На пръв поглед всичко е ясно – Румен Радев и “Прогресивна България“ получават абсолютно парламентарно мнозинство, и то не някакво хилаво, висящо на косъм, а голямо, дебело и безапелационно мнозинство. Прогнозираха 90 депутати, той се молеше за 110, в един момент социолозите плахо заговориха за 120 депутати, а той е на път да вземе близо 140 места в парламента. Това не беше избор за парламент, а
директен избор на министър-председател
С такова представителство всичко е възможно, няма нужда да се питаме ще има ли бърз избор на председател на парламента, ще се търси ли дълго премиер и тем подобни. Ако му трябва закон, утре може да си го гласува.
Като добавим и резултатите на ПП-ДБ, вече няма нужда да гадаем дали ще има нов ВСС и каква ще бъде съдбата на и.ф. главния прокурор. Пътник е. Следва трус в съдебната власт. Големият въпрос е кой ще го наследи.
Радев е в супер комфортна позиция поне половин година, а тогава най-вероятно Илияна Йотова ще стане президент и ще успее да презареди батериите на новата му партия.
Защо Радев спечели, също не е нужно да се питаме – спечели, защото плътно заложи на неповторимата българска геополитическа стратегия:
„Винаги с Германия, никога против Русия“
В България той няма никакъв проблем с тази стратегия. В Европа обаче ще трябва да поизясни малко позицията си, защото там вече има изграден образ на убеден путинист и антиевропеец. А да си антиевропеец в Европа е лош залог – ще спре да ти върви, както спря да върви на Орбан.
Радев обаче спечели и заради друго и това най-накрая трябва да стане ясно на жълтите павета – спечели, защото избирателите търсят от години някой, който да разбие това безобразно срастване на властите, което за кратко наричаме “модела Пеевски-Борисов”, и категорично не припознават наличните ПП-та, ДБ-та и всякакви други джензита. Не стават, не могат, не мислят и това е положението. Тези хора не пожелаха да пораснат. Те си остават на ниво малки, елитарни партийки, които предпочитат да не се борят за всеки глас, а да бранят своята, неподлежаща на дебат, идейна чистота.
На практика – левият Радев изпълни мечтата на градската десница и разгради със замах порочния модел.
Доверието към Радев е огромно и само от него зависи дали ще го проиграе. Хубаво е да се надяваме, че няма да проиграе нищо – първо, защото ще се самоубие като японско камикадзе, както направи това през последните години Слави Трифонов – друг известен изборен триумфатор. И второ – защото при неуспех на Радев държавата може леко да се позакрие за дълъг период – поне докато отчуваме нов месия.
В интерес на истината – победата на Радев бе очаквана, но няколко други новини от изборната нощ бяха истински изненади.
ГЕРБ се срина. След като години наред пренебрегваше всички знаци на съдбата, Борисов сега е лидер на една средно голяма партийка. Реагира неадекватно след оная драма в Пазарджик и сега не му остава нищо друго, освен да седи отстрани и
да гледа как кулата му рухва
Единственото умно нещо, което може да направи, е да се пенсионира, разбира се, като си остави време за ходене по дела. Не е добра идея да впрегне всички герберски глави, които от снощи шетат по телевизорите и като щатни оплаквачки си късат дрехите, щото архи злодеят Путин е превзел клетата майка България чрез своето зелено прокси. Така има шанс допълнително да ядоса електората.
За Пеевски какво може да каже човек? Честно? Голям артист с трагична съдба.
Той наистина фалира ГЕРБ като „Булгартабак“, LaFka и КТБ,
но това е драма на ГЕРБ. Той съсипа и ДПС – партията загуби катастрофално в Лудогорието и в момента се държи само в бастиона Кърджали поради една проста причина – там още не са схванали какво става. Като разберат, и те ще бягат бързо.
Пеевски уби и БСП, която влезе в коалиция с него. БСП, която бе парламентарно представена във всички народни събрания от VII Велико народно събрание до настоящия момент. БСП, партията наследник на БКП, която управляваше 45 години. От парламентарния живот си отива 135-годишна партия, която не е била активна, само когато е била нелегална. До там го докараха.
Отива си недоразумението ИТН
Направиха няколко лоши циркови постановки в парламента и си тръгнаха.
“Възраждане” едва диша – и въздуха му изпомпа Радев. Онези оплаквачки по-горе викаха преди години: “О, Боже, националистите превземат парламента…”, а сега т.нар. националисти са легнали върху избирателната бариера и се чудят на коя страна да паднат. Те също се държаха неадекватно – докато всички съдеха Радев за проруски уклон, Костадинов го наричаше заклет европеец….
Накратко – Радев пристигна, а отстрани планина от политически трупове. И не избирателите, а точно тези политически трупове докараха Радев – със своята арогантност, със своята нечувствителност, със своята глупост.
Целият политически модел в България е взривен – така искаха хората, и тепърва ще се гради нещо ново. Дали то ще е читаво, дали ще е полезно и на кой бряг ще ни изкара – тепърва ще видим.
Петьо Цеков, Сега
