ по кратки гащи. Сядането пред микрофона на “Гласове” е едно напълно естествено продължение.

Полина Паунова